Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 713 от 18.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 22183/2024
Вид
Решение № 713
Подписан
18.02.2026
В сила
18.02.2026
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330122183 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Р. Т. Д. Б., гражданин на Н., срещу „ЕСВ БЪЛГАРИЯ” ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във връзка с чл. 141, ал. 7 от Търговския закон. Ищецът излага твърдения, че в качеството си на **** на ответното дружество, вписан в Търговския регистър, е страна по договор за възлагане на управлението от *** г.. По силата на този договор и последващ анекс от *** г., на същия е определено месечно възнаграждение в размер на 11 000 евро, платимо до 5-то число на месеца, следващ този на начисляването. Поддържа се, че ответникът е преустановил изпълнението на договорните си задължения, като не е заплатил дължимата сума за месец август 2023 г., чийто падеж е настъпил на 05.09.2023 г.. Поради това ищецът претендира осъждането на дружеството да му заплати сумата от 21 514,13 лв., представляваща левовата равностойност на дължимото възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото и в обезпечителното производство разноски.

В срока за отговор, от ответника е постъпил такъв от ответното дружество, кат се излага становище, че искът е допустим, но изцяло 1 неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Анализът на събраните по делото доказателства налага извода, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан. Между страните е налице валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за възлагане на управлението, който по своя характер е двустранен и възмезден. От представените писмени доказателства – договор и анекс – се установява по несъмнен начин, че страните са постигнали съгласие относно обема на управленските функции и размера на насрещната престация, дължима от дружеството. Тъй като ищецът е надлежно вписан като **** и липсват доказателства за прекратяване на договора или за неговото ограничаване със срок, съдът приема, че същият е изпълнявал задълженията си добросъвестно, което поражда правото му да получи уговореното възнаграждение.

Централен момент в правния спор е настъпването на изискуемостта на вземането. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В конкретния случай падежът е фиксиран до 5-то число на следващия месец, което означава, че за месец август 2023 г. дружеството е следвало да се издължи най-късно до 05.09.2023 г..

Ответната страна не е представила доказателства за извършено плащане, с което да обори твърденията в исковата молба. Липсата на плащане в този срок съставлява виновно неизпълнение на договорни задължения, което пряко уврежда финансовите интереси на ищеца. Изчислената левова равностойност на сумата от 11 000 евро възлиза точно на претендираните 21 514,13 лв., като съдът намира този размер за математически коректен и доказан чрез представените писмени документи.

По отношение на претенцията за законна лихва, същата се явява акцесорна и следва съдбата на главния иск, като се дължи от момента на предявяване на претенцията пред съда до пълното удовлетворяване на кредитора. Във връзка с разноските, ищецът е представил доказателства за извършени разходи за държавна такса и адвокатски хонорар, както в основното производство, така и в производството по обезпечение на иска.

Съгласно принципа на отговорността за разноски, тези суми следва да бъдат 2 възложени в тежест на ответника, доколкото неговото бездействие е станало причина за завеждане на настоящото дело. Всички приложени доказателства, включително договорите за правна помощ и квитанциите за платени такси, потвърждават реалното извършване на тези разходи.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЕСВ БЪЛГАРИЯ” ООД , ЕИК 203767108, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Патриарх Евтимий” № 15, ет. 1, оф. 7, представлявано от **** ****, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Т. Д. Б., гражданин на Н., роден на *** г., с адрес: ***, сумата от 11 000 евро, представляваща левовата равностойност на дължимото възнаграждение за месец август 2023 г. по Договор за възлагане на управление от *** г., изменен с Анекс от *** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2024 г., до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3