Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 510 от 09.04.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5146/2025
Вид
Решение № 510
Подписан
09.04.2026
В сила
09.04.2026
Състав
Николай Стефанов Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.362 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.364 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 46 ал. 2 т.2 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Русе, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520105146 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Ищецът А. Т. К. с ЕГН:********** е предявил срещу ответника А. П. И. с ЕГН:********** иск с правно основание чл.19 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 18.11.2024г. ищецът сключил с ответника А. П. И. предварителен договор за покупко-продажба на МПС, с рег. № 3327/18.11.2024 на помощник-нотариус на заместване Николай Ганчев, при нотариус Веселина Андреева, рег.№357 с район РС- Русе, а именно МПС Форд Фиеста рег.№ ****, с рама **** за сумата от 4000,00 лeва.

Ищецът твърди, че предал владен и е т о на автомобила в деня на сключване на договора, както и свидетелство за регистрация част 1 и част 2 (малък и голям талон).

Ищецът твърди, че съгласно договора, крайният срок за подписване на окончателен договор за покупко-продажба на МПС е 20.03.25г., когато бил и крайният срок за изплащане на сумата, по договора възлизаща на 4000 лева.

На 20.03.25г. изтекъл срока за подписване окончателния договор. Преди настъпването на падежа по предварителния договор, ищецът твърди, че разговарял с ответника по телефона, за да се разбер ат кога да посетят нотариус и да приключат сделката, но той му казал, че в момента е в София. В 1 последващ разговор, който бил след няколко часа ответникът му казал да го изчака 2 месеца и ако не може да му изплати колата щял да му я върне.

Впоследствие на 30.06.25г. вечерта ищецът и ответникът се срещнали, като ищецът отново настоял да се сключи окончателен договор, но без резултат.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен, скрюченият договор на 18.11.2024г. предварителен договор за покупкопродажба на МПС.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

С изрично искане в съдебно заседание от 06.04.2026г., ищецът е направил изрично искане срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът, след съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложения към делото предварителен договор за покупко-продажба на МПС, от 18.11.2024г., с рег. № 3327/18.11.2024 на помощник-нотариус на заместване Николай Ганчев, при нотариус Веселина Андреева, рег.№357 с район РС- Русе, за МПС Форд ФОКУС рег.№ **** за сумата от 4000,00 лeва, се установява, че ответникът е поел задължение да си прехвърли в качеството на купувач собствеността върху процесното МПС и да плати на продаваща сумата от 4000 лева.

Съдът приема, при липсата на доказателства в обратна насока, че ищецът е предал владението на автомобила в деня на сключване на договора, както и свидетелство за регистрация част 1 и част 2 (малък и голям талон).

Съгласно договора, крайният срок за подписване на окончателен договор за покупко-продажба на МПС е 20.03.25г., когато бил и крайният срок за изплащане на сумата, по договора възлизаща на 4000 лева. На 20.03.25г. е изтекъл срока за подписване окончателния договор. Преди настъпването на падежа по предварителния договор, ищецът е предприел действия за комуникация с ответника по телефон, но същите останали неуспешни.

При така изложената фактическа обстановка съдът направи 2 следните правни изводи:

В проведеното по делото съдебно заседание от 06.04.2026г., за което ответника е бил редовно призован, не се е явил и не е изпратил свой упълномощен представител.

Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че е изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връченото на 02.10.2025г. лично на ответника разпореждане по чл.131 от ГПК е указал неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок.

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни. От тях се установява, че страните са се намирали в договорни отношения.

Налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като от представените писмени доказателства се обосновава извод, че исковете са вероятно основателни. На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

За основателността на иска по чл.19, ал.З от ЗЗД е необходимо да бъдат установени кумулативно следните предпоставки:

- съществуването на обвързващ страните предварителен договор, с който ответната страна е поела задължението да сключи окончателен договор, сключен в съответна форма;

- притезанието на ищеца за сключване на окончателен договор да е изискуемо към датата на приключването на устните състезания пред съда;

- при поето задължение за сключване на окончателен договор с вещнотранслативен ефект, ответникът следва да е собственик на вещта към датата на приключването на устните състезания пред съда и да са налице останалите предпоставки за прехвърляне на собствеността по нотариален ред (чл.363 от ГПК).

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание на съда 3 да формулира извод, че посочените по-горе предпоставки са налице. Това е така, тъй като процесният предварителен договор е сключен в изискуемата от чл.19, ал.1 от ЗЗД писмена форма. Същият съдържа съществените елементи на окончателния договор - определени са предметът и задълженията на страните.

Описанието на превозно т о средство е изчерпателно и позволява по недвусмислен начин неговата индивидуализация. Представените по делото писмени доказателства удостоверяват, че продавачът е собственик на превозното средство.

По делото не се събраха доказателства за това ответникът да е заплатил на ищеца-продавач договорената цена на МПС в размер на 4000 лева.

Договорената цена се потвърждава по категоричен начин о т представения нотариално заверен предварителен договор за покупко продажба на МПС.

Наред с тези условия, съществува законово изискване, въведено с разпоредбата на чл.264, ал.1 о т ДОПК, съобразно която прехвърлянето на собствеността би могло да се извърши само ако публичните държавни и общински задължения на страните по договора са заплатени.

Производството по обявяване на предварителен договор за окончателен е уредено в ГПК, като особено исково производство и съгласно чл.362 о т ГПК съдът е длъжен да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик. В настоящия случай, от предварителния договор и приложените доказателства се установява безспорно наличието на облигационно правоотношение между страните. Към датата на сключване на предварителния договор предпоставките за сключване на окончателния договор за покупко-продажба са били налице, като в уговорения срок от договора, ответникът не е предприел действия по прехвърляне на собствеността, респективно заплащане на цената на автомобила в размер на 4000 лева.

Налице е валиден предварителен договор по смисъла на чл.19 от ЗЗД, инкорпориращ съгласието на страните по него, досежно всички съществени елементи на двустранна сделка за покупко-продажба на МПС, който е породил целените с него правни последици и обвързал правната сфера на договарящите се, отразените в съдържанието му права и задължения.

Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че предявеният 4 иск за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на МПС за окончателен е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законните последици от това.

По разноските:

Дължимите такси следва да бъдат изчислени, върху общата продажна цена от 4000,00 лева. Следва да бъде определена нотариална такса. Съгласно чл.364 ал.1 от ГПК в тежест на ответника-купувач е да заплати по сметка на Районен съд Русе нотариална такса на основание т.8 от ТНТ към ЗННД в размер на 160,00 лева (81,81 евро), а по сметка на Община Русе, отдел "Местни данъци и такси" местна такса/ данък за придобиване на МПС в размер 2.7% от продажната цена или 108,00 лева (55,22 евро) на основание чл.

46 ал. 2 т.2 от ЗМДТ.

При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца деловодни разноски в размер на 81,81 евро за платена д.т..

Така мотивиран съдът:

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, сключения на 18.11.2024г., между А.

Т. К. с ЕГН:********** като продавач и А. П. И. с ЕГН:********** като купувач, предварителен договор за продажба на МПС с рег.

№3327/18.11.2024г. на помощник-нотариус на заместване Николай Ганчев, при нотариус Веселина Андреева, рег.№357 с район РС- Русе, за МПС Форд Фиеста рег.№ ****, с рама **** за сумата от 4000,00 лeва.

ОСЪЖДА А. П. И. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата от 160,00 лева (81,81 евро), а по сметка на Община Русе, отдел "Местни данъци и такси" местна такса/ данък за придобиване на МПС в размер 2.7% от продажната цена или 108,00 лева (55,22 евро) на основание чл. 46 ал. 2 т.2 от ЗМДТ.

ОСЪЖДА А. П. И. с ЕГН:********** да заплати на А. Т. К. с ЕГН:********** сумата от 81,81 евро разноски по делото.

Решението да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

5

Настоящото неприсъствено решение, на осн.чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6