Определение № 48065 от 19.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48065 гр. София, 19.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110130872 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Ц. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в ****, чрез пълномощника адв. Д. М., със съдебен адрес **** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****, представлявано от Г.Т.Т. И А.В.М..

Твърди се в исковата молба, че на 12.03.2021 г. между И.С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4085865, съгласно който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството си на кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на 2 250 лв. срещу задължението на кредитополучателят И.С. да върне същата на месечни вноски.

В чл. 4 от договора е уговорено, че задължението на кредитополучателя ще бъде обезпечено с поръчителството на две физически лица или банкова гаранция. На датата на сключване на договора за паричен заем, И.С. е сключила и договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД. И.С. се е задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение в размер на 1 000 лв., платимо на вноски, заедно с погасителните вноски по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3 ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи на „Файненшъл България“ ЕООД, но „Изи Асет Мениджмънт“ АД е единствено овластено да приема плащания.

В исковата молба се излагат подробни съображения за нищожност на договора за потребителски кредит поради противоречие с императивни материално правни норми и съдържащ неравноправни клаузи, поради което заемодателят дължи връщане на заемателя на всички суми заплатени по договора над „чистата му стойност“ – главницата.

С договор за цесия от 28.03.2025 г. И.С. е прехвърлила вземането си против ответното дружество за сумата от 319,89 лв. на ищеца.

Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на И. Г. обосновава правния интерес от предявяването на осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД за връщане на сумата от 1 лв. (частично предявена от 319,89 лв.), дадена на нищожно основание и представляваща заплатеното от заемополучателя по нищожния договор над чистата сума по него – възнаградителна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който изразява становище за нередовност на исковата молба и оспорва исковете като недопустими и неоснователени.

1

Доводите си за нередовност на исковата молба ответникът основава на липсата на пълномощно и квитанция за внесена държавна такса и посочване на банкова сметка на ищеца, която е идентична с банкови сметки, посочени и по други дела.

Процесуалният представител на ответника оспорва иска като недопустим твърдейки, че правото за връщане на нещо дадено на нищожно основание може да се упражни единствено от страната по нищожния договор.

По същество ответникът оспорва иска като неоснователен, като излага подробни съображения, обосноваващи действителността на договора за кредит. Прави възражение за нищожност на договора за цесия, въз основа на който ищецът е придобил вземането против ответното дружество. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Ответникът прави искане за спиране на настоящето производство до приключване на гражданско дело № 393 по описа за 2025 г. на Районен съд – Козлодуй.

С отговора ответникът не прави доказателствени искания и нее изразява становище по доказателствените искания, направени в исковата молба.

Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.

Представените с исковата молба писмени доказателства, като относими и допустими, следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

Основателно е ищцовото искане за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, но съдът счита, че на вещото лице следва да бъдат възложени само първите три задачи, формулирани в исковата молба. Останалите задачи касаят годишния процент на разходите по договора за кредит. Предвид наличието на влязло в сила решение, с което договорът е прогласен за нищожен, е безпредметно възлагането на тези задачи на вещото лице.

Неоснователни са исканията на ищеца за задължаване на ответника да представи договора за кредит и за издаване на съдебно удостоверение. Договорът за кредит е приложен към исковата молба и не е оспорен ответника, поради което не е необходимо да бъде задължаван за повторното му представяне. Посредством съдебното удостоверение ищецът желае да се снабди със справка относно всички договори за кредит, сключени между И.Н.С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, които доказателства са неотносими към настоящия спор.

Във връзка с направеното от ответника искане за спиране на настоящето производство, служебно е изискана справка от Районен съд – Козлодуй относно висящността на гражданско дело № 393 по описа за 2025 г. на Районен съд – Козлодуй. Видно от същата делото е приключило с влязло в сила решение, препис от което е представено. Ето защо, следва да се даде възможност на страните да изразят становище по приемането му.

Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за задължаване на ответника да представи писмени доказателства и за издаване на съдебно удостоверение.

2

ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Ю.И.Н., тел. ****, специалност „Счетоводна отчетност“, което след като се запознае с материалите по делото и направи справка в счетоводството на ответното дружество, да даде заключение по въпроси 1, 2 и 3, формулирани в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изпълнение на експертиза в размер на 300 лв. (триста лева), вносим от ищеца в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от настоящето определение.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по служебно изисканите справка и заверен препис от решение, представени от Районен съд – Козлодуй.

Съобщава на страните проекта за доклад по делото:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: а) на 12.03.2021 г. между И.С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4085865, съгласно който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството си на кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на 2 250 лв.; б) И.С. е заплатила по договора за паричен заем сумата от 319,89 лв.; в) плащането е при начална липса на основание, тъй като договорът за паричен заем е нищожен; г) с договор за цесия от 28.03.2025 г. И.С. е прехвърлила вземането си против ответното дружество за сумата от 319,89 лв. на ищеца

2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответниците: а) наведените от ищцата доводи за противоречие с императивни норми на ЗПК са неотносими към договора за поръчителство, тъй като ЗПК е приложим единствено за договори за потребителски кредит; б) не са налице нарушения на материалноправни императивни норми при сключването на договора за кредит; в) договорът за цесия е нищожен; г) ищецът няма правен интерес да претендира връщането на дадено по нищожен договор, тъй като не е страна по този договор.

3. Правната квалификация на предявените искове: чл. 55, ал. 1, предл. първо вр. чл. 99 ал.

1 от ЗЗД.

4. В тежест на ищеца е да докаже, че праводателката му И.С. е заплатила процесните суми в полза на ответното дружество.

5. В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото, а именно- наличието на валидно сключени договор за паричен заем.

6. Ищецът и ответникът не признават права и обстоятелства, претендирани, респ. твърдяни от другата страна.

7. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155, т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.02.2026 г., 13,30 часа, за която дата и час да бъдат призовани ищеца, ответникът и вещото лице, след представяне на доказателства за внасянето на определения депозит.

Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис от отговорите - към призовката за ищцата.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3