Присъда № 7 от 29.09.2021, Окръжен съд - Ямбол

Мотиви на присъда № 7/29.09.2021 г. по ВНОХД № 192/2021 г.по описа на ОС-Ямбол:

Производството е по реда на чл. 313 и сл.от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на защитника адв.Д. от ******* на подсъдимата З. Д. К. срещу Присъда № 19/22.04.2021 г., постановена по ЧНД № 319/2020 г. по описа на Районен съд Елхово.

С присъдата, подс.К. е призната за виновна в това, че на **.**.**** година, около 11.50 часа, в град ********, област *****, улица „**** *********в“ №**, нарушила мерки, издадени против появяването и разпространението на заразна болест по хората със Заповед №РД-01-333/12.06.2020 година на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена във връзка с усложнената епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната - като лице, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина №******/****** от **.**.**** година на РЗИ - Варна, не е изпълнила задължението си да не напуска дома си или мястото на настаняване, в което е посочила, че ще пребивава за посочения в предписанието срок, а именно - град ********, област *****, улица „**** *********в“ №**, като деянието е извършено по време на пандемия, свързана със смъртни случаи - престъпление по чл.355, ал.2 вр.ал.1 от НК, поради което и във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б”б” от НК е осъдена на наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. На основание чл.55, ал.3 от НК на подсъдимата К. не е наложено предвиденото за престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК наказание глоба.

В подадената жалба се твърди неправилност на постановената присъда.

Претендира се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова такава, с която подс.К. да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

Участващият по делото прокурор при ОП-Ямбол оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение, а осъдителната присъда потвърди като правилна, обоснована и справедлива.

Въззивната страна - подсъдимата З.К. участва в съдебното чрез своя защитник - адвокат от **-*****. Последният прави искане обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга такава, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна в осъществяване на престъплението по чл.355, ал.2 вр. ал.1 от НК и на осн.чл.304 от НПК да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. Като аргумент за това посочва наличието на хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, т.к. малко след започване на карантинният период, а именно - на **.**.**** г., по силата на Заповед на Министъра на здравеопазването и по силата на Заповед на Директора на РЗИ е било отменено издаденото на К. предписание за поставяне под карантина.

ЯОС след като обсъди доводите в жалбата, пледоариите на прокурора и защитника на подсъдимата и съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши проверка на обжалваната присъда и приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по 1 същество се преценя като неоснователна.

За да постанови оправдателна присъда, решаващият съд е приел, че в процесния случай липсват основания за приложение на чл.9, ал.2 от НК, който извод не се подкрепя от събраните доказателства и респективно не се приема от проверяващия съд.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Елхово приема за безспорно установено следното:

На 11.03.2020 година на пресконференция в гр. Женева, Швейцария Световната здравна организация (СЗО) обявила епидемията от COVID - 19 за пандемия, поради регистрирани случаи на заразени с новия щам на коронавируса в 114 държави. Във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, както и установяване на доказани заболели лица на територията на Република България, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, Народното събрание с решение обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. На 03.04.2020 г. срокът на извънредното положение бил удължен до 13 май 2020 г. С решението било възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID - 19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. С цел опазване живота и здравето на българските граждани, била създадена организация за предприемане на мерки, в това число и за карантиниране на лица, влизащи на територията на страната от зони с разпространение на COVID - 19. Тези мерки били предприети в съответствие с нормите на чл. 63 от Закона за здравето (ал. 1 „При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион”) и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. На основание горепосочените разпоредби и във връзка с усложненията от епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID - 19 на територията на страната, Министърът на здравеопазването на Република България издал множество заповеди, включително и Заповед №РД-01-333/12.06.2020 година, с която било разпоредено всички лица, влезли на територията на страната ни от определени държави, да се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец на органите на граничния здравен контрол. В т.15 от заповедта било посочено, че в периода на карантината, лицата са длъжни да не напускат домовете си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок.

Със Заповед № РД-01-334/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването /т.5/, са определени държавите, от които пристигащите на територията на страната лица се поставят под карантина за срок от 14 дни. Сред посочените в цитираната заповед държави е Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

На **.**.**** г. подсъдимата З. Д. К. влязла на територията на Република България от рискова зона – Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, поради което и в изпълнение на Заповед №РД-01-333/12.06.2020 година на Министъра на здравеопазването на Република България, на подсъдимата К. било издадено Предписание за поставяне под карантина №******/****** от **.**.**** г. на РЗИ 2 Варна. Съгласно същото, З.К. била поставена под карантина за срок от 14 дни, считано от **.**.**** г. Предписанието било връчено лично на подсъдимата на **.**.**** г. и същата била постановена под карантина на адрес: град ********, област *****, улица „**** *********в “ №**. От **.**.**** г. подсъдимата се установила на този адрес.

Съгласно Заповед №РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, както и съгласно Предписанието за спазване на карантина, подс.К. била длъжна да не напуска дома си, на който е посочила, че ще пребивава, а именно в град ********, област *****, улица „**** *********в“ №**. С получаване на предписанието, подсъдимата била уведомена и за наказателната отговорност по чл. 355 от НК при неизпълнение на задължението да не напуска адреса, на който е заявила, че ще пребивава за срока на карантината.

На **.**.**** г. преди обяд, подсъдимата излязла от дома си, находящ се в град ********, област *****, улица „**** *********в “ №**. На същата дата, около 11.50 часа И. К. - изпълняващ длъжността „полицейски инспектор“ в ПУ– ******** към РУ – Елхово, в изпълнение на служебните си задължения по осъществяването на контрол по изпълнение на задължението на лица, поставени под карантина за спазване на карантината, посетил адреса, където съгласно предоставен му списък следвало да се намира подсъдимата К.. Свидетелят не установил подсъдимата в дома й на посочения адрес. От съседка разбрал, че лицето е излязло от дома си сутринта. След това свидетелят отишъл до дома на майката на подсъдимата, като установил, че последната е на работа. При проведен разговор по телефона с нея, помолил да се свърже незабавно с дъщеря си и да й каже да се прибира у дома си. Около половин час след това свидетелят отново посетил адреса на подс.К., където установил същата. Там тя пренасяла дрехи от паркиран пред дома й автомобил, в който се намирало лице от мъжки пол. При разговор със св.К., подсъдимата съобщила, че е била на реката, за да изпере килимите от дома си.

На **.**.**** г. Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД–01405 от **.**.**** г., с която разпоредил на директорите на Регионалните здравни инспекции да отменят със заповед издадените предписания за поставяне под карантина на лица, пристигнали на територията на страната от редица държави, в това число и от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, в периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. В изпълнение на т.13 от посочената заповед, Директорът на РЗИЯмбол издал Заповед № РД-01-133/**.**.**** г., с която отменил издадените в периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. предписания за налагане на 14–дневна карантина, издадени от служители на РЗИ за поставяне на лица, които са влезли от рискови държави, включително и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с адреси за изтърпяване на карантината на територията на област Ямбол.

Видно от писмо изх. № 05-3-1 от **.**.**** г. на Директора на РЗИ - Ямбол, в изпълнение на посочените заповеди, наложената на подс.З.К. карантина е била отменена в Информационната система за COVID от **.**.****г. От писмо изх.№ 0538-1 от **.**.**** г. на Директора на РЗИ-Варна се установява, че наложената на подсъдимата карантина е била отменена и от РЗИ – Варна на основание Заповед №РД01-405 от **.**.**** г. на Министърът на здравеопазването.

Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата З.К., същата е неосъждана.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля И. К., дадени в хода на 3 проведеното по делото съдебно следствие и тези, прочетени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т. 2 от НПК, за които заявява, че поддържа, както и от писмените доказателства, приложени по делото, а именно: Предписание № ******/****** за поставяне под карантина; писмо изх. № 06–586-1 от **.**.**** г. на Директор РЗИ- Варна, Заповед № РД–01-333 от **.**.**** г. на МЗ, писмо изх. № 05-3-1 от **.**.**** г. на Директор РЗИ – Ямбол, Заповед № РД–01-133 от **.**.**** г. на Директор РЗИ – Ямбол, писмо изх. № 05-38-1 от **.**.**** г. на Директора РЗИ – Варна, Заповед № РД–01–405 от **.**.**** г. на Министъра на здравеопазването, разписка за връчена декларация /Л.18 от делото от ДП/, справка за съдимост на подсъдимата, всички приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.

Въззивният съд кредитира посочените по-горе гласни доказателства като логични, последователни и безпротиворечиви както помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Освен това, посоченият свидетел е без родствени връзки с подсъдимата и по делото липсват каквито и да било доказателства, указващи предубедеността или заинтересоваността му от изхода на делото.

Съдът кредитира и изброените писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, т.к. същите са изготвени по съответния ред и не противоречат на останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал.

Така установената от въззивният съд фактическа обстановка напълно съвпада с тази, установена от районния такъв и е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства. Изложената и установена по делото фактическа обстановка не се оспорва и от страните по делото. При тази фактическа обстановка обаче, изводът на районния съд за липса на основания за приложение на хипотезата на чл.9, ал.2 от НК е напълно необоснован и неправилен, тъй като от събраните на двете инстанции доказателства може да се направи безспорен и несъмнен извод, че осъщественото от подсъдимата З.К. деяние, макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл.355, ал.2 вр.ал.1 от НК, е с толкова явно незначителна обществена опасност, че е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.