Определение № 3191 от 01.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3191 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 19 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежина Колева като разгледа докладваното от Снежина Колева Частно наказателно дело № 20261100203918 по описа за 2026 година

Производство e по чл.411г, ал.5 във вр. с чл. 411г, ал.4, т. 1 НПК.

Образувано е по служебно изпратено постановление от 08.06.2026г. на прокурора при ВКП, определен на основание чл. 112, ал.6 ЗСВл за разследвания на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор по чл. 411а, ал.4 от НПК постановление за прекратяване на досъдебно производство № 136/2026г. на ГД „БОП“ МВР, пр. пр. №3 /2026г. по описа на ВКП.

На основание чл. 243, ал.1 т.1 вр. с чл. 24, ал.1 т.1 от НПК наказателното производство е прекратено, т.к. не е установено извършване на престъпно деяние.

Софийски градски съд, констатира следните обстоятелства: д.п. № 136/2026г. на ГД „БОП“ – МВР, пр. пр. № 3/2026г. по описа на ВКП е било образувано на 18.03.2026г. и се е водило за това, че през месец април 2025г. в гр. София, в качеството си на лице, заемащо отговорно служебно положение ( и.ф. главен прокурор на Република България) с цел да причини вреда другиму, нарушил служебните си задължения – предоставил на конкретни длъжностни лица, които били служители на Европейската прокуратура (ЕРРО) информация относно образувано досъдебно производство, касаеща съпричастност на европейски прокурор към конкретна инкриминирана дейност, като от това са настъпили, респ. са могли да настъпят немаловажни вредни последици, с оглед данни за престъпление по чл. 282, ал.2 във вр. с ал.

1 от НК.

Основание за воденето му бил сигнал от г-жа Т.Г., европейски прокурор от Р България до министъра на правосъдието (вх. № 94-Т-25 от 04.03.2026г.), изпратен до ръководителя на Наказателната колегия на ВКС, по който е образувана преписка ГП № 4/2026г. и с разпореждане № 556 от 09.03.2026г. ръководителят на Наказателна колегия на ВКС постановил сигнала да се предаде на прокурора по чл. 411а, ал.3 НПК.

В ГД „БОП“ – МВР също постъпил такъв сигнал, а от там, след проверка по пр. пр.

№ 6562/2026г. СГП, бил препратен на прокурора по чл. 411а, ал.3 от НПК, който ги присъединил с постановление 03.04.2026г. към пр. пр. № 3/2026г., д.п. № 136/2026г. на ГД“БОП“.

В сигнала, послужил за образуване на д.п., г-жа Т. Г. описва елементи от процесуалното развитие на дело в ЕРРО, съвпадащи по време с отправяни й предупреждения и излизане на видеозаписи в интернет пространството. Позовава се на постановление от 13.10.2023г. на СГП за прекратяване на д.п. за престъпления по чл. 143 от НК и чл. 339а от НК и двете с място на извършване в гр. София, ресторант „Осемте джуджета“, които съдържали уличаващи данни за Б.С. и Е.Р., но въпреки това, с действия си те се разправяли институционално с нея. Отчетливо очертава, че Б.С. е извършил умишлено длъжностно престъпление, разпространявайки пред официални делегати на ЕРРО клевети, 1 че срещу нея има доказателства за получавани подкупи. Настоява, че националните прокурори, с незаконните си действия в рамките в рамките на административната процедура пред ЕРРО и бездействието по повод изнесените от нея данни за заплахи, създали среда на репресия срещу нея в качеството й на европейски прокурор, за да прикрият политическа корупция. Претендира изясняване на срещите в ресторанта „Осемте джуджета“; използването на специални технически средства; връзка между лицата, посочени в постановлението от 13.10.2023г. и разпространението на записите; манипулиране и унищожаване на записи; причините за смъртта на майка й и връзката с нейната работа; съществуването на твърдените пред ЕРРО данни за извършени правонарушения.

Допълнително „открит сигнал“ на адв. А.С. с вх. № 5676/19.03.26 във ВКС бил препратен с разпореждане на ръководителя на Наказателна колегия на ВКС за извършване на преценка по чл. 411а, ал.3 от НПК. С постановление постъпилите материали са били присъединени към д.п. № 136/2026г. В сигнала г-н С. твърди наличие на достатъчно данни за престъпление по чл. 282, ал.3 от НК. В част първа от писмото се позовава на публикувана кореспонденция - писмо от 30.04.2025г. на европейския главен прокурор Л.К. до и.ф. главен прокурор Б. С. с цел да се обсъди етапа на наказателно разследване, като от него се изяснявало, че още през 2023г. ЕРРО е поискала от българска страна да се проведе разследване по информация от частно лице, касаеща предполагаема корупция на български европрокурор и няколко други български прокурори, като е случаят бил отнесен до ВКП с конкретен отдел и служебно лице адресат. Сочи, че в отговор от българска страна били изпратени данни от производство, образувано през 2025г., а с бездействието си, оглавяваната от С. прокуратура е осъществил състав на престъпление по чл. 282, ал.3 във вр. с чл. 282 ал.2 и ал.1 от НК, защото осуетил разследване. В част втора от сигнала адв. С. сочи, че следва да се повдигнат обвинения на и.ф. гл. прокурор за извършени престъпления по чл.283, 285, 286, 288, 289, 294, 301, ал.2 и ал.3, 304б НК, като се обосновава с казаното в интервю от г-жа Т.Г., трети лица и въз основа на това прави собствени изводи.

В постановлението от 08.06.2025г. прокурорът за разследвания на престъпления, извършени от главния и заместник на главния прокурор установява факти относно : публикувани статии за получавани неследващи се парични облаги от г-жа Т.Г., назначена за европейски прокурор през месец март 2025; публикуван запис, отразяващ среща между последната и лицето П.П., обсъждащи предстоящ избор на Г. като европейски прокурор; образуване на д.п. по тези записи, под надзора на СГП, за това, че от началото на 2020г. до м. март 2025г. било използвано служебно положение на длъжностно лице – съдия в АССГ и европейски прокурор, за да бъде набавена противозаконна облага – парични суми престъпление по чл. 283 от във вр. с чл. 26 НК ; получено писмо на 30.04.2025г. от и.ф. гл. прокурор С., изпратено от европейския главен прокурор Л.К. с искане за предоставяне на официални документи за образуване на д.п. и доказателства по повод започнала административна прокуратура в ЕРРО; изискани и предоставени такива в справка от наблюдаващия прокурор по делото от СГП, препратени от и.ф. гл. прокурор на 03.06.2025г. към ЕРРО. В постановлението от 08.06.25г. се приема, че твърденията в сигнала за упражнен индиректен натиск от Б.С., в длъжностно качество, срещу Г., чрез провеждане на разследване са неподкрепени от доказателства. В акта се сочи и това, че не се съдържат данни и за оказван натиск върху Г. във връзка с проведено от нея разследване. След анализ на наличните данни се обосновава, че изпратения отговор от и.ф. главен прокурор до европейския главен прокурор е без каквато и да е намеса от негова страна по отношение съдържанието на придружаващата справка.

Съдът, извършвайки контрол над постановлението за прекратяване на д.п. № 136/2026г. приема, че правилно, с оглед изясняване на обстоятелствата по д.п. и предмета му, прокурорът се концентрирал да изясни (посоченото в сигнала, доразвито в св.показания на г-жа Г.) дали действията на и.ф. гл. прокурор, породени от необходимостта за предоставяне на информация в ЕРРО по повод административната процедура срещу европейски прокурор Т.Г. е неправомерно и с цел да бъде дискредитирана и уволнена г-жа 2

Г..

В тази насока събраните по д.п. материали (гласни и писмени) са били достатъчни по обем и кореспондиращи по съдържание. От показанията на св. С., св. Г., както и писмените доказателства – съставените документи във ВКП и СГП, прокурорът по чл. 411г, ал. 4 от НПК вярно установил, че в изпратената справка до ЕРРО се съдържат данни за образувано д.п. и за св. показания, без обстоятелствата да сочат намеса от и.ф. гл. прокурор при съставянето на справката и нейното съдържание. Този извод се подкрепя от данните за изготвянето на документа от наблюдаващ прокурор в отдел „Специализиран“ при СГП, както и даденото разрешение от него по реда на чл.198 от НПК да се разгласи информация за разследването от и.ф. гл. прокурор. Посоченото изключва изразените в обратен смисъл съмнения от г-жа Т. Г.. Както правилно е приел прокурора за разследвания на престъпления от главния прокурор, няма данни да са нарушени служебни задължения или да има превишаване на власт.

Не противостоят на източниците констатациите за отсъствие на данни за намеса на и.ф. гл. прокурор при образуването на прокурорска преписка при СГП за проверка на изнесеното в публикации и записи относно срещи на П.П. и Т.Г., както и за образуваното по този повод д.п. От доказателства се извежда, че пр.пр., по инициатива на СГП, е била образувана на 31.03.2025г., а материалите са били изпратени за проверка на КПК.

Последващото образуване на д.п. от 25.04.2025г. е било в резултат на самостоятелна оценка на двамата прокурори, наблюдаващи тогава делото. Или, извлечено от събраните по това дело доказателства, обективира се отсъствие на разпореждане или възлагане на тогавашния и.ф. главен прокурор за образуване на д.п. по описа на СГП и намеса при създаване на доказателства, вкл. инкорпорирани в справка на СГП по делото, изпратена на европейския главен прокурор.

Прокурорът за разследване престъпления на главния прокурор е анализирал внимателно показанията на св. Т.Г. и заключението му, че тя изразява предположения, собствени преценки за причините за образуване на производството и предоставянето на информацията, без обективни данни в подкрепа, се приема за обосновано.

Що се отнася до искането на г-жа Г. в сигнала й за изясняване на обстоятелствата по разпространението на записите; манипулиране и унищожаване на същите; причините за смъртта на майка й и връзката с нейната работа, тези въпроси подлежат на изясняване в съответните досъдебни производства и правилно прокурорът тук не си е позволил анализ и преценка на такива.

По конкретно твърдяното в сигнала от 04.03.26г., че главният прокурор на срещата на 15.04.25г. с прокурори от ЕРРО е извършил умишлено длъжностно престъпление, като разпространил клеветнически твърдения, следва да се посочи, че разследването на клевета е извън определената по закон компетентност в глава тридесет и първа „а“ от НПК на прокурора да разследва само извършени престъпления от общ характер от главния прокурор и неговия заместник. От друга страна, липсват данни поведението на и.ф. гл. прокурор на посочената среща да е нарушил, неизпълнил задълженията си, превишил правата си с цел да причини вреди на Т.Г..

В д.п. № 136/2026 на ГД БОП – МВР са били проверени доказателства дали някой от другите прокурори, посочени от Г. извън С., са взели участие в осъществената между двете институции кореспонденция, и е установено отсъствие на такива обстоятелства.

Споделим е извода в постановлението на прокурора от 08.06.26г., че не се съдържат данни за натиск от национални прокурори, посочени от Г., в т.ч. и.ф. Б. С., спрямо нея във връзка с провеждано от нея разследване.

Правилно е застъпеното в постановлението, че не се установява, записа на разговора Т.Г. с П.П. да е разпространен от кабинета на и.ф. гл.прокурор, както е съобщила първата. В разследването е извършена проверка и е установено, че айпи адреса, от където е качен записа няма връзка с и.ф. главен прокурор и с прокуратурата.

При изложеното, обосновани се явяват правните изводи на прокурора, определен за 3 разследвания на престъпления, извършени от главния прокурор и заместник на главния прокурор, че не се установява да е осъществен състав на престъпление от общ характер и по – специално по чл. 282 от НК. Разгледани са обективните и субективни предпоставки, при които може да се приеме, че е реализиран такъв и съотнесено към установеното по делото вярно е заключението, че няма данни за реализиране на този престъпен състав – както от обективна страна – за нарушение, неизпълнение на служебни задължения или превишаване на власт или права при дейността на особен субект - длъжностно лице.

В съответствие с материалите по делото е и извода, че по отношение на Т. Г. няма данни да е въздействано чрез натиск и заплахи от висши представители на прокуратурата, в т.ч. и.ф. гл. прокурор. Б. С.. Кореспондира на източниците извода, че доказателствата не разкриват съпричастност на последния към извършване на други престъпления от общ характер. Посоченото в част първа на сигнала на адв. С. за това, че в периода от октомври 2023г. до април 2025г. българската прокуратура е бездействала по повод сигнал за ЕРРО и не образувала производство, а с това бездействие С. е осъществил деяние по чл. 282, ал.3 от НК, не съдържа дори конкретни твърдения, свързани с поведението на и.ф. гл. прокурор.