Решение № 946 от 22.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. София, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20221110209140 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото се разглежда повторно от СРС, след постановяване на Решение № 4302 от 27.06.2022 г. по КАНД № 2463/2022 г. по описа на АССГ, III кас. с-в, с което е обезсилено Решение № от 02.02.2022 г., постановено по НАХД № 12166/2021 г. по описа на СРС, 22-ри с-в и делото е върнато за ново разглеждане от СРС.

Образувано е по жалба от „*”АД, ЕИК: *, против НП № Р-10-436/21.08.2020г. на зам.председател на КФН, управление „Застрахователен надзор“, с което за нарушение на чл.

108, ал. 1 от Кодекс за застраховането /КЗ/, на основание чл.644, ал.2 пр.2 вр.ал.1, т.2 вр.пар.1, т.51 вр.чл.648, ал.1 от с.к., на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00лв.

Моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.

КФН поддържа НП.

Софийска районна прокуратура не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По повод жалба на В.Б., вх.№ 91- 02-460/12.05.2020г., срещу ”ЗД Б.И.”АД за непроизнасяне в срок по предявена претенция по застраховка ГО на автомобилистите № 2010003817/07.02.2020г., контролните органи при КФН, управление „Застрахователен надзор“, извършили проверка. В тази връзка, от застрахователя били изискани обяснения, както и заверено копие от пълната преписка по претенцията. При проверката, въз основа на представените от проверяваното лице документи, било установено следното: След настъпило ПТП на 06.02.2020г., на 07.02.2020г. собственикът на автомобил „Рено - Лагуна“ с рег.№ *** подал уведомление за настъпило застрахователно събитие при застрахователя на виновното лице, притежаващ застрахователна полица № BG/02/120000144662 по сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна от 06.01.2020г. до 05.12.2021г.

Заедно с уведомлението, на застрахователя били представени свидетелство за регистрация на МПС, контролен талон към знак за технически преглед, свидетелство за правоуправление 1 на МПС, контролен талон към СУМПС, протокол за ПТП и удостоверение за банкова сметка. Приемането на представените документи било удостоверено от застрахователя с „Уведомление за необходими документи за завеждане на щета“. На същата дата 07.02.2020г. бил извършен оглед на увреденото МПС. Други документи не били изискани и представени от В.Б.. С Доклад по щета от 10.02.2020г. било определено на Б. да се изплати застрахователно обезщетение в размер на 510.58 лева, която сума била изплатена по банкова сметка с преводно нареждане от 02.06.2020г. При горните констатации, В. П. - старши експерт в отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“ при КФН, в присъствието на представител на дружеството и на св.Трифонова, съставила срещу него АУАН№ Р-06-476/06.07.2020г., в който подвела нарушението към хипотезата на чл.108, ал.1 от КЗ. Въз основа на акта и доказателствата по преписката, адм.наказващият орган издал оспореното НП.

Видно от приложените по делото НП № Р-10-244/12.03.2019г., Решение от 02.10.2019г., постановено по НАХД № 7048/2019г. по описа на СРС, 98 с-в и Решение № 637 от 04.02.2020г., постановено по КАНД № 13145/2019г. по описа на АССГ, XXIII кас. св, на застрахователя „ЗД Бул Ине" АД е било наложено административно наказание „имуществена санкция" за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, като наказателното постановление е влязло в сила на 04.02.2020г.

Гореизложеното се установява с приложените писмени доказателства и показанията на св.Трифонова. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което не се налага обсъждането им извън правната оценка.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от санкционираното лице в предвидения от закона срок - НП е връчено на 27.08.2020г., а жалбата е подадена по пощата на 28.08.2020г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В административната фаза на производството не са допуснати нарушения на съществени процесуални правила - актът и НП са издадени от компетентен орган в рамките и кръга на правомощията им. Съдържат изискуемите реквизити и при издаването им са спазени сроковете за образуване и приключване на адм.наказателното производство в предварителната фаза. Материалният закон е приложен правилно.

Жалбоподателят не оспорва фактическите констатации, които сам е установил пред надзорния орган с представени удостоверителни документи. По несъмнен начин са установени моментът на предявяване на претенцията, основанието на претенцията и нейният адресат, представените по преписката и необходими за произнасяне документи, както и моментът на представянето им и на приключване на щетата чрез изплащане на обезщетението.

В случая още с подаването на застрахователната претенция на 07.02.2020г. са били представени всички необходими документи за установяване на основанието и размера на застрахователното обезщетение, като не са били изисквани от страна на застрахователя допълнителни доказателства от ползвателя на застрахователната услуга. Поради това срокът от 15 работни дни за произнасяне от застрахователя по чл.108, ал.1 от КЗ е започнал да тече именно от датата на завеждане на претенцията - 07.02.2020г. Поради това дружествотожалбоподател е било длъжно да се произнесе по претенцията в срок до 28.02.2020г., включително. В случая обаче дружеството-жалбоподател се е произнесло по претенцията на 02.06.2020г., т.е. извън този срок, чрез плащане на застрахователно обезщетение в размер 510.58 лева. В тази връзка правилно в АУАН и НП е определена датата на извършване на нарушението – 29.02.2020г., като е неоснователно възражението на жалбоподателя в обратен смисъл. Ето защо съдът приема, че правилно е приложен материалния закон.

Правилно в обжалваното наказателно постановление е посочено, че застрахователното дружество е извършило настоящото нарушение в условията на 2 повторност. НП № Р-10-244/12.03.2019г., с което за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, на основание чл.647, ал.2 вр.чл.644, ал.2, пр.2 вр.ал.1, т.2 вр.пар.1, т.51 от ДР вр.чл.648 от с.к., на жалбоподателя е била наложена административна санкция, е влязло в законна сила на 04.02.2020г. Нарушението, за което е санкциониран с настоящото НП, на същото основание, е извършено на 29.02.2020г., т.е. в рамките на една година от влизане в сила на предходното НП.

Основното възражение на жалбоподателя се свежда до това, че при започване на адм.наказателното производство със съставеният АУАН, контролния орган не посочил, че нарушението е извършено след като уличеното лице е било санкционирано за друго нарушение от същия вид, преди да е изтекла една година от влизане в сила на наказателното постановление, т.е. извършено е в условията на повторност. Това възражение е неоснователно. Според съда, не представлява процесуално нарушение обстоятелството, че повторността. не е посочена от актосъставителя при съставянето на АУАН. В тази насока е и константната съдебна практика, според която повторността не е елемент от състава на правонарушението. Обстоятелството дали едно деяние е повторно или не, е релевантно единствено при определяне размера на административното наказание. Повторността не определя осъществен ли е съставът на нарушението, което в случая е безспорно установено.

С разпоредбата на чл.42 от ЗАНН не се поставя изискване в АУАН да бъде посочена санкционната разпоредба, която следва да бъде приложена, както и видът и размерът на наказанието. Задължителни реквизити са единствено елементите от обективна страна - дата и място на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е извършено, и елементите от субективна страна - субект и вина при деяния, извършени от физически лица.

Сочат се също и законните разпоредби, които са нарушени. Изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН за описание на нарушението чрез всички елементи от фактическия състав на деянието е спазено при съставяне на АУАН. С чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН към тези елементи (чл. 42, т.3-т.5 от ЗАНН) се допълват видът и размерът на наказанието, за определянето на което е от значение дали деянието е повторно или не, съответно дали същото е извършено от физическо или юридическо лице. Касае се за дейност на административнонаказващия орган по определяне вида и размера на наказанието в НП, за което нормата на чл.42 ЗАНН не поставя изискване да бъде посочено още със съставяне на АУАН.

Предвид изложеното съдът намира, че материалния закон по определяне размера на имуществената санкция е приложен правилно, като е съобразено цялостното поведение на нарушителя. Нормата на чл.644, ал.1 от КЗ е обща за налагане на административно наказание, когато е извършено нарушение на норма от КЗ, извън случаите по чл.635-643 от КЗ, в рамките на които са определени конкретни наказания за съответните нарушения на нормите на кодекса. От друга страна разпоредбата на чл.644, ал.2 от КЗ урежда института на т.нар. „повторно нарушение“. Съобразно легалната дефиниция на §.1, т.51 от ДР на КЗ от такъв характер е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. В такива случаи административнонаказателната репресия от страна на държавата спрямо юридическото лице-нарушител, е засилена като размера на налаганата имуществена санкция в случаите на нарушение по чл.644, ал.1, т.2 от КЗ е от 2000 до 40000 лева. Поради това съдът счита, че правилно на застрахователното дружество жалбоподател е наложено наказание на основание чл.644, ал.2 пр.2 вр.ал.1, т.2 от КЗ, доколкото несъмнено е доказано, че нарушението е извършено при условията на повторност. Размерът на санкцията е определен над минималния предвиден в закона размер, а именно имуществена санкция в размер на 3000 лева. Налице е „повторна“ повторност, доколкото с цитираното НП № Р-10244/12.03.2019г., което обуславя в настоящия случай повторността, отново е санкциониран жалбоподателя за същото по вид нарушение, извършено в условията на повторност.

Естеството на нарушението и важността на засегнатите обществени отношения, свързани с реализирането на основни права на застрахованото лице, като страна по застрахователното правоотношение, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че случаят не следва да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, независимо от 3 формалния характер на нарушението. Липсата на мотивирано произнасяне в срок по предявена застрахователна претенция винаги застрашава интересите на застрахованото лице, като лишава потребителя на застрахователни услуги от възможността своевременно да реализира правата и законните си интереси, в случай на мотивиран отказ за изплащане на застрахователно обезщетение или да обжалва размера на определеното от застрахователя обезщетение. Това не би могло да се осъществи по друг начин освен чрез спазване на законоустановените срокове, включително когато те са кратки и са свързани с полагането на по-големи от нормалните усилия от страна на застрахователя. Допълнителен аргумент за неприемането на настоящия случай за маловажен е и фактът че дружеството- жалбоподател е било наказвано и преди за подобни нарушения.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила.

При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. На основание чл.226, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе и по разноските, направени по КАНД № 2463/2022 г. по описа на АССГ, III кас. с-в, както и по НАХД № 12166/2021 г. по описа на СРС, 22-ри с-в, доколко е налице своевременно направено искане от страна на наказващия орган пред всяка от съдебните инстанции и е осъществено процесуално представителство и защита от юрисконсулт. Съдът като съобрази невисоката фактическа и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в процесуално представителство на въззиваемата страна в по едно съдебно заседание във всяка от инстанциите, намира, че в полза на Комисията за финансов надзор следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимален размер, а именно по 80 лева за съдебна инстанция.