Решение № 269 от 25.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Варна, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20253100900100 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен пряк осъдителен иск на увреденото лице К. М. Р. от гр. Варна против „Дженерали Застраховане“ АД, гр. София - застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 КЗ за сумата от 58 600лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 19.07.2023г. по вина на О. К. П., водач на л. а. „Тойота Версо“ рег. № ******, за което деликвентът е признат за виновен по влязло в сила споразумение по АНД 20253110200622 на ВРС, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на автомобила и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на увреждането 19.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът К. Р. твърди, че между него като пешеходец и МПС, марка „Тойота Версо“, с рег. № ******, управлявано от О. П. е настъпило ПТП на 19.07.2023г. в гр. Варна на ул. „Д-р Анастасия Железкова“ и пред кръстовището с ул. „Света Ирина“. За ПТП е съставен протокол с пострадали лица, в който за виновен е посочен водачът на МПС. Деликвентът е признат за виновен по влязло в сила споразумение на наказателния съд.

В резултат на ПТП ищецът е получил травматични увреждания като в деня след ПТП пострадалият е посетил болнично заведение, където е оказана помощ и констатирано счупване на пета проходилна кост на дясното стъпало, контузия на десния глезен, травматичен оток, кръвонасядане и ожулване по десния долен крайник, ожулвания по десен горен и ляв долен крайници.

Твърди се, че поради ПТП ищецът е развил и симптоми на остра стресова реакция с последващо разстройство в адаптацията с тревожно1 хиподепресивен синдром с елементи на посттравматичен стрес. Сочи се, че през първите месеци, поради силните болки от травмите се е налагало да приема допълнително болкоуспокояващи, за да може да стъпва на краката си поне за кратко. Това състояние е продължило няколко месеца, след което се е възстановил. При всяка рязка промяна на времето обаче усеща болки. Отделно от това, първоначално в ежедневието си е имал необходимост от чужда помощ за обгрижване и обслужване, поради невъзможност да се справя сам с физиологични нужди. Настоява, че това състояние също е продължило няколко месеца. Заявява, че всеки път при преминаване покрай него на автомобил или дори чуване звук на мотор изпитва паника и стрес. Това споделя и относно необходимостта да се придвижва с автомобил.

Изпитва болка и при натоварване и вдигане на по-тежки предмети, което пък резултира в усещане, че е в тежест на семейството и в невъзможност за пълноценна работа.

На изложените основания моли за уважаване на заявените претенции за главница и лихва.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното дружество намира исковете за допустими, но неоснователни.

Не се оспорва валидността на застрахователното правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС, участник в ПТП към релевантната дата.

Настоява, че размерът е изключително завишен и следва да се държи сметка, че обезщетението не трябва да води до обогатяване на ищеца и неоправдано завишаване жизнения стандарт на лицето. Твърди, че болките и страданията не са продължили повече от обичайното за този вид наранявания; при ищеца не се установяват телесни травми, които да пречат на самообслужването му, особено предвид младата възраст. Установените травматични увреждания не са довели до отключване на разстройства в психиката. Приемът на болкоуспокояващи очевидно е спомогнал търпене на болковата симптоматика в много кратък времеви период.

На следващо място се твърди съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който не е пресичал на обозначено за това място, пресичал е при условията на бързо бягане, без да се огледа и съобрази поведението си с конкретната пътна обстановка и останалите участници в движението.

Оспорва се началният момент, от който се претендира лихвата от застрахователя по подробно изложени съображения в отговора.

Отделно твърди, че делинквентът е напуснал ПТП, с което претендира привличането му в качеството му на помагач с оглед последващо ангажиране на регресна отговорност, на осн. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявените искове. Представя писмени бележки, в които развива подробни аргументи по основателността на иска. По отношение възражението за съпричиняване настоява, че с оглед дефиницията на „пешеходна пътека“, дадаена в §6 на ДР на ЗДвП, ищецът е пресичал именно на такава.

Ответникът не се явява, нито представлява, като изразява становище с нарочна молба от 02.06.2025г. и поддържа всички доводи.

И двете страни претендират присъждането на деловодни разноски.

Третото лице – помагач О. К. П. в съдебно заседание разказва в 2 хронология събитията от въпросното ПТП. След настъпването му твърди, че около 20-25 минути е бил с ищеца непрекъснато и е настоявал да го транспортира до спешен кабинет, но пострадалият е отказал. Получил е отказ и на желанието да се посети полицейско управление. Твърди, че не е идвала линейка. Свидетелите, разпитани в настоящото производство са дошли 5-6 минути след произшествието. Оспорва, че е напуснал мястото на настъпване на ПТП и заявява, че не се е обаждал на тел. № 112 по горепосочените причини и нежеланието на ищеца. Твърди, че си е тръгнал последен от мястото на удара. По същество намира заявените претенции за неоснователни.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между Прокуратурата на РБ и обвиняемият О. К. П. е постигнато споразумение, одобрено по АНД № 622/2025г. по описа на ВРС, с което деликвентът е признат за виновен за извършеното Д.ие по чл. 343 ал.1 т.“б“, пр.2 вр. чл. 342 ал.1 от НК, поради което и съдът в окончателния доклад по делото, направен в първото и единствено открито съдебно заседание е указал на страните, че на осн. чл. 300 ГПК зачита влязлото в сила на 19.02.2025г. споразумение, което е задължително за гражданския съд относно извършването на Д.ието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават.

1. По безспорните факти.

Съдът е приел за ненуждаещ се от доказване фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ЗАД „Дженерали Застраховане“ АД и собственикът на л. а. марка „Тойота Версо“ рег. № ****** към датата на ПТП – 19.07.2023г. Не са противоположни позициите на страните и относно обстоятелството, че ищецът е заявил извънсъдебна претенция по чл. 380 КЗ пред застрахователя, както и че плащане не е постъпило.

Затова и съдът приема, че на 19.07.2023г. в гр. Варна, при управление на МПС – л. а. „Тойота Версо“ рег. № ****** водачът О. К. П. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 116 ЗДвП, с което по непредпазливост причинил на К. М. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на предходилна кост и увреждане на сухожилния апарат на десен долен крайник, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 2-3 месеца.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши касаят наличието на твърдените неимуществени вреди и техният интензитет, справедливият размер на обезщетението за понасянето им, наличието или отсъствието на съпричиняване, респ. неговата степен, както и дължимостта на лихва върху главницата и релевантния за начисляването ѝ момент.

2. По наличието на неимуществени вреди от процесното ПТП, интензитета им и справедливия размер на обезщетението.

За доказване на претърпените болки и страдания е допуснато провеждане на СМЕ, заключението по която съдът кредитира като компетентно, пълно и безпристрастно. Въз основа на същото, съдът приема за установено, че в резултат на ПТП ищецът е получил счупване на пета предходилна кост на дясното стъпало, контузия на дясната глезенна става, 3 изразяваща се в увреждане на задната сухожилна връзка на външната повърхност на дясната глезенна става и частично разкъсване на предната сухожилна връзка между малкия пищял и скочната кост, травматичен оток, кръвонасядане и ожулване в областта на десния долен крайник, ожулвания по десния горен и левия долен крайници. Експертът заявява, че счупването на пета предходилна кост обуславя трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период не по-малък от 2 месеца. Изрично уточнява, че петата не е травмирана изобщо като в съдебно заседание разяснява мястото на предходилната кост в долната част на крайника. Контузията на дясната глезенна става и уврежданията на предна и задна странични връзки между малкия пищял и скочната кост, обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в известно затруднение в движенията на крайника за период от около 2-3 седмици. Останалите описани травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание. Всички те са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Проведено е лечение с имобилизация, обезболяващи и физикална терапия. Към настоящия момент функцията на крайника е възстановена без дефицит, с наличие на известна болезненост при сгъване на стъпалото и деформитет в мястото на зарастване на фрактурата, който няма как да се възстанови. Експертът пояснява, че при провеждане на физиотерапия и ползване на обезболяващи, болката ще отзвучи, за което е от значение и младата възраст на пострадалия. Това, което би останало е деформитата на мястото на зарастване на фрактурата.

За доказване на интензитета на претърпените неимуществени вреди ищецът е ангажирал и гласни доказателства, чрез разпита на негов приятел В.

К. и майка му – В.В..

Свидетелят К. разказва, че когато с друг негов приятел отишли да вземат К., го заварил на земята, превивайки се от болка точно до ОМВ бензиностанцията – от стадион „Тича“ посока бензиностанцията, в лявото платно. К. му посочил таксиметрова кола, която го блъснала, а свидетелят видял как шофьорът на таксито заминава. Не знае колко време К. е стоял на пътното платно, бил много шокиран, не бил на себе си. Споделил му, че много го боли кракът. К. се изместил на тротоара. Разказал му, че пресичал на това място и бил блъснат, но не знае как точно. След това, заедно с другия приятел, помогнали на К. да се качи в дома му и го оставили на леглото да седне.

Заявява, че ищецът в по-късен момент му споделил, че от дълги месеци не можел да прави нищо. Преди играели футбол, карали колелета, ски и т. н., но след въпросния случай вече го било страх да практикува изброените спортове заради травмата. Ходил да го види след ПТП, но К. не искал да се среща с приятели, променил се, станал различен според свидетеля, по-стеснителен.

Посочва, че майката на ищеца се грижила за него два месеца, тъй като не можел да се обслужва сам. Кракът му бил с шина, без възможност да го движи, като и към настоящия момент травмата не се е оправила и усеща болка. Страх го е като има автомобили около него и му напомнят за обсъжданата случай. Споделя още, че К. е посещавал психолог, ортопед също, пиел болкоуспокояващи, защото не можел да издържи на болката. Не си спомня да е виждал шофьорът на таксито на въпросното ПТП, нито К. да е искал вода и той или другият му спътник да е отишли за вода до близката бензиностанция. Не е чул и К. да казва, че „…ще се оправи.“ Свидетелката В. разказва, че по думи на сина ѝ, пресичайки на ул. „Д-р Железкова“, зад техния блок, таксито го ударило, след което К. се изправил, но бил в шок. След това пристигнали неговите приятели, които го прибрали в 4 тях. Доколкото знае, шофьорът на таксито слязъл да види как е К., но не му предложил помощ, напр. да го транспортира до Спешен център. Преценил, че всичко е наред и си тръгнал. Споделя, че на следващия ден завела сина си до Спешна помощ, от там в Съдебна медицина и в Полицията. Почти навсякъде го боляло, бил с охлузени ръце и крака. Обездвижили го с шина. Около два месеца си бил вкъщи, през което време го обслужвала денонощно. К. свалил шината септември месец на 2023 г., след което започнал да ходи на рехабилитация. Разказва още, че психически и към настоящия момент не е добре. К. е свит, подтиснат, депресиран, има страх да се движи пеш по улицата, като чуе кола и особено спирачки „скача“ като попарен. В невъзможност е да спортува, да излиза с приятели, тъй като кракът не е възстановен напълно. Инцидентът му повлиял и на обучението. Споделя още, че след ПТП К. получил помощ от двама психиатри. Изписали му терапия с лекарства, които по нейна преценка К. не ги е приемал, с аргумента, че хапчетата били доста силни и можел да се пристрасти. Вместо това му давала мента, глог и валериан, които обаче не му помогнали срещу безсънието и стреса.