Решение № 97 от 14.06.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. В., 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Й. М.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело № 20231300500149 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба .с вх.

№332/07.03.2023г. от И. В. И. от с. Б., ЕГН..чрез упълномощен процесуален представител - адв. Л. М. от АК-В. съдебен адрес: гр.В. против Решение № 2 от 08.02.2023 г. по гр. д. № 159/2022 г. на РС-К., с което е отхвърлен предявеният иск на жалбоподателя за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на недвижим имот, представляващ застроен УПИ с пл. сн. № 470, представляващ дворно място от 1260 кв. м., за който е отреден парцел УШ-470 в кв. 64 по действащия план на с. Б. ведно със застроените в имота масивна жилищна сграда, двуетажна паянтова сграда и масивна сграда-гараж, и по скица: масивна жилищна сграда с площ 125 кв. м., масивна жилищна сграда с площ 16 кв. м. двуетажна паянтова сграда с площ 56 кв. м. и масивна сграда с площ 24 кв. м.

Поддържа се във въззивната жалба, че по делото било безспорно установено, че процесния имот е закупен от ищеца чрез неговия син, като преговорите преди покупката и плащането на цената са извършени от сина на 1

И. - Т. Продавачите заявили в съдебно заседание, че не познават и за първи път са видели ответника при подписване на нотариалния акт пред нотариуса.

От показанията на всички посочени от ищеца свидетели било видно, че ищецът чрез сина си е закупил процесния имот, като е заплатил цената за него. Имал е намерение да живее в него и го е купил за себе си, макар че като купувач е бил записан ответника. Владял е имота за себе си, като свой.

Извършвал е подобрения в имота, имал е партиди към експлоатационните дружества и е заплащал сметките за консумираната електроенергия и вода.

Безспорно било установено, че от датата на покупката, включително и до сега, в имота живее ищеца с неговия син. Твърди се, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че не установено придобИ.ето на имота на основание давностно владение, като е интерпретирал неправилно свидетелските показания, дал е вяра на свидетелите на ответника, а не на тези на ищеца.

Излага,че ответникът правил възражения, без да посочи нищо конкретно и да представи конкретни доказателства за твърденията си- че имотът е закупен от ответника за участие в европроекти, но не ставало ясно какви и за какво са тези проекти и защо не са осъществени, както и не обяснявал как се е свързал с продавачите, защо синът на ищеца е заплатил цената и т. н. Сочи още, че ответникът довел свои близки, които подлежат на уговорки, а показанията им трябвало внимателно да бъдат обсъдени преценени от съда.

В обжалваното подобрения в имота. решение нямало анализ относно извършените

Моли да бъде отменено решение № 2/08.02.2023 г. постановено от РС К. по гр. д. № 159/2022 г. и да бъде уважен предявения установителен иск.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна Н. П. Н. от К. ЕГН **********, чрез адвокат- пълномощника Е. Б. С. от В., с която се оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Сочи се, че по делото не е установено жалбоподателят да е владял процесния имот когато и да било, дори посочените от него свидетели сочели, че И. и Т. „са живели" в имота. Излага се, че съдът обосновано не е дал вяра на свидетел, който твърди, че не е виждал купувача, след като е присъствал лично на сделката, и след като 2 нотариусът прочита акта и същия се подписва от страните. Дори свидетелите твърдели, че са продали „на Т., а не на баща му.

Владението не е предоставяно от собственика на когото и да било. Напротив, въззивникът и сина му са имали право единствено да обитават имота и естествено е те да извършат някои ремонти, за да могат да живеят в него. От много години имотът бил обявен за продажба именно от въззиваемия, това е известно на всички в с.Б. огледи се извършвали от евентуални купувачи в присъствието и със знанието на въззивника, без той да предприеме действия, с които да покаже намерение да свои имота. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от И. В. И. с постоянен адрес: с. Б.чрез упълномощен процесуален представител- адв. Л.

М.; против Н. П. Н. с адрес: гр. В., ЕГН ********** или гр. К.

Излага се от ищеца, че през 2003 г. решили със сина му да закупят къща в дворно място в село Б., в която къща да живее. Спрели се на процесния имот - Застроен УПИ с пл. сн. № 470, представляващ дворно място от 1260 кв. м., за който е отреден парцел УШ-470 в кв. 64 по действащия план на с. Б. ведно със застроените в имота масивна жилищна сграда, двуетажна паянтова сграда и масивна сграда-гараж, а по скица: масивна жилищна сграда с площ 125 кв. м., масивна жилищна сграда с площ 16 кв. м. двуетажна паянтова сграда с площ 56 кв. м. и масивна сграда с площ 24 кв. м.

Тъй като имал проблеми във връзка с неизплатени задължения, решили да закупим имота на името на ответника, който бил приятел на сина му.

Провели преговори с продавачите, договорили се за цената и я заплатили при подписване на нотариалния акт. Парите заплатили заедно със сина му.

След закупуването на имота се нанесъл и в продължение на почти 20 години непрекъснато живее в имота и не го е напускал. Живее в него като в 3 собствен такъв, грижи се за него като за собствен и винаги от началото е знаел, че е негова собственост. Решил да прехвърли имота на свое име и разговарял с ответника , който първо обещал, но след това заявил, че имотът е негов по документи и отказал.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника

Сочи се, че ищецът никога не е бил владелец на процесния имот, а ползва имота заедно със сина си с разрешение на ответника , за го пазят и да се грижат за него, тъй като ответника не живее в с.Б., поради което и придобивна давност не е текла. Имотът закупил при условията , посочени в нотариалния акт, тъй като бил много евтин, и имал намерение да участва в програми и проекти, за които бил необходим терен и сгради. Синът на ищецаТ. И. е негов близък приятел и именно с него смятал да осъществи намеренията си.

Ищецът никога не е изявявал намерение да свои имота, ответникът свободно посещавал същия, дори започнал ремонт, а след като установил, че няма да получи финансиране по проект, започнал да търси купувачи на имота, предупредил ищеца че ще продава и последният се съгласил да напусне. За обявите за продажба знаят всички в с.Б. евентуални кандидати оглеждали имота, и едва през 2017 година ищецът променил поведението си, като заявил, че не трябва да се продава имота. Ответникът продължил да търси купувачи.

Ищецът никога не е предявявал претенции към имота.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства- писмени и гласни се установява, че между ответника Н. П. Н. и И. П. И.а, Р. С. И.а и В.

П. С., на 20.10.2003г.е сключен договор за покупко продажба на имот, представляващ УПИ VIII 470 в кв. 64 по плана на село Б., одобрен със заповед №25585 от 1985г с площ 1260 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, двуетажна паянтова стопанска сграда, и масивна сграда – гаражна за цена от 1500.00 лева. В скицата за имота е посочено, че в него има построени масивна жилищна сграда с площ 125 кв.м., двуетажна паянтова стопанска сграда с площ 56 кв.м., масивна жилищна сграда с площ 16 кв.м. и масивна стопанска сграда с площ 24 кв.м. В нотариалния акт №174 от 20.10.2003г том V дело №785/2003г, в който сделката е материализирана, е записано, че цената на имота 1500.00 лева продавачите са получили напълно 4 и в брой от купувача преди вписване на нотариалния акт.

Безспорно е, че след сключването на сделката ищецът и синът му осъществяват фактическа власт върху имота.

Безспорно е също, че ищецът е знаел, че ответника е купувач на имота, видно от исковата молба, както и че ответникът е знаел, че ищеца и сина му ползват имота.

По делото са събрани свидетелски показания, като И.а и С. продавачи на процесния имот, сочат, че Т. е заплатил цената за имота, и че на сделката при нотариуса е бил и ответника, на когото са записали къщата, но не са знаят каква е уговорката между него и ищеца. Не знаят някой да е имал претенции към имота, С. е виждал обяви за продажба на имота, сочи и че нотариалният акт е прочетен при нотариуса и той се е подписал.

Свидетеля С. е заявява, , че е носил сметките за електроенергия и телефон на ищеца допреди 2 години, когато работел в куриерска фирма.

Също така с показанията на свидетеля Р. И. установява, че е правил ремонти на жилището и двора на ищеца - поставяне на паркет и шпакловка, баня, ограда и циментова плоча на двора.

От показанията на свидетелите на ответника - В. П. И. А. П. А. и В. В. се установява, че са знаели, че ответникът е закупил къща в село Б. като от показанията на първите трима свидетели е видно, че между него и сина на ищеца е имало уговорка да правят проекти за слънчеви панели, че е предоставил на ищеца и сина му да ползват имота. Освен това тези свидетели заявяват, че ответникът е обявявал имота за продажба през последните десет години, като е водил кандидат купувачи на огледи, и никой не е видял други лица в къщата, която ответника е продавал. Свидетелката И. А. ходила на оглед преди 5-6 години, тъй като искала да купи имот. Свидетелката П. А. която е приятелка на ответника сочи , че е ходила в имота заедно с него, че ищецът и синът му живеят отсреща на процесния имот, и ответникът ги пуснал в него, докато се извършват ремонтни дейности в тяхната къща.

Показанията на свидетелите са последователни и безпротиворечиви и съдът обосновано е приел , че следва да се кредитират изцяло като дадени обективно.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

5

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС - положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот, придобит на оригинерно основание - с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години.

Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост, като вещно права, се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона.

Защитата на правата на владелеца при изтекъл срок по чл. 79 ЗС може да се осъществи чрез предявяване на иск за собственост, какъвто е предявен от въззивника– положителен установителен иск за собственост, възражение по предявен против него иск за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.