Решение № 979 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110143071 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. Д. П. срещу „********“ АД, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск за установяване дължимостта на сумата от 668,00 лева.

В исковата молба се твърди, че на 19.02.2024 г. ******** – наследодател на ищцата, сключил Договор за паричен заем № ***** с „********“ АД за сумата от 1250,00 лева, която следвало да бъде върната чрез заплащането на 11 месечни погасителни вноски в размер от по 173,00 лева, като във всяка погасителната вноска била включена и такса за предоставяне на гаранция. Общата сума по кредита, подлежаща на връщане, била в размер на 1918,12 лева, от които 519,53 лева – възнаграждение за предоставяне на гаранция, дължимо в полза на кредитодателя на основание чл. 3, ал. 1 от сключен от кредитополучателя договор за предоставяне на гаранция.

Твърди се, че спрямо процесните договори за заем и за поръчителство приложение намирала законовата уредба за защита на потребителя, какъвто наследодателят на ищцата се явявал като страна по договорите. В тази връзка в исковата молба са изложени подробни аргументи за недействителност на договора за кредит, съответно – на клаузата от договора, предвиждаща задължение за 1 кредитополучателя да предостави обезпечение/гаранция и да заплати такса за същото.

Ищцата поддържа, че нейният наследодател заплатил всички начислени задължения по процесния договор в общ размер от 1918,12 лева. Доколкото обаче договорът, съответно – клаузи от него, били недействителни, платената разлика над чистата стойност на кредита от 1250,00 лева до сумата от 1918,12 лева, възлизаща на 668,00 лева, била недължимо платена на основание чл. 22 и чл. 23 ЗПК и като такава подлежала на връщане. Отправено е искане за уважаване на предявения иск за установяване дължимостта на сумата от 668,00 лева и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „********“ АД за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружества оспорва изцяло предявената искова претенция. Твърди се недопустимост на установителния иск по чл. 422 ГПК поради липса на активна процесуална легитимация за ищеца, тъй като към момента на откриване на наследството на нейния наследодател процесните облигационни правоотношения били погасени, като в патримониума на наследодателя не съществували вземания или задължения по договора за кредит, които да са се включили в наследственото имущество. Поддържа се, в условията на евентуалност, по подробно изложени в отговора аргументи, че дружеството не дължало на ищцата претендираната от нея като дължима сума, доколкото договорът за кредит бил действителен, като съдържанието му било съобразено с всички приложими законови изисквания. Отправено е искане за прекратяване на производството като недопустимо, а в условията на евентуалност – за отхвърляне в цялост на предявения иск като неоснователен и за присъждане на сторените разноски.

Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът „********“ АД дължи на ищеца С. Д. П. сумата от 668,00 лева, недължимо платена при липса на правно основание от ******** – наследодател на ищцата – в полза на ответното дружество по сключен между тях Договор за паричен заем № ***** от 19.02.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 15.05.2025 г. до изплащането на вземането, за която на 04.06.2025 г. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 28411/2025 г. по описа на СРС, 47-ми състав. ответника

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на за недопустимост на производството поради липса на активна 2 процесуалноправна легитимация за ищеца. В исковата молба са изложени твърдения за възникнало в полза на наследодателя на ищеца вземане, преминало в имуществения патримониум на ищцата, които обосновават наличие на правен интерес за ищеца от предявената искова претенция. Правото на връщане на платеното при липса на основание е имуществено право, поради което като такова преминава в наследниците на починалото лице по силата на наследственото правоприемство като част от наследствената маса, формирана към момента на смъртта на наследодателя. В случая следва да се съобрази още, че процесните правоотношения, за които ищецът поддържа, че са недействителни, не са сключени с оглед личността на някоя от страните, т. е. не са налице пречки имуществените права и задължения по тях да се наследяват. Действителното възникване на правото на връщане по чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, съответно – придобиването му от ищцата по силата на наследственото правоприемство, са въпроси по същество на производството.

С доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между „********“ АД и ******** – наследодател на ищцата – е сключен Договор за паричен заем № ***** от 19.02.2024г. за сумата от 1250,00 лева при уговорено възнаграждение за предоставяне на гаранция по договор за предоставяне на гаранция/поръчителство, сключен с трето за спора лице, в размер на 519,53 лева, както и обстоятелството, че вземанията по процесния договор са заплатени от кредитополучателя преди предявяването на иска.

За основателността на предявения иск за установяване дължимостта на процесната сума, подлежаща на връщане като платена при липса на основание, в тежест на ищцата е да докаже заплащането на сумата от нейния наследодателя и постъпването на същата в имуществения комплекс на ответника, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително основанията за нищожност на процесния договор, съответно – на отделни негови клаузи. В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно основание за заплащане на процесната сума от наследодателя на ищцата в негова полза.

Спрямо процесните договори за кредит и поръчителство приложение намират правилата на ЗПК и ЗЗП. Наследодателят на ищцата е сключил процесните договори за кредит и поръчителство като физическо лице, на което е предоставен потребителски кредит, непредназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което възникналите облигационни отношения придават на наследодателя на ищцата качеството на потребител съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. С оглед на това на първо място следва да бъдат разгледани твърденията за наличие в договорите на неравноправни клаузи.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и константната практика на ВКС, предпоставките за определяне на една договорна клауза като неравноправна са 3 следните: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Основанията за обявяване на клауза от потребителски договор за неравноправна не са лимитативно изброени в нормата на чл. 143, ал. 2 ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, от една страна, и потребителя - от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР не е включена сумата, представляваща възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 519,53 лева, дължима от наследодателя на ищцата. Съдържанието на клаузата, предвиждаща заплащането на посоченото възнаграждение, ясно показва, че не попада в хипотезата на чл. 19, ал. 3 ЗПК, която указва кои разходи не се включват при изчисляване на ГПР, а именно: 1 . разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3 . за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Това възнаграждение в размер на 519,53 лева следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на 4

§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Като не е включил възнаграждението в полза на поръчителя, дължащо се от заемателя, към годишния процент на разходите заемодателят по процесния договор „********“ АД е въвел потребителя в заблуждение относно действителния размер на сумата, която трябва да плати по договора и реалните разходи по кредита, които ще направи, което е нарушение на чл.

10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а съобразно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна.

Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че от извършена справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „*** /дружеството – поръчител/ е кредитодателят „********“ АД. Съгласно клаузите на процесния договор за потребителски кредит, „*** се явява предварително одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, от което се прави извод, че кредитодателят „********“ АД е запознат с обстоятелствата, при които се сключват договорите за поръчителство.

Всички тези обстоятелства водят до извода, че на кредитодателя е предварително известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за кредит и се извежда от легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, доколкото касае „разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, който разход е известен на кредитора“.

Разпечатката съдържа 29 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7e475ef-f657-4221-9bd1-80b2b77bbf64