Решение № 13771 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13771 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110106906 по описа за 2026 година

От В. Р. С. е предявен срещу Б, ЕИК ** установителен иск, по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за признаване за установено, че Б, ЕИК ** дължи в полза на сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № LB8614 на 16.09.2025 г. по направление летище Тирана – София, довело до пристигане в крайната точка на дестинацията с повече от три часа закъснение, ведно със законна лихва за забава от 22.12.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 1557/2025 г. по описа на Районен съд - Павликени.

Със заявление от 22.12.2025 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б, ЕИК **, за заплащане на суми, както следва:

1/ 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № LB8614 на 16.09.2025 г. по направление летище Тирана – София, довело до пристигане в крайната точка на дестинацията с повече от три часа закъснение, ведно със законна лихва за забава от 22.12.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.

На 23.12.2025 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок.

1

На 18.02.2026 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 16.03.2026 г. (в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК).

В исковата молба се твърди, че В. Р. С., е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил самолетен билет за полет LB8614 по дестинация Тирана – София, планиран за 16.09.2025 г., който е следвало да пристигне на крайната дестинация на 16.09.2025 г. в 08:20 ч., но е бил изпълнен със закъснение, довело до пристигане в крайната точка на дестинацията със закъснение от повече от три часа. Поддържа се, че ищецът се е явил навреме за полета. Твърди се, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на обезщетение в размер на 250 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние до 1500 км.

Ответникът бил поканен извънсъдебно да изпълни задължението си, но плащане не последвало.

Моли се за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № LB8614 на 16.09.2025 г. по направление летище Тирана – София, довело до пристигане в крайната точка на дестинацията с повече от три часа закъснение, ведно със законна лихва за забава от 22.12.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 1557/2025 г. по описа на Районен съд - Павликени. Претендират се разноски, както в настоящото исково производство, така и в заповедното производство по ч. гр. д. № 1557/2025 г. по описа на Районен съд - Павликени.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се обстоятелството, че пътникът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

С оглед твърденията и възражениета на страните и на основание чл. 146, ал.

2

1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между летище Тирана – летище София, България е до 1500 км.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за признаване за установено, че Б, ЕИК ** дължи в полза на В. Р. С. сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № LB8614 на 16.09.2025 г. по направление летище Тирана – София, довело до пристигане в крайната точка на дестинацията с повече от три часа закъснение, ведно със законна лихва за забава от 22.12.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 1557/2025 г. по описа на Районен съд - Павликени.

По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети:

За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който В. Р. С. е имала потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, както и че ответникът действително е бил на борда на самолета, осъществяващ полета..

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите правопогасяващите си възражения, направени с отговора на исковата молба. и

С оглед твърденията и възражениета на страните и на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между летище Тирана – летище София, България е до 1500 км.Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при 3 отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети на територията на Общността до 1500 километра.

Спорният по делото въпрос е този, дали пътникът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане. От друга страна, отговорът на този въпрос е ирелевантен за преценката, дали в полза на ищеца е възникнало право да получи обезщетение във връзка със закъснението на процесния полет с повече от три часа. Съгласно разрешенията, обективирани в Определение от 24.10.2019 г., постановено по дело C-756/2018 на СЕС - Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, и по-специално член 3, параграф 2, буква а) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет. В конкретния случай не е спорно, че ищецът е бил превозен с разглеждания в производството полет, като единственото възражение е, че същият не се е явил на гишето за регистрация 45 минути преди полета /последното обстоятелство е ирелевантно за дължимостта на обезщетение за закъснял полет от превозвача, съобразно посочените по-горе мотиви на ВКС/.

Същевременно от представените от ищеца писмени доказателства се установява съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз, по силата на който ищецът е имал потвърдена резервация за полет № LB8614 на 16.09.2025 г. по направление летище Тирана – София, довело до пристигане в крайната точка на дестинацията с повече от три часа закъснение. Горното обстоятелство се установява от представения по делото /включително в превод на български език/ електроен билет, издаден на името на ищеца В. Р., от който се установява, че ищцата В. Р. С. е имал направена резервация за процесния полет № LB 8614 от дата 16.09.2025 г., изпълнен от Б по дестинация летище Тирана – София. Същевременно за доказване на възраженията си ответното дружество, можеше да представи по делото списък на лицата, 4 допуснати до борда на самолета, осъществяващ полет № LB8614 на 16.09.2025 г. по направление летище Тирана – София. В тази връзка, следва да се посочи, че именно ответното дружество е следвало да изпълни горепосочения полет и следва в негово държане и съхранение да се намира списък на лицата, които са се явили за осъществяване на № LB8614 на 16.09.2025 г. по направление летище Тирана – София, който е следвало да бъде изпълнен от Б.

Следователно, въз основа на гореизложеното се налага извод, че ищецът се е представил на гишето за регистрация, за полет № LB8614 на 16.09.2025 г. по направление летище Тирана – София, поне 45 минути преди определения час на излитане. Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства /в това число представени и приети като доказателства електронен билет, издаден на името на ищеца и писмо- лист 45 от делото/, че самолетът е следвало да излети от началната точка на дестинацията на 16.09.2025 г. в 20:30 часа, но е излетял и не е изпълнен на дата 09.07.2018 г. Между страните не е спорно и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между между летище Москва, Внуково и летище Бургас, България е над 1500 км., което обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 7, §1, б."а" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г., поради което и предявения иск се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.

Предвид всички изложени по-горе съображения се налага извод, че предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.

7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, се явява основателен и доказан за пълния предявен размер и следва да бъде уважен.

По отношение разпределението на отговорността за разноски в настоящото производство:

При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има ищецът. От името на същия е направено искане за присъждане на разноски, като същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване, а именно за заплатена държавна такса в размер на 10,86 евро и за заплатено адвокатско 5 възнаграждение в размер на 245,42 евро.