Протокол № 183 от 18.02.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 183 гр. Пазарджик, 18.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Наказателно дело частен характер № 20255220200024 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Частният тъжител П. К. У., редовно уведомен от предходното съдебно заседание- явява се лично и с повереника си адв.Б. Т., редовно упълномощена.

Подсъдимата Р. Е. Д., редовно уведомена от предходното съдебно заседание- явява се лично и със защитника си адв.М. К., редовно упълномощен.

Свидетелите В. Б. и Б. Г., редовно призовани- явяват се лично.

Свидетелят Д. Б., редовно призован- не се явява.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

ТЪЖИТЕЛЯТ: Да се гледа делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМАТА: Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

Свидетелят Г. напусна залата.

Сне се самоличността на свидетеля Б., както следва:

В. И. Б.- роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в с.Ивайло, обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, работещ като тактически полицай в ОДМВР - Пазарджик, неосъждан, ЕГН: **********, без родство със страните.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля В. Б.:

На свидетеля се предяви информационна карта за дейността на наряда, находяща се на л.203 от материалите по делото.

СВ. Б.: Към м.декември 2024г. бях на длъжност младши инспектор към РУ- Пазарджик. На 20.12.2024г. явно съм бил с колегата Б. Г. в един наряд от 18 до 06ч. С подробности не си спомням много. Имало е получен сигнал от ОДЧ за мъж, който иска да си вземе детето. Отишли сме на място, но улицата не си я спомням.- горе-долу срещу гимназия „Аксаков“ има една глуха улица без изход, където има една кооперация. На улицата пред кооперацията ни чакаше въпросният господин /сочи частния тъжител/, който ни обясни, че е дошъл да си вземе детето, но майката не му го е давала. Ние се качихме до апартамента в кооперацията. Госпожата /сочи подсъдимата/ ни отвори вратата.

Не си спомням точно разговора, но тя каза, че няма да даде детето. Обясни, че има съдебно решение. Имаше действително някакъв документ, но дали господинът ни го показа, или госпожата, не помня. След като говорихме с майката, слязохме пак долу на улицата. Мисля, че имаше още един мъж с господина. Изготвихме докладна записка по случая. Помня, че въпросният господин /сочи ЧТ/ или другото лице с него имаше поставена боди-камера, като би трябвало да е заснел целия случай. Господинът каза, че ще се съдят и ще се видим в съда.

В залата влиза свидетелят Б. Г..

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Б. Г. Г.- роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в с.Ивайло, обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, неженен, с висше 2 образование, работещ като младши инспектор в РУ - Пазарджик, неосъждан, ЕН: **********, без родство със страните.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Б. Г.:

На свидетеля се предяви информационна карта за дейността на наряда, находяща се на л.203 от материалите по делото.

СВ. Г.: Към м.декември 2024г. съм бил на същата длъжност- младши инспектор в РУ- Пазарджик. Бяхме тогава един наряд с колегата В. Б., бяхме дежурен автопатрул. Получихме сигнал от ОДЧ за лице, което иска да вземе детето си. Отидохме на ул.Тодор Мумджиев и там бяха господинът- бащата на детето и другото момче в залата /сочи св.П. Н., който се намира в съдебната зала/. Някой от тях двамата имаше боди-камера. Ние се качихме горе до апартамента, не помня на кой етаж. Мисля, че се качвахме два пъти до апартамента. Първият път никой не ни отвори, чак на втория госпожата /сочи подсъдимата/ ни отвори. Попитахме я дали ще даде детето, защото има сигнал. Каза, че няма да го даде, тъй като с адвоката имали документи. Не е показала документи, просто каза, че няма да даде детето. Слязохме и предадохме на бащата разговора и той каза: „Добре“, нямаше спор. Долу мъжете имаха документи, но какви, не мога да кажа. Двамата мъже не са се качвали горе до апартамента, нито е имало скандал, нито нищо.

Като се качихме горе мисля, че не съм видял самото дете. Само госпожата се показа на вратата и каза, че няма да даде детето и ние слязохме.

Съдът ДОКЛАДВА постъпило във връзка с изпълнение на протоколно определение от предходното съдебно заседание писмо от РП- Пазарджик, ведно с приложена пр.пр.№ 426/2025г.

АДВ. Т.: Не съм запозната с преписката, която е получена по делото от РП - Пазарджик. Нямах възможност да се запозная с нея. Моля, да ми се предостави такава възможност за следващото съдебно заседание, с оглед изразяване на становище по приемането й.

АДВ. К.: Запознат съм. Не възразявам да се предостави възможност на колегата.

СЪДЪТ, с оглед изявлението на адв.Т., намира, че следва да й 3 предостави възможност до следващото съдебно заседание да се запознае с материалите по преписката, след което да изрази становище по приемането й.

АДВ.Т.: С оглед становището на подсъдимата, че основно заради физически тормоз от страна на бащата е изискала настаняване в кризисен център, има образувана прокурорска преписка, приложена по друго дело и представям протокол за разпит на детето в „Синя стая“, в който то твърди, че такова нещо не е имало. Представям въпросния протокол за разпит, който моля да приемете като писмено доказателство по делото.

АДВ.К.: Със съдържанието на протокола съм запознат по други дела.

Считам, че този протокол не трябва да се приема. Събран е във връзка с друго гражданско производство, а не по настоящото дело и няма как да бъде допуснато от съда като писмено или гласно доказателство, събрано в друг процес по друго дело. Противопоставям се в тази връзка.

СЪДЪТ намира, че доказателственото искане на адв.Т. е неоснователно.

Ноторно известно е, че в наказателния процес гласни доказателства се събират пряко и непосредствено от съда, пред който е поставено за разглеждане делото. В този смисъл, така представеният протокол не би могъл да бъде приет към материалите по настоящото производство, доколкото в същия се съдържат гласни доказателства, които не са събрани по надлежния за това ред в настоящото производство. В този смисъл протоколът за разпит на детето в "Синя стая" не следва да се приема като писмено доказателство по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Т. за приемане по делото като писмено доказателство на протокол за разпит на дете в „Синя стая“ от друго наказателно производство и връща същия на адв.Т..

АДВ. Т.: По време на настаняване в кризисния център са провеждани разговори между бащата и детето от на майката телефона, която твърди, че той е бил иззет и не е имала връзка с външния свят. Бащата е правил записи на разговорите на детето, които ги представям на компакт диск, който моля д приемете като писмено доказателство по делото. В тази връзка искаме да 4 покажем, че поведението на майката е водило до невъзможност на бащата да се вижда с детето. Дискът искаме да се приеме като веществено доказателство, на който има записи на проведените разговори между бащата и детето по време на настаняване на детето в кризисния център в София, Оборище.

Действително в тази връзка имаше производство и вече произнесено решение, в което майката искаше срещи в защитена среда. Представям въпросното решение по гр.дело № 978 и моля да се приеме като писмено доказателство, в което решение майката е поискала в защитена среда да се промени начина на виждане на детето и бащата. В тази връзка беше събрана и тази прокурорска преписка с разпита на детето. Вече имаме решение, с което съдът счита, че това е неоснователно.

Във връзка с казаното от страна на полицаите, че е имало боди-камера, наистина е имало такава и тя е била поставена на тъжителя. Представям компакт диск със запис от 20.12.2024г., като в него се съдържа конкретно разговорът, който е проведен пред полицаите и какво те са казали на тъжителя ми. Те казаха, че нямат спомени за някои детайли.

АДВ. К.: По отношение представеното решение то е по чл.131 от СК.

Действително искът е отхвърлен и не виждам с какво допринася за изясняване на обективната истина в настоящото производство.

По отношение на диска със запис от разговори на бащата с детето в София считам, че тези ВДС не са нито изготвени, нито събрани по предвидения в НПК начин, което основателно може да доведе до съмнение за тяхната истинност и затова считам, че не трябва да бъдат приети, още повече, изхождайки от факта, че произхождат от страна, която е заинтересована от изхода на делото- тъжителя.

Същото може да се каже и по отношение на втория диск със запис от боди-камерата. Аз лично не виждам какво допълнително ще се изясни с този диск, но ако съдът прецени, че това ще спомогне за по-пълно всестранно разкриване на обективната истина, то нека да се приеме, но той също изхожда от страна в процеса и е направен извън правилата на НПК и т.н.

СЪДЪТ намира, че доказателствените искания на адв.Т. са неоснователни. На първо място, Решение №1653/30.12.2025г., постановено по гр.дело №978/2025г., касае предявен от подсъдимата иск по реда на чл.59 ал.9 5 от СК относно промяна на режима на личните отношения между тъжителя и детето. Същият е предявен след инкриминираните дати, поради което касае обстоятелства, които излизат извън предмета на делото. Още повече по делото няма спор между страните, че към инкриминираните дати режимът на лични контакти на бащата с детето са били уредени на база приложеното към материалите по делото Решение 1496/29.11.2024г. на РС- Пазарджик.

Последващите граждански взаимоотношения между страните по делото, макар с предмет упражняване на режима на лични отношения на бащата с детето, са ирелевантни за настоящия правен спор.

По отношение на първия представен от адв.Т. магнитен носителкомпакт диск, съдържащ /според заявеното от повереника/ записи на разговори между бащата и детето, проведени по телефона на подсъдимата, съдът намира, че същият не е изготвен по предвидения за това в НПК ред, поради което не следва да бъде приобщаван като веществено доказателства по делото. Същото се отнася и за представения от адв.Т. диск със записите от боди-камера от 20.12.2024г., още повече, че както сама заяви адв.Т. и както всички се уверихме в залата чрез показанията на свидетели Б. и Г., се изясниха в пълнота релевантните обстоятелствата относно това какво се е случило на 20.12.2024г. след подадения от тъжителя сигнал на тел.112.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на адв.Т. за приемане като писмено доказателство по делото на Решение №1653/30.12.2025г., постановено по гр.дело №978/2025г., както и искането за приемане на 2 бр. компакт диска като веществени доказателства по делото и връща същите на повереника.

СЪДЪТ намира, че е настъпил процесуалният момент за произнасяне по доказателственото искане за допускане на СПЕ на детето, направено още с тъжбата. Съдът намира същото за основателно, доколкото изготвянето на такава експертиза ще допринесе за изясняване на обстоятелството дали майката е имала реално основание, свързано с психическото съС.ие на детето, за да не изпълни решението на гражданския съд относно режима на лични контакти между бащата и детето.