Решение № 75 от 17.02.2025, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Русе, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П.

Членове:

Галина Магардичиян

В. Петков като разгледа докладваното от Милен П. Въззивно гражданско дело № 20254500500098 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на В. В. Й. от с.Щ., обл.Русе, чрез редовно упълномощен процесуален представител- длъжник по изп. д. № 20239140400096 по описа на ЧСИ с рег.

№*** и район на действие-РОС срещу насочването на принудителното изпълнение чрез извършване на опис и оценка на недвижим имот, находящ се в имот с идентификатор 501.853, адрес: с.Щ., ул.“П.К.“ №**, обл.Русе. Твърди, че изпълнението е насочено срещу несеквестируем имот.Моли действието да се отмени като незаконосъобразно.

Депозирано е възражение от взискателя Й. К. Й., чрез редовно упълномощен процесуален представител, в което се взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Претендира разноски за производството.

В представените мотиви ЧСИ в хронологична последователност е описал извършените от него изпълнителни действия и изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Въззивният съд намира жалбата за допустима- подадена е от длъжника по изпълнението, срещу действия, визирани в разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Изпълнителното производството е образувано по молба на Й. К. Й. срещу В. В. Й. за събиране на вземането на взискателя по изп.лист № 8/30.01.2023 г. и изп.лист 1

№104/07.12.2022 г. По искане на взискателя, принудителното изпълнение е насочено към недвижим имот, собственост на длъжника, представляващ Поземлен имот с идентификатор 501.853, с площ от 954 кв.м, находящ се в с. Щ., обл. Русе, ***, заедно с построените в него жилищна сграда с площ от 100 кв.м, гараж с площ от 37 кв.м и селскостопанска сграда с площ от 41 кв.м, с налагането на възбрана върху същия. Насрочен е опис поради направено от взискателя искане за назначаване на експертиза с цел установяване на секвестируемата част от единственото жилище на длъжника. С Решение № 293/31.07.2023 г. по в.гр.д. № 201/2023 г. на РОС, в производство по чл.435 и сл. ГПК, е отхвърлена подадената от Й. жалба срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху посочения имот. С посоченото решение на РОС са дадени указания за назначаване на съдебно-техническа експертиза с помощта, на която да се изясни доколко е налице възможност за самостоятелно обособяване на отделни части от дворното място при спазване на изискванията на чл.14-19 ЗУТ и др. изисквания, регламентирани в устройствения закон и подзаконови нормативни актове. В зависимост от това да се формира и окончателен извод относно несеквестируемостта. Въз основа на молба о т 01.06.2023 г., подадена от взискателя, принудителното изпълнение е насочено към самостоятелен обект с идентификатор ***, с предназначение – хангар, депо, гараж с площ от 37 кв.м, находящ се в процесния Поземлен имот с идентификатор 501.853. На 21.06.2023 г. същият е описан, видно от съставения протокол за опис. Изготвена е оценка от вещо лице. Насрочена е публична продан в периода 24.07.2023 г.- 24.08.2023 г., като за купувач на описания самостоятелен обект, ведно с съответните ид. ч. от поземления имот е обявен Й. К. Й.. На 04.09.2023 г. ЧСИ е изготвил разпределение на постъпилата от проданта сума в размер на 7506.00 лв., предявено редовно на страните. Разпределението е обжалвано от Й., с мотив, че същото е незаконосъобразно, тъй като публичната продан е насочена върху несеквестируем имот. С Решение по в.гр.д.№707/2023 г. на РОС, потвърдено с Решение по в.гр.д.№108/2024 г на ВТАС, жалбата е отхвърлена.

Постановлението за възлагане на горепосочения недвижим имот- хангар, депо е влязло в законна сила на 30.04.2024 г.

Във връзка със задължителните указания, дадени в мотивите на Решение № 293/31.07.2023 г. по в.гр.д. № 201/2023 г., ЧСИ е извършил на 11.10.2024 г. опис на Поземлен имот с идентификатор 501.853, с площ от 954 кв.м, находящ се в с. Щ., обл. Русе, ул. „П.К.“ № **, заедно с построените в него жилищна сграда с площ от 100 кв.м. Описът е извършен с цел изготвяне на експертиза, която да посочи дали процесното жилище надхвърля жилищните нужди на длъжника, събразно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/15.02.2008 г. Видно от изготвената по изп.д. експертиза, е възможно с неголеми преустройства да се обособят две отделни жилища, съдържащи всички задължителни необходими елементи по чл.40 ЗУТ, чл.114 и чл.115 Наредба №7 на МРРБ и Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. Посочено е че единият дял е с жилищна площ-26.05 кв.м, а другият с 25.25 кв.м. Вещото лице уточнява, че не е възможно обособяване на два урегулирани 2 поземлени имота от УПИ II-845, кв.26, с.Щ..

ЧСИ е насрочил на 28.01.2025 г. опис и оценка на недвижим имот в с.Щ., ул.“П.К.“ №22, обл.Русе/дял втори съгласно архетектурната експертиза/.

Съдът счита, че делото не следва да се насрочва в открито с.з., т.к по приложеното копие от изп.дело № 20239140400096 са налице достатъчно доказателства за правилното изясняване на спора от фактическа страна.

Настоящият състав на съда приема, че при налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, върху което се насочва изпълнението и когато той е физическо лице.

Несеквестируемостта е забрана за осребряване, а възбраната задържа жилището в неговия патримониум /чл. 451 ГПК/. Допустим е описът и на несеквестируемо жилище. При него съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК, вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/ 2008 г., а може и да провери с кого живее длъжникът – друго обстоятелство от значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на жилището. Съдебният изпълнител ги установява по документите, които взискателят е представил и по документите, които самият той е длъжен да изиска и събере /чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 ГПК/.Ето защо съдът не може да отмени нито наложена от съдебния изпълнител възбрана върху недвижим имот или идеални части от него, нито описът и оценката. Извършването и запазването им не е лишено от правен интерес, дори по отношение на несеквестируем към датата на извършването им имот, доколкото е възможно бъдещо придобиване на жилище от длъжника или от член на семейството му и тогава въпроса със секвестируемостта може да бъде пререшен, а и тези действия не са несъвместими с несеквестируемостта му.

Доводите, изложени във жалбата за неспазване на указанията, дадени с Решение № 293/31.07.2023 г. и съответно за това, че процесният имот е несеквестеруем, поради невъзможност за обособяване на два УПИ от процесния регулиран поземлен имот не се споделят от настоящата инстанция.

Безспорно ЧСИ е спазил указанията по в.гр.д. № 201/2023 г. на РОС и е назначил съдебно-техническа експертиза с помощта, на която да се изясни доколко е налице възможност за самостоятелно обособяване на отделни части от дворното място при спазване на изискванията на чл.14-19 ЗУТ и др. изисквания. Безспорно е и че в мотивите на това решение посочено, че при предприемане на принудителните действия следва да се съобрази, че част от дворното място може да бъде предмет на изпълнение, само ако са налице предпоставките за поделяемост на поземления имот и образуването на отделен ПИ. Това решение е постановено преди продажбата на самостоятелен обект с идентификатор ***, с предназначение – хангар, депо, гараж с площ от 37 кв.м, находящ се в процесния Поземлен имот с идентификатор 501.853, факт, който следва да се вземе предвид на осн.чл.235, ал.3 ГПК. В мотивите на Решение по в.гр.д.№108/2024 г на ВТАС е посочено:

3

„С възлагането на самостоятелния обект /гараж/ на купувача е възникнала хоризонтална етажна собственост по отношение на обектите в поземления имот между него и длъжника, като правилно при индивидуализиране на допуснатия до публична продан и след това възложен имот съдебният изпълнител е вписал приспадащите се идеални части от поземления имот на гаража. По същия начин се постъпва и при прехвърляне на собствеността върху отделен обект в етажна собственост- заедно с обекта се прехвърлят и съответните идеални части от общите части, които го следват. Възлагането им има акцесорен характер и следва собствеността“. Това решение е постановено по жалба на В. В.

Й. срещу разпределение по процесното изп.д., като решението по това дело е задължително за всички съдилища/чл.297 ГПК/.

Предвид приетото съдът приема,че не са налице незаконосъобразни действия на ЧСИ във връзка с насочването на принудителното изпълнение чрез извършване на опис и оценка на недвижим имот, находящ се в имот с идентификатор 501.853, адрес: с.Щ., ул.“П.К.“ №22, обл.Русе.

Следва да се отбележи и че неоснователно се явява оплакването относно неспазване на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/ 2008 г. по отношение на обстоятелството, че според експертизата могат да се обособят два дяла с жилищна площ-26.05 кв.м. и 25.25 кв.м., а членовете на семейството на длъжника били трима-тя и пълнолетните й син и сестра. В СК липсва легална дефиниция на „семейство“, но според §1. от ДР на Закона за семейни помощи за деца, „семейство“ включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст. Следователно посочените в експертизата дялове са съобразени изискванията на чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата.

По изложените по-горе съображения жалбата против насочването на принудителното изпълнение чрез извършване на опис и оценка на процесния имот следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

На взискателят е оказана безплатна правна помощ, което е удостоверено в договора за правна помощ, поради което жалбоподателката дължи на адвоката, осъществил правна защита, възнаграждение в размер на 400.00 лв., съгласно чл.10, т.5 НМРАВ.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. В. Й., ЕГН ********** от с.Щ., обл.Р., против действията на на ЧСИ с рег.№*** и район на действие-РОС, по изп. д. № 20239140400096 по насочването на принудителното изпълнение чрез извършване на опис и оценка на недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 501.853, находящ се в с.Щ., общ.И., обл.Русе, ул. „П.К.“ №**, с площ 954 кв.м, ведно с построените в него сгради.

4

ОСЪЖДА В. В. Й., ЕГН ********** от с.Щ., обл.Р., ул. „П.К.“ №** да заплати на адв. Е. М. К., от АК-Русе, с адрес: гр.Русе, ул.“Ц.н.“№3, адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. на осн.чл.38, ал.2 ЗА

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5