Решение № 17661 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17661 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110120205 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба вх. № 116349/09.04.2024г. ищецът ******, с ЕИК: ****** /с промяна на правноорганизационната форма от **** с ЕИК: ***/ е предявил по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове против ответника А. К. А., с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3221,60 евро (с левова равностойност 6 300.90 лева), представляваща непогасена главница за периода от 07.08.2022г. до 07.09.2023г. по договор за потребителски паричен кредит № 5108363 от 24.06.2022 г., сключен с цедента „******, с краен срок за погасяване на 07.06.2028 г., прехвърлено последователно в полза на ******* по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.12.2022 г. и в полза на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 02.10.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 606,54 евро (с левова равностойност 1186.29 лева), представляваща договорна лихва за периода от 07.08.2022 г. до 07.09.2023 г., за които суми на 17.10.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 54114/2023г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че на 24.06.2022 г. между ответника А. К. А. и цедента „****** (с предишно наименование *******) е сключен договор за потребителски паричен кредит № 5108363, по силата на който е предоставен кредит в размер на общо 36 300.00 лв., от които: сумата от 36 000.00 лв. – чиста стойност на кредита, и такса за разглеждане на кредита в размер на 300.00лв., платим разсрочено на 72 месечни вноски, считано от 07.07.2022 г., последната от които дължима на 07.06.2028г. Размерът на годишния лихвен процент (ГЛП) по договора е 4.56%, а на годишния процент на разходите (ГПР) е в размер на 7.33%. След усвояване на кредита кредитополучателят погасил част от дължимите вноски, след което преустановил плащанията, като останала непогасена сума в общ размер от 36 532.33 лв.

Вземанията по договора били прехвърлени по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.12.2022г., сключен между „****** и *******. На 19.05.2023г. между цедента ******* и цесионера - ищец бил сключен Договор за продажба и 1 прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който ищецът придобил вземането спрямо ответника, за което било изпратено на адрес на длъжника уведомление с писмо с обратна разписка, което се върнало с отбелязване като непотърсено. Поддържа, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършеното прехвърляне на вземания и с получаване на препис от исковата молба. Поради неизпълнение на задълженията по процесния договор ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК спрямо ответника, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54114/2023г. по описа на СРС, като било депозирано възражение от ответника, в която връзка е предявена настоящата искова претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. К. А. не е депозирала отговор на исковата молба. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК ответницата твърди, че е жертва на финансова измама в особено големи размери и по случая е образувано производство, по което се занимава следовател от СДВР – Е. Б.. Посочва, че е пенсионер, на когото е издадено решение на ТЕЛК през 2013г., както и че има наложен запор на банкови сметки от м.07.2023 г., че живее под наем с дъщеря си, която не получава доходи, както и че няма имоти на тяхно име. В открито съдебно заседание от 02.04.2026 г. ответницата е направила и възражение за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, поради липса на съгласие за неговото сключване. Сочи, че е жертва на организирана престъпна група, ръководител на която е Г.С.Г., който я е принуждавал да сключва поредица от договори за кредит, в т.ч. и процесния, да получава парите по тях и да му ги предава на него, била е заплашвана за живота и здравето. Счита, че спрямо нея е упражнено насилие, посредством принуждаването й насила и против нейната воля да посети банките и да изтегли кредитите. Във връзка с настоящия договор е посочено, че ответницата е закарана с автомобил до банката и е накарана да го подпише, след което Г.С.Г. е взел парите и ги е прибрал в жабката на колата.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет договор за потребителски кредит № 5108363 от 24.06.2012 г., погаситЕ. план към него и общи условия, от които се установява, че на посочената дата между „****** (кредитодател) и ответницата А. К. А. (кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „****** е отпуснал на ответника в заем сума в размер на 36 000 лева, със срок на издължаване от 72 месеца, при годишен процент на разходите (ГПР) – 7,33 %. Съгласно договора, за разглеждане на кредита ответникът дължи сумата от 300 лева, като е уговорено заплащането на застрахователна премия по застраховка „Кредитна протекция Плюс“ в общ размер на 2742,48 лева, която се разсрочва на 72 месечни плащания, съгласно погасителния план. Общият размер на дължимата от потребителя сума възлиза на 44 295,33 лева, като размерът на всяка погасителна вноска е 615,21 лева, платима до 7 число на месеца.

Представен е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2012 г., сключен между „****** и *****, от който се установява, че ********, като цедент, се е задължил ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърли възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания.

Приет е индивидуален договор за цесия от 10.03.2023 г., сключен между „******, като цедент, и *****, като цесионер, от който се установява, че цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията, описани в Приложение № 1 към договора. Видно от Приложение № 1 към договора сред прехвърлените вземания е и това срещу ответника за сумата от 36532,33 лева, произтичащо от процесния договор за кредит. От потвърждение за извършена цесия на парични вземания по чл. 99 ЗЗД се установява, че цедентът е потвърдил извършената цесия на вземанията, като в чл. 3.2 от индивидуалния договор за цесия се съдържа изрична клауза, 2 с която цедентът упълномощава цесионера да уведомява по чл. 99 ЗЗД длъжниците за извършената цесия.

Приет е и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2023 г., сключен между ******* и ****, от който се установява, че *******, като цедент е прехвърлил на ищеца вземания, описани в Приложение № 1 към договора. Видно от Приложение № 1 към договора сред прехвърлените вземания е и това срещу ответника за сумата от 36532,33 лева, произтичащо от процесния договор за кредит. В чл. 4.3 от договора за цесия се съдържа изрична клауза, с която цедентът упълномощава цесионера да уведомява по чл. 99 ЗЗД длъжниците за извършената цесия.

По делото е прието като доказателство уведомление за извършена цесия от 14.08.2023 г., изходящо от ищеца, като пълномощник на цедента *******, адресирано до ответника, с което същият се уведомява за извършената цесия на вземанията по процесния договор за кредит. Видно е представеното известие за доставяне, че писмото е останало непотърсено от адресата.

По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице е посочило, че отпусната на ответника сума по кредита в размер на 36 000 лева, след приспадане на таксата за разглеждане в размер на 300 лева, е усвоена на 24.06.2022 г. Експертът е посочил, че общият размер на главницата за процесния период е в размер на 6300,90 лева, а на договорната лихва – в размер на 1186,29 лева. Ответникът е извършил плащания по процесния договор в общ размер на 1254,44 лева, които са отнесени за погасяване на вноските за месец юли и месец август 2022 г., както и за наказателна лихва. Отразеният в договора ГПР е изчислен на базата на вноските за главница, договорна лихва, застрахователна премия и такса за разглеждане на кредита.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД.

По така предявените искове в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действитЕ. договор за потребителски паричен кредит № 5108363 от 24.06.2022 г., сключен между ответника и „******, чието съдържание включва задължение на последния да върне предоставената по договора за кредит сума при сочените от ищеца условия и срок; 2/ реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на кредитополучателя; 3/ настъпване изискуемостта на вземанията по договора за кредит; 4/ прехвърляне на формираните по силата на договора за кредит вземания на кредитора „****** последователно в полза на ******* и на ищеца ****;

5/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство.

Съдът намира, че от представените по делото рамков договор и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключени съответно на 19.12.2022 г. и на 10.03.2023 г. се установява, че заемодателят „****** е прехвърлил в полза на ******* вземанията си срещу ответника по процесния договор за потребителски кредит. Установява, че след това е сключен нов договор за цесия от 19.05.2023 г., с който ******* е прехвърлил цедираните му преди това вземания по договора в полза на ищеца. Съдът счита, че ответникът е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията в полза на ищеца.

Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице – длъжника, налага да бъде извършено съобщаване на длъжника за цесията, съгласно чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. Последното е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/ 3

– чл.99 ал.3 от ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 ЗЗД. Няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК/. Видно е от посочените по-горе доказателства, че ищецът е бил упълномощен да уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията.

Установява се в настоящия случай, че ищецът-цесионер е изпратил от името на цедента до ответника-длъжник уведомително писмо от 14.08.2023 г., с което го известява, че вземането е прехвърлено. Не се установява обаче от представеното известие за доставяне това писмо да е било получено от ответника, доколкото в него е отбелязано, че пратката е непотърсена.