Решение № 307 от 16.10.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Дупница, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20251510200919 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0348-000565 от 25.09.2025г., на ВПД Началник РУ в ОДМВР гр. Кюстендил,РУ Дупница, с което на К. И. А. с ЕГН **********,с адрес гр.****,бул.“***“№ **,ет.*, ап. **,чрез адвокат М., е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 20.00 лева/10.23 евро/ ,на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение по чл.20,ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,вместо него адвокат М., който заявява, че поддържа жалбата, моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно,като излага подробни съображения в тази насока.

Въззиваемата страна –редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 02.09.2025г., около 08.24 часа,жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Опел Корса ”, с рег.№********,негова собственост в община Сапарева баня,по път втори клас №62,км.54.935,с посока на движение към гр.Самоков,като губи контрол над управляваното ППС,навлиза в лентата за насрещно движение и с предната част на управляваното от него ППС се удря в задната част на движещият се отпред товарен автомобил „Фолксваген Кади“с рег.№*********,който намалява скоростта и предприема маневра ляв завой.Водачите са били изпробвани за употребата на алкохол и наркотични вещества като пробите са били отрицателни.

1

На водача бил съставен АУАН № 3799211 от 02.09.2025г., от мл. автоконтрольор при ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница И. Н. З. в присъствието на свидетеля Й. М. К. .Водачът подписал акта,без възражение,като екземпляр от същия му бил връчен.В последствие са постъпили възражения от същия.

Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е описана същата фактическа обстановка, нарушението е квалифицирано по чл. 20,ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание– „глоба „ в размер на 20.00 лева/10.23 евро/.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани И. Н. З. в присъствието на свидетеля Й. М. К..Разпитан е бил в качеството му на свидетел и Х. Л.

П.,водач на другото ППС участвало в станалото ПТП.

Свидетелите при разпита си са опасали това което са установили и на което са били свидетели,като съдът кредитира показанията им тъй като същите са обективни и логични и се подкрепят от събраните по делото доказателства.е заявил, че не си спомня случая, но потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 42 т.4 от ЗАНН административният орган следва да посочи в АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В АУАН е отразено, че жалбоподателят на 02.09.2025г., около 08.24 часа, в област Кюстендил,община Сапарева баня,път КюстендилДупница-Клисура-Самоков,жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Опел Корса ”, с рег.№********,негова собственост в община Сапарева баня,по път втори клас №62,км.54.935,с посока на движение към гр.Самоков,като губи контрол над управляваното ППС,навлиза в лентата за насрещно движение и с предната част на управляваното от него ППС се удря в задната част на движещият се отпред товарен автомобил „Фолксваген Кади“с рег.№*********,който намалява скоростта и предприема маневра ляв завой.Водачите са били изпробвани за употребата на алкохол и наркотични вещества като пробите са били отрицателни,а в издаденото въз основа на него НП-На 02.09.2025г., около 08.24 часа,жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Опел Корса ”, с рег.

№********,негова собственост в община Сапарева баня,по път втори клас №62,км.54.935,с посока на движение към гр.Самоков,като губи контрол над управляваното ППС,навлиза в лентата за насрещно движение и с предната част на управляваното от него ППС се удря в задната част на движещият се отпред товарен автомобил „Фолксваген Кади“с рег.

2

№*********,който намалява скоростта и предприема маневра ляв завой.Водачите са били изпробвани за употребата на алкохол и наркотични вещества като пробите са били отрицателни.От така описаното не става ясно точното място на извършване на нарушението.

Нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушенията, както и няма описание на обстоятелствата, при които са били извършени, а в НП и на доказателствата, които ги потвърждават. Това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

В административнонаказателното производство тежестта на доказване на извършеното административно нарушение и неговото авторство лежи върху административнонаказващия орган, който следва да докаже, че съответното лице е извършило виновно деяние, което представлява административно нарушение. По настоящото административнонаказателно производство освен акт за установяване на административно нарушение не са представени други релевантни доказателства.

Административнонаказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на законосъобразността на издаденото наказателно постановление, с оглед на което административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят не е доказано по безспорен и несъмнен начин, което е отделно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Настоящия съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство, при вменяване на нарушението по този пункт, е допуснато съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на санкционираното лице, до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване. То се изразява в това, че в НП липсва подробно и коректно описание на обстоятелствата, при които е извършено вмененото административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. При това положение жалбоподателят на практика е лишен от възможност да научи какви са възприетите от АНО конкретни факти, очертаващи от обективна и субективна страна състава на това нарушение, както и да го оборва.

В обстоятелствената част на НП, при описване на това нарушение е изписано текстово, че водача губи контрол над управляваното ППС,навлиза в лентата за насрещно движение и с предната част на управляваното от него ППС се удря в задната част на движещият се отпред товарен автомобил „Фолксваген Кади“с рег.№*********,който намалява скоростта и предприема маневра ляв завой.

Никъде обаче в АУАН и НП не е посочено, очевидно защото не е било изследвано от актосъставителя и АНО, на какво се е дължала липсата на непрекъснат контрол над управляваното МПС, респ.загубата на контрол над управляваното ППС и нвлизането в лентата за насрещтно движение и последвания удар с друго ППС.

В същото време нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП ще е налице само ако водачът 3 умишлено не контролира непрекъснато управляваното МПС. Когато обаче той е загубил контрол над него поради някакви обективни и непредвидими причини, извън неговата воля, то ще е налице случайно деяние и лицето не би следвало да отговаря административнонаказателно. Възможно е, доколкото АНО не е изследвал това обстоятелство, до произшествието да се е стигнало не поради загубата на контрол, а поради управление и движение с превишена или с несъобразена скорост, или пък след употреба на алкохол или наркотици, например. Най-сетне съществува и опция загубата на контрол над МПС да се е дължала на причини извън волята на водача- непредвидими неравности по пътя /ремонт на трасето/, внезапно възникнал здравословен проблем у водача, неправилно паркиран автомобил и т. н. Ето защо, при ангажиране административнонаказателната отговорност на водача по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, за актосъставителя, а след това и за АНО, възниква задължение да обследват причините, поради които водачът не е контролирал непрекъснато управляваното МПС. Единствено в случай, че се установи, че причините са били изцяло предотвратими от водача, то би могло да се формира категоричен извод, че неговото поведение е виновно, респ. да се пристъпи към съставяне на АУАН и НП. Това обаче, както се посочи по-горе, в случая не е било сторено. Последното представлява съществено процесуално нарушение, което води до недоказаност н степен на несъмненост на изискваното от закона виновно поведение у водача при осъществяване на нарушението.

С акта за установяване на административно нарушение се осъществява обвинението в извършване на административно нарушение и привличане на съответното лице като нарушител. Именно поради тези основни функции, които изпълнява, АУАН следва да отговаря на някои особено съществени изисквания по отношение на съдържанието си. В АУАН следва да са описани конкретно, изчерпателно и точно всички съставомерни обстоятелства, от които следва и да е напълно ясно в извършване на кое нарушение се обвинява лицето. Относно тези обстоятелства не трябва да е налице противоречие между АУАН и НП. Т.е. съответният нарушител може и следва да бъде наказан единствено за това административно нарушение, за което е обвинен с предхождащия НП АУАН. В разглежданата хипотеза тези особено съществени изисквания за законосъобразност на крайния акт - НП, не са спазени.

Гореизброените процесуални нарушения, които са съществени, от една страна са довели до ограничаване на правото ми на защита, а от друга - до нарушение на строго формалния характер на административнонакзателното производство, подчиняващо се на строго регламентирани правила.

Предвид изложеното, атакуваното НП се явява незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде отменено.

Основателна оглед изхода на спора и доказана от представените доказателства е претенцията за разноски,направена по реда на чл.63д от ЗАНН от жалбопадателя,чрез редовно упълномощения от него процесуален представител,за присъждане на възнаграждение,като същото е било заплатено.По делото са били проведени 6 съдебни заседания,били са направени множество доказателствени искания.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано като издадено при съществени нарушения на

4 административнопроизводствените правила и съответно като такова следва да бъде отменено.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **-0348-000565 от 25.09.2025г., на ВПД Началник РУ в ОДМВР гр. Кюстендил,РУ Дупница, с което на К. И. А. с ЕГН **********,с адрес гр.****,бул.“***“№ **,ет.*, ап. **, е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 20.00 лева/10.23 евро/ ,на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение по чл.20,ал.1 от ЗДвП,като незаконосъобразно.

Осъжда ОДМВР Кюстендил да заплати на К. И. А. с ЕГН **********,с адрес гр.****,бул.“***“№ **,ет.*, ап. **,сумата от 811.29 евро/осемстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/,представляваща адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5