Решение № 4677 от 06.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4677 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

С. Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.а като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100508368 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7830 от 02.05.2025 г., постановено по гр.д. № 75107/2024 г. на Софийски районен съд, е признато за установено, че Г. П. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 422 от ГПК, сумата 229,29 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за ½ част от топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к.“****, аб. № 169230 /инст. № 4000266711, ИД номер 187877/, за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 37,30 лв., представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 21.09.2023 г., сумата 13,23 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми и издадена заповед за изпълнение № 27261/13.09.2023 г. по ч.гр.д. № 54826/2023 г. на СРС, като е отхвърлен иска за главница за топлинна енергия над уважения размер от 229,29 лв. до пълния предявен размер от 227,12 лв., както и претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата и иска за мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение в размер на 2,94 лв. – лихва за периода от 16.10.2020 г. до 21.09.2023 г. Всяка от страните е осъдена за разноски съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответника Г. П. Г. в частите, с които са уважени исковете 1 по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се възражение, че по делото не са били представени категорични и безспорни доказателства ответникът да е бил собственик и вещен ползвател на имота в посочения дял, след като нямало никакво доказателство той да е приел наследството на свой наследодател. Изтъква се в тази връзка, че задължение на ищеца е да докаже приемането на наследството от ответника и съдът не може служебно да разпорежда това. Поради неизпълнение на това задължение на ищеца искът следвало да се отхвърли.

На следващо място, въззивникът излага възражение, че исковата претенция е недоказана – предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия с оглед постановеното решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС, потвърдено с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм.д. № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен състав, с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал.

1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти.

Излага се и възражение срещу извода на съда за дължимост на претендираните лихви за забава – ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, с оглед на което въззивникът счита, че не е установено изпадането в забава за този период. Изтъква също, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинната енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. С оглед на това счита, че не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури. По делото не били ангажирани доказателства от ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия, както и на представената услуга дялово разпределение за процесния период по уредения в общите условия начин, с оглед на което акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следвало да се отхвърли.

Въззивникът навежда и възражение, че не налице основание за присъждане в полза на ищеца на сумите за дялово разпределение.

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на решението в обжалваните му части.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу Г. П. Г. искове за признаване за установено, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 54826/2023 г. на Софийски районен съд, а именно: сумата 227,12 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в топлоснабден имот – апартамент № 118, находящ се 2 в гр. София, ж.к. ****, аб. № 169230; сумата 37,30 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.09.2023 г.; сумата 13,23 лв.

– цена на извършената услуга дялово разпределение за периода от м. 08.2020 г. до м.04.2022 г.; и сумата 2,94 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 16.10.2020 г. до 21.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.10.2023 г. г. до изплащане на вземанията;

В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството си на собственик на описания имот е била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в процесния период и е бил длъжен да заплаща цената на доставената топлинна енергия.

Спрямо него на основание чл. 150, ал.1 от ЗЕ били приложими ОУ за продажба на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2026 г.

Твърди се, че в имота през процесния период от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е била доставяна топлинна енергия, стойността на която не е била заплатена. За сградата – етажна собственост, в която се намирал процесният апартамент, бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лице по чл. 139а от ЗЕ - „Техем сървисис” ЕООД. Твърди се, че сумите за топлинна енергия са начислявани по прогнозни месечни вноски съгласно чл. 155, ал.1, т. 2 от ЗЕ, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сочи се, че съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ клиентите следва да заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец, като цената на извършената услуга дялово разпределение се формирала съгласно чл. 36 от ОУ. Твърди се, че в исковия период ответникът използвал доставяната в имота топлинна енергия, но не заплатил стойността й, както и дължимата сума за извършената услуга дялово разпределение.

С писмения си отговор ответникът заявява, че оспорва основанието за дължимост на сумите, основанието за дължимост на дялово разпределение и лихви. Заявява, че оспорва и „размера в погасителната давност, а в останалата част на задължението не оспорва размера“.

Сочи, че приема и не оспорва, че е доставяна топлинна енергия в посочения размер, с оглед на което моли да не се назначават експертизи, тъй като приема претендирания размер, който не включва давността. Ответникът твърди, че не е потребител на топлинна енергия. Изтъква, че ищецът признава неизгодния за него факт, че друго лице е в договорни отношения като носител на партидата, доказателство за което били представените фактури и отчети, от които било видно, че ищецът е приел за потребител друго лице – П.З. Г., на името на което и открил партидата. Изтъква, че откриването на партида е със сила на договор между страните. С оглед на това ответникът счита, че не попада в хипотезата на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, като потребител, и основанието за облигационна обвързаност на ищеца и ответника не е специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал.1, т. 6 от ЗЕ. Поддържа, че при наличие на вещен ползвател на 3 имота, същият е в облигационни отношения, а на другите формални собственици. Видно било, че подадената молба-декларация представлява договор между подалото я лице и топлопреносното предприятие, поради което това лице дължи сумата за доставената топлинна енергия. Ответникът излага и възражение, че няма основание за претендираните суми за лихви, тъй като ищецът не е представил доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин. Навежда и довод, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинната енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период, поради което не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури. Не били ангажирани от ищеца и доказателства, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия, както и на представената услуга дялово разпределение за процесния период по уредения в общите условия начин, с оглед на което акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД била неоснователна. Изложено е и възражение за липса на основание за присъждане в полза на ищеца на сумите за дялово разпределение.

С определението на съда по чл. 140 от ГПК е конституирано „Техем Сървисис” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца. Същото не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.

153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземания на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 54826/2023 г. на СРС, за дължими суми за топлинна енергия, за дялово разпределение и обезщетения за забава за посочените периоди.

Заповедта за изпълнение е издадена срещу длъжниците Г. П. Г. и С. П. Г. – за заплащане от всеки от тях на равни части от общо дължимите суми за топлинна енергия, дялово разпределение и обезщетения за забава за процесния топлоснабден имот в процесни период.

Срещу издадената заповед за изпълнение всеки от длъжниците е подал пред въззивния съд възражение по чл. 423 от ГПК, по които е образувано ч.гр.д. № 6019/2024 г. на СГС. С постановеното по делото определение № 17767/06.11.2024 г. е прието само възражението по чл. 423 от ГПК на длъжника Г. П. Г.. Искът по чл. 422 от ГПК срещу този длъжник е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

По така предявения иск по чл. 422 от ГПК, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в 4 процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот.

По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие – ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на това ТР посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Без значение е дали клиентът фактически е обитавал топлоснабдения имот.