Определение № 1736 от 18.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1067/2024
- Вид
- Определение № 1736
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 17.12.2024
- Състав
- Станислав Стефански, Христо Томов, Еманоел Вардаров
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.2 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 461 · Кодекс за застраховането
- чл. 483 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1736 гр. Велико Търново, 17.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станислав Стефански
Членове:
Христо Томов
Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно частно гражданско дело № 20244100501067 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. В. Й. с ЕГН: ********** с адрес за кореспонденция: гр. С., ж.к. „С. Г.“, бл. 55В, ет. 6, ап. 619 против Определение № 2181/09.10.2024г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр. д. № 1229/2024г. по описа на този съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател на негова страна да бъде привлечен като трето лице-помагач Столична община – К. С..
Оплакването в жалбата е за неправилност на определението на първата инстанция в оспорената му част, с искане същото да бъде отменено и да бъде постановен нов съдебен акт, с който третото лице да бъде конституирано в процеса.
Ответникът по частната жалба Гаранционен фонд оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
ВТОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд съобрази доводите на частния жалбоподател и тези на ответника по жалбата, и след преценка на материалите по делото намира следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.4 и чл.415, ал.1, т.1 ГПК от Гаранционен фонд срещу П. В.
Й., относно обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 724.45 лв., от които 1 711.45 1 лв. - обезщетение за имуществени вреди на Йото Йосифов Радев и 13.00 лв. ликвидационни разноски по обработка на претенцията, за увредения при ПТП, настъпило на 12.10.2021 г., л.а. „БМВ Х5“ с рег. № *, собственост на Йото Йосифов Радев.
Според изложеното в исковата молба, виновен за катастрофата, е ответникът П. В. Й., който управлявайки л.а. „Форд Транзит Конект“ с рег. № *, по бул. „Цар Борис III”, преди кръстовището с ул. „Софийски герой“, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, реализира ПТП със спрелият до него л.а. „БМВ Х5“ с рег. № *, като така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
С отговора на исковата молба ответникът П. В. Й. е поискал на негова страна по реда на чл.219 ГПК като трето лице-помагач да бъде конституирана Столична община – К. С., тъй като в случая л.а. „Форд Транзит Конект 230“ с рег. № * е собственост на Столична община – район „К. С.“ с БУЛСТАТ: * и отговорността е на Столична община – район „К. С.“ по чл.
49 от ЗЗД.
Произнасяйки определението си по реда на чл.140 ГПК, ВТРС е поставил на разглеждане искането на ответника за привличане на Столична община – К. С. като трето лице-помагач, като със съдебния си акт в атакуваната му част съдът е оставил без уважение това искане. Изложените съображения са, че на този етап от производството не е установен правният интерес.
Определението в обжалваната му част е правилно.
Привличането на трето лице-помагач по делото се използва, когато страната, която иска привличането, се опасява от неблагоприятен изход от делото, при който третото лице ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна от силата на мотивите. С привличането на трето лице-помагач, привличащата страна цели при неблагоприятен за нея изход на делото, да подчини привлеченото лице на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в един следващ процес, воден между нея и привлеченото лице. Ето защо привличането се използва за обезпечаване благоприятния изход на обратния иск на привличащия срещу привлеченото лице. В това се изразява и интереса на привличащата страна от привличането на третото лице. Наличието на такъв интерес обуславя и допустимостта на привличането.
Привличането на трето лице е всякога обусловено и от наличието на правна възможност, чрез участието си в процеса по делото, това трето лице да съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати евентуалната му регресна отговорност.
В конкретния случай спорът е свързан с реализиране на регресна претенция на ищеца за плащане на обезщетение на увредено трето лице за причинени по вина на ответника вреди от пътнотранспортно произшествие. В този случай основанието на претенцията е свързано с деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД на причинителя на вредите, а не с обективната отговорност по чл. 49 от ЗЗД на неговия работодател в качеството на възложител на работата, от която те са произлезли. Поради изложеното при неблагоприятно 2 разрешаване на правния спор за ответника той няма основание, въз основа на което да обоснове регресна претенция спрямо работодателя си да отговаря за причинените от собственото му противоправно поведение вреди. Следва да се има предвид, че възложителят на работата отговаря пред увреденото лице, а не пред прекия причинител на вредата.
С оглед горните съображения, въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а определението на ВТРС в обжалваната му част - потвърдено.
Водим от изложеното, ВТОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2181/09.10.2024г. на Великотърновския районен съд постановено по гр. д. № 1229/2024г. по описа на ВТРС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3