Определение № 34123 от 14.12.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34123 гр. София, 14.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20211110160079 по описа за 2021 година

Производството за съдебна делба на недвижим имот във фазата на допускането й.

Съдът, след като провери редовността и допустимостта на предявения иск, като взе предвид постъпилият в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на ответника, както и предявения по реда на чл. 211 ГПК насрещен иск и постъпилия по него отговор, обсъди доказателствените искания на страните.

Воден от гореизложеното и на основание чл.140 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е иск, с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на недвижим имот, както и насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

1. Ищците В. К. и М. К. са предявили срещу ответниците С. С. и Д. С. иск за съдебна делба на следната съсобствена вещ:

- ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с адрес: с. Негован. Столична община - район Нови Искър, улица „Лесопарк“ № 8 /осем/. нанесена в КККР одобрена със Заповед РД-1816/23.01.2012г. на АГКК-София с идентификатор ***, застроена на 90 кв.м., съгласно скица № 15-68429-17.02.2017г. на СГКК - София, и заедно с ДВОРНОТО място в което е построена сградата представляващо, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, целият с площ 693 кв.м.. с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване- ниско застрояване, при съседи: ***;

***; *** и ***, с номер по предходен план: 255, квартал 8 и стар идентификатор: ***.

Ищцата В. К. излага твърдения, че с ответника С. С. са низходящи наследници на родителите им И. И. и В. И., които са придобили в режим на СИО по силата на Нотариален акт № 169/, том VI, дело № 593/1966 г. процесния делбен имот.

Поддържа, че след смъртта на И. И., по силата на нотариален акт № 32, том II, дело 1

№ 208/2017 г. за покупко-продажба е придобила в режим на СИО с втория ищец – М. К., 4/6 ид. части от жилищната сграда и 1/3 ид. ч. от дворното място, притежавани от Василка И. Сочи, че след смъртта на майка им, ответникът С. С. дарил на съпругата си Д. С., притежаваната от него, придобита по наследство, 1/3 ид. ч. от дворното място.

Молят съда да допусне делба на процесната състобствена вещи, при квоти: за жилищна сграда: 1/6 идеална част за С. С. и 1/6 идеална част за В. К., придобити по наследство от общия им наследодател И. И., както и 4/6 идеална част за В. К. и М. К., притежавани в режим на СИО, придобити чрез правна сделка; за дворно място: 1/3 идеална част за В. К., придобита по наследство от И. И. и В. И., 1/3 идеална част за В. К. и М. К., притежавана в режим на СИО, придобита чрез правна сделка, както и 1/3 идеална част за Д. С., придобита чрез дарение от С. С..

Направено е искане ,на основание чл. 344,ал. 2 от ГПК с решението за допускане на делбата съдът да се произнесе и относно ползването на имотите, като претендират ответникът С. С. да заплаща обезщетение в размер на 400 лева месечно, общо за двамата съделители за ползването на съответните 5/6 идеални част, притежавани от последните, от еднофамилната жилищна сграда.

Така направено искане от страните е нередовно, поради което следва да им бъдат дадени указания да отстранят нередовностите, като посочат какъв е размера на обезщетението, което се претендира за всеки от тях, доколкото са наведени твърдения, че В.

К. притежава 1/6 идеална част, а В. и М. К.и притежават съвместно в режим на СИО 4/6 идеални части от жилищната сграда.

Молят съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза,която да даде заключение за евентуалния пазарен наем за недвижимия имот.

Направено е искане за допускане до разпит на свидетел, при режим на довеждане, относно ползването на процесния имот.

Представят към исковата молба писмени доказателства под опис, които следва да бъдат допуснати за събиране, тъй като са относими, необходими и допустими.

2. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците С. С. и Д. С..

Оспорват иска за допускане на съдебна делба на съсобствения имот при заявените от ищците квоти, тъй като процесният имот бил индивидуална собственост на ответника С. С. на основание придобивна давност. Оспорват сделката, с която през 2017 г. В. И. е прехвърлила 1/3 идеална част от процесното дворно място и 4/6 идеални части от еднофамилната жилищна сграда. Оспорват положения от прехвърлителката пръстов отпечатък с твърдения, че последната е била грамотна и в добро здраве, поради което и можела да се подпише собственоръчно, което твърдение обосновават с извършената през 2016 г. друга нотариална сделка, с която В. И. е продала на ищците ½ идеална част от поземлен имот и жилищна сграда, находящи се в с. Балша. Оспорват исковите претенции за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване, като излагат твърдение, че част от приземния етаж на еднофамилната жилищна къща е заключен от ищците.

Представят към отговора писмени доказателства под опис, които следва да бъдат допуснати за събиране, тъй като са относими, необходими и допустими.

Направено и искане за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане, относно владението на жилищната сграда от първия ответник, относно извършването на подобрения от него и относно отношенията между родителите му и неговата сестра - В. К., както и при режим на призоваване на свидетеля нотариус Румяна Радева, относно обстоятелства, при които е извършена сделката, обективирана в нотариален акт № 32, том II, от 2017 г.

Направено е искане по чл. 192 ПК да бъде изискано от нотариус Румяна Радева, 2 заверен препис от нотариално дело №208 от 2017 г., въз основа на който е издаден нотариален акт № 32, том II, от 2017 г.

Молят съда да допусне съдебно-дактилоскопска експертиза която да даде заключение дали поставения върху нотариалния акт от 2017 г. пръстов отпечатък е поставен от В. И.

3. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника С. С., с който е предявен насрещен иск против ищците по делото. Оспорва иска за допускане на съдебна делба на съсобствения имот. Моли съдът, да приеме за установено, че процесният имот е негова индивидуална собственост на основание чл.79,ал.1 от ЗС по силата на давностно владение, продължило 10 години спокойно в периода от 1981 г. до 1991 г., без да е установено с насилие и явно, като и ищците не са се противопоставяли.

Твърди, че баща му И. И. е започнал строителство в собственото си дворно място от 650 кв. м. с пл. номер 255, парцел VIII, кв. 8 по плана на с. Негован, като еднофамилната жилищна сграда, състояща се от един приземен етаж, включващ две стаи, хол и мазекотелно, и един наземен етаж, включващ хол и две стаи, кухня, баня и тераса и един тавански етаж, включващ три помещения е завършена през 1975 г. и същата била изградена, за да стане негово собственост. Поддържа, че родителите му И. И. и В. И., са предприели действия за даряването на сградата, като и подготвен проект на нотариален акт за дарение, вкл. е издадено удостоверение за представителство на малолетен №13885 от 22.02.1975 г. на СРС – Коларовски район. Единствено влошеното здравословно състояние на баща му попречило сделката да бъда завършена. Поддържа, че родителите му са предоставили къщата и след януари 1981 г. трайно се нанесъл и започнал да владее къщата, като сестра му – ищцата В. К. през 1983 г. или 1984 г. се омъжила и се изнесла от семейната къща. Твърди, че след 1981 г. обитава и полза еднофамилната къща с пълното съзнание, че е изградена и предоставена му за ползване от родителите му. Поддържа, че е извършвал множество действия по поддържане и преустройството . Сочи, че през 1992 г., поради влошено здравословно състояние на баща му, родителите му са се преместили в къщата, като са ползвали приземния етаж до смъртта си – И. И. до 1997 г., а Василка – до 2021 г., но през цялото време двете семейства били отделни домакинства. В условията на евентуалност, моли да бъде признат за собственик по силата на давностно владение през период по-дълъг от 10 години на жилищния етаж, на таванското помещение и на част от приземния етаж, включващ мазе-котелно, които части представляват 5/6 идеални части от жилищната сграда.

С молба от 10.06.2022 г., депозирана във връзка с изпълнение на указания от съда за внасяне на дължимата държавна такса по насрещния иск, ищецът е посочил, че цената на насрещния иск е формирана въз основа на 5/6 идеални части от данъчната оценка на сградата, които твърди, че се явяват предмет на насрещния иск.

Поради констатирано противоречие в насрещния иск, на ищеца следва да бъдат дадени указания да конкретизира каква част от делбения имот с идентификатор

*** твърди да е придобил по силата на давностно владение.

Направено и искане за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане, относно владението на жилищната сграда от първия ответник, относно извършването на подобрения от него и относно отношенията между родителите му и неговата сестра - В. К..

Моли съда да допусне съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение какъв е размера на идеалните части, предмет на евентуалния иск.

4. В. и М. К.и, ответници по насрещния иск, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозират отговор на насрещната искова молба, с който оспорват иска. Изложени са твърдения, че на ищеца от родителите им е прехвърлен недвижим имот с идентификатор 3

***, находящ се в съседство на делбения. Не оспорват фактическото държане на имота, както и обстоятелството, че част от процесния имот, обитаван от В. И. преди смъртта е заключен от тях. Твърдят, че ремонтните дейности в имота са свързани с неговото поддържане. Молят за отхвърляне на иска.

По исковете и доказателствената тежест:

1. Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС, както и искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК относно ползването на еднофамилна жилищна сграда.

2. Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици при квоти: за жилищна сграда: 1/6 идеална част за С. С. и 1/6 идеална част за В. К., придобити по наследство от общия им наследодател И. И., както и 4/6 идеална част за В. К. и М. К., притежавани в режим на СИО, придобити чрез правна сделка; за дворно място: 1/3 идеална част за В. К., придобита по наследство от И. И. и В. И., 1/3 идеална част за В. К. и М. К., притежавана в режим на СИО, придобита чрез правна сделка, както и 1/3 идеална част за Д. С., придобита чрез дарение от С. С..

3. Ответниците оспорват иска за делба като е направено възражение, че делбеният имот – жилищна сграда е придобит от ответника С. С. по силата на придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, през периода февруари 1981 г. – февруари 1991 г.

4. Доказателствената тежест по главния иск съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва:

Ищците следва да докажат съществуването на съсобственост между страните, за което сочи доказателства.

В тежест на ответниците е да докажат възраженията си относно съществуването на факти, които обосновават изключително право на собственост върху делбените имоти, противопоставимо на ищеца – че С. С. е придобил собствеността по давност, тоест ,че в периода 1981 г. – 1991 г. е владял същия с намерение за придобиване, което е демонстрирано явно пред собствениците.

По претенцията за привременни мерки в тежест на ищеца е да докаже, че ответниците ползват имота в по-голям размер от дела им в него, както и че препятстват съделителите да ползват имота, съобразно техния дял.

В случая това не се оспорва от ответника, предвид направеното от него възражение, че делбеният имот е придобит от него по силата на придобивна давност.

5. Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

6. Ищецът С. С. твърди, че делбеният имот – еднофамилна жилищна сграда е лична негова собственост по силата на придобивна давност през периода февруари 1981 г. – февруари 1991 г.

7. Ответниците оспорват придобиването му, доколкото ищецът е осъществявал държане на имота.

8. Доказателствената тежест по насрещния иск съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва: