Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 502 от 11.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1615/2023
Вид
Решение № 502
Подписан
11.04.2024
В сила
29.05.2024
Състав
Велина Брайкова Дублекова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.134 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 464, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.76, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Пловдив, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20235300101615 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 464, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Лизингова компания“ АД, ЕИК 121126583, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Фр. Жолио Кюри“ № 20, моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците С. П. Н., ЕГН **********, с адрес с. ***, и М. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., че вземането на ответника М. С. Н. за издръжка в размер на 40 050 лв., съгласно удостоверение с изх. № 1749/ 22.02.2023г., издадено от ЧСИ ***, присъдена с решение № 3720/ 10.11.2015г. на Районен съд – Пловдив е недължимо, поради погасяване по давност за периода 02.09.2015г. до 22.02.2018г. и поради извършено плащане на сумата от 6000 лв. на 12.01.2023г.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът е взискател по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ *** против ответника С. Н. за заплащане на дължимата от него сума в размер на 51 548.99 лева, ведно със законната лихва върху нея и направените разноски, което изпълнително дело е образувано на 06.01.2023г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание заповед за незабавно изпълнение, въз основа на сключено Споразумение от 16.06.2022г., с което длъжникът се е задължил да изплати 1 посочената сума поради разваляне на договор за покупко- продажба на МПС.

Ищецът твърди, че ответникът М. Н. е присъединен взискател на основание изпълнителен лист, издаден на 13.02.2023г., за изплащане на месечна издръжка в размер на 450 лв., считано от 02.09.2015г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга причина, водеща до промяна или отпадане на това задължение, който изпълнителен лист е издаден на основание Решение № 3720/ 10.11.2015г., постановено от Районен съд – Пловдив. Ищецът твърди, че вземането на присъединения взискател е в размер на 40500 лв., че същото е симулативно, тъй като правото на принудителното събиране на процесната издръжка е упражнено веднага след образуване на изпълнително дело от ищеца срещу длъжника С. Н., направено е с цел възпрепятстване на взискателя да упражни правата си и засяга директно правните му интереси да получи дължимите му се суми, като се конституира привилегирован взискател, който не е упражнил правата си в продължение на повече от 8 години. Ищецът развива доводи, че между родител, който не упражнява родителските права, но е осъден да заплаща издръжка, тече давност. Ищецът твърди, че на 12.01.2023г. ответникът С. Н. е превел на майката на ответника М. Н. част от сумата за издръжка в размер на 6 000 лв. Ищецът твърди, че след образуването на изпълнително дело няма извършени плащания на суми или разпределения към присъединения взискател М. Н..

В срока по чл.131 ГПК ответникът М. С. Н. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, с искане за прекратяване на производството. Излага съображения за липса на процесуална легитимация на ищеца и правен интерес за предявяване на иска. В условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен, с искане за отхвърляне на иска. Излага аргументи, че позоваването на погасителната давност е право на длъжника, което не може да бъде упражнено от ищеца.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. П. Н..

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

2

Предявеният иск е допустим по съображенията, изложени от съда в мотивите на определение № 2237/ 26.09.2023г., предвид на което следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

Не се спори, като това се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът има качеството на взискател в изпълнителното производство, както и че ответниците имат качеството на длъжник и присъединен взискател в същото изпълнително производство, поради което съдът приема, че е налице активна и пасивна легитимация на страните.

Представени са доказателства – копие от изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ *** с район на действие Окръжен съд – Пловдив, че дружеството ищец е взискател по посоченото изпълнително дело. Същото е образувано по негова молба на 06.01.2023г. въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 17794/ 2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, против длъжника ответника С. Н., за сумата 51 548,99 лв., главница, произтичаща от Споразумение от 16.06.2022г. с нотариално удостоверени подписи, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2022г. и 1032 лв. разноски за заповедното производство. Вторият ответник М. Н. е конституиран като присъединен взискател по същото изпълнително дело на 23.02.2023г. с вземания към длъжника – първия ответник С. Н., както следва:

450 лв. главница, текуща месечна издръжка за месец февруари 2023г., която се дължи ежемесечно до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга причина, водеща до промяна или отпадането на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, 40 050 лв. главница, представляваща издръжка за минало време за периода месец септември 2015г. до месец януари 2023г. включително, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, 15 414 лв. законна лихва към дата 22.02.2023г. Изпълнителният лист е издаден въз основа влязло в сила решение № 3720/ 10.11.2015г., постановено по гр. дело № 10981/ 2015г. по описа на Районен съд – Пловдив, по силата на което първият ответник С. Н. се задължава да заплаща на малолетното си дете – втория ответник М. Н., ежемесечна издръжка в размер на 450 лв., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от 02.09.2015г. до възникване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката. За установяване 3 качеството му на взискател на втория ответник М. Н. по образуваното по негова молба изпълнителното дело № ***г. по описа на ЧСИ *** и размера на дълга, посочен по- горе, е издадено съдебно удостоверение с изх. № 1749/ 22.02.2023г., представено по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ ***.

Съществуването на вземането на втория ответник спрямо първия ответник не е спорно между страните, а и негово съществуване се установява безспорно, тъй като е установено с влязло в сила съдебно решение по бракоразводно производство, като първият ответник е баща на втория ответник и по закон дължи издръжка на непълнолетното си дете, както и родителските права по отношение на детето са предоставени на неговата майка. Спорните по делото въпроси са, че вземането за главница в размер на 40050 лв., издръжка за минал период, не съществува поради погасяването му по давност за периода 02.09.2015г. – 22.02.2018г., както и поради извършено на 12.01.2023 г. плащане на сумата 6000 лв.

Съдът намира за неоснователен довода на ищеца, че вземането е погасено по давност, тъй като погасяването по давност не е автоматична последица от изтичане на давностния срок. Възражението за давност е лично правопогасявощо възражение на длъжника и то не пренадлежи на трети за правоотношението лица, които не могат да се позовават на давността, ако длъжникът не е упражнил субективното си право да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение. Изтеклата погасителна давност не погасява самото задължение, а единствено препятства принудителното му изпълнение и то при наведено от длъжника възражение.

Ето защо дори и давността да е изтекла за сочения от ищеца период 02.09.2015г. – 22.02.2018г., вземането продължава да съществува и може да бъде изпълнено, освен ако легимираното лице – длъжникът не релевира правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, което в случая не се установява да е направено. На следващо място упражняването на имуществените права на длъжника от неговите кредитори може да бъде поискано от съда по реда на чл.134 ЗЗД, но данни за успешно проведен иск по чл.134 ЗЗД не са налице.

От представеното писмено доказателство – извлечение от банкова сметка с титуляр първия ответник С. Н. за месец януари 2023г. /л.53.л.55/ и от 4 заключението по ССчЕ, се установява, че по банковата сметка на С. Н.а, която е майката на втория ответник, е преведена на 12.01.2023г. сума в размер на 6 000 лв., с основание на паричния превод „издръжка по бракоразводно дело“.

Предвид че видно от решението за прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка по между си, то следва да се приеме, че преведената сума е за издръжката на втория ответник. Със същата обаче не се погасява част от главницата за минало време в размер на 40 050 лв., а част от натрупаните лихви за забава в размер на 15 414 лв., което следва от правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се найнапред разноските, след това лихвите и накрая главницата.

Не се установи да е налице погасяване на вземането по какъвто и да е било друг начин, нито такова се твърди да е станало с плащане, изключая сумата от 6000 лв., с която съдът по изложените по- горе съображения приема, че се погасява част от натрупаните лихви за забава.

По изложените по- горе съображения вземането на присъединения взискател и втори ответник М. Н. към първия ответник С. Н. в размер на 40 050 лв., главница за издръжка за минало време, по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ ***, съществува, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В частта по разноските.

С оглед изхода от спора, неоснователност на иска, заявената своевременно претенция за присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, на ответника М. С. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 228,15 лв.

Претендира се адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв, като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т. от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 3854 лв. Адвокатското възнаграждение ще бъде присъдено на адв. Т. Т., за който е представен договор за правна защита и съдействие /л.62/, от който договор се установява, че е договорена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.

5

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Лизингова компания“ АД, ЕИК 121126583, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Фр. Жолио Кюри“ № 20, против С. П. Н., ЕГН **********, с адрес с. ***, и М. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., за признаване за установено, че вземането на ответника М. С. Н. за издръжка в размер на 40 050 лв., главница, представляваща издръжка за минало време за периода месец септември 2015г. до месец януари 2023г. включително, съгласно удостоверение с изх. № 1749/ 22.02.2023г., издадено от ЧСИ *** с район на действие Окръжен съд Пловдив, присъдена с Решение № 3720/ 10.11.2015г. на Районен съд – Пловдив, постановено по гр. дело № 10981/ 2015г. по описа на Районен съд – Пловдив, е недължимо, поради погасяване по давност за периода 02.09.2015г. до 22.02.2018г. и поради извършено плащане на сумата от 6000 лв. на 12.01.2023г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Лизингова компания“ АД, ЕИК 121126583, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Фр. Жолио Кюри“ № 20, да заплати на М.

С. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., разноски в размер на 228,15 лв.

/двеста двадесет и осем лева и петнадесет стотинки/ за производството по гр. дело № 1615/ 2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

ОСЪЖДА „Лизингова компания“ АД, ЕИК 121126583, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Фр. Жолио Кюри“ № 20, да заплати на адвокат Т. Д. Т., член на ***, със съдебен адрес гр. ***, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 от ЗАдв в размер на 3854 лв. /три хиляди осемстотин петдесет и четири лева/ за производството по гр. дело № 1615/ 2023г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.