Решение № 3 от 06.01.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№3 гр. гр. Хасково, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20245640200800 по описа за 2024 година Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Д. Е. Т. от ******************, ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно Постановление № 241253-000762/16.04.2024г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за това, че на 03.04.2024г. около 08:00 часа, в гр.Хасково, в ж.к."Орфей" пред блок номер 17, управлява в посока изток-запад л.а.“*******“ с рег.№ ******- лична собственост, като отказва да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. номер ARJM-0048, издаден талон за медицинско изследване №116972, с което за виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са й наложени административни наказания - „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а на основание Наредба N Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са й отнети общо 15 контролни точки.

Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за незаконосъобразност на наказателното постановление, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неустановеност на описаното нарушение. Моли да бъде изцяло отменено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез упълномощения процесуален представител, поддържа депозираната жалба, изтъква причини за отказа да бъде тествана, представя доказателства чрез показанията на воден свидетел, пледира за отмяна на наказателното постановление.

1

ОТВЕТНИКА по жалбата- Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“- редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 03.04.2024г. полицейските служители при Сектор „Пътна полиция“в ОДМВР-Хасково- П. Д. П. и П. А. П., получили сигнал от колегите си от Сектор „Криминална полиция“ при РУ-Хасково за лице, което управлява лек автомобил след употреба на наркотични вещества. Служителите открили конкретния автомобил и към 8,00ч. сутринта спрели същия, докато се движи в ж.к."Орфей"- гр.Хасково, пред блок номер 17. Спрели го за проверка, като при извършената такава установили, че лекият автомобил “*******“ с рег.№ ****** е управляван от настоящия жалб.Д. Т.. На място присъствал и полицейския служители при Сектор „Криминална полиция“ при РУ-Хасковосв.Й. Й..

На водача Т. било обяснено, че следва да придружи полицейските служители до сградата на РУ-Хасково, където ще бъде тествана за евентуална употреба на наркотични вещества. Пристигайки в сградата на полицейското управление в гр.Хасково, на водача Т. й било предложено да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. номер ARJM-0048. Водачът Т. отказала да бъде тествана с предложеното й техническо средство, без да посочва причини за отказа. Издаден бил Талон за медицинско изследване №116972, като същата не се явила в СО при МБАЛ-Хасково за даване на кръв за изследване.

За така установеното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, й бил съставен АУАН №942861 от 03.04.2024г., подписан без възражения.

Въз основа на така съставения акт било издадено и предметното на делото наказателно постановление № 24-1253-000762/16.04.2024г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което за виновното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са й наложени административни наказания - „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди)лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, а на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са й отнети общо 15 контролни точки.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 01.09.2024г.- видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е подадена до адм.-наказващия орган на 10.09.2024г. –видно от поставеният входящ номер- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се потвърждават изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства, АУАН №942861 от 03.04.2024г., Наказателно постановление № 24-1253-000762/16.04.2024г. на Началник група в ОД-МВРХасково, Сектор „Пътна полиция“, показанията на актосъставителя П. Д. П., на свидетелите Й. Й., П. А. П., на водения от жалбоподателя свидетел З.З., които са кредитирани от съда по начин, описан по-долу, както и от останалите– приложени по административно-наказателната преписка и приети като доказателства по делото документи.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като 2 нарушение от ЗАНН, против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №942861 от 03.04.2024г, са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Съществено в случая е да се отбележи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение е описано правилно извършеното от водача нарушение, като описанието на установеното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо.

Показанията на разпитаните по делото свидетели- полицейски служители, са категорични относно правно-релевантните факти по случая- а именно къде и кой е управлявал автомобила, реакциите на водача и че същият е отказал да бъде тестван за евентуална употреба на наркотични вещества. Следва да се отбележи, че тези свидетели освен в рамките на служебните си правомощия, са изпълнявали и служебните си задължения. Заявяват, че на жалб.Т. са били разяснени процедурите за тестване за употреба на наркотични вещества, които очевидно са били възприети, предвид факта, че водачът се е възползвал от правото си да не желае тестване с техническо средство.

В показанията си, свидетелите П. Д. П., Й. Й. и П. А. П. заявяват, че са имали сигнал, че конкретен автомобил се управлява от водач, след употреба на наркотични вещества. Единия от полицейските служители дори заявява, че сигналът е бил не само за конкретния автомобил, но и за конкретното лице, което го управлява. Следва да се отбележи също, че водачът Т. е предала доброволно намиращите се в нея наркотични вещества. Което не обвързва по никакъв начин желанието да бъде тествана за евентуална употреба на наркотични вещества или отказ за такъв тест, но в случая това обстоятелство е индиция за осъществен състав на друго адм.нарушение/ престъпление, което обаче не може да се обследва в настоящото производство.

Съдът кредитира тези показания като обективни и непротиворечиви, като дадени от лица, които са възприели обстоятелствата в рамките на служебните си правомощия и компетенции и чието внимание е било насочено в тази насока. В случая не се откриват данни, водещи до извод за преднамереност или недоброжелателност от страна на полицейските служители или други мотиви, които да принудят същите да възпроизведат обстановка, която не са възприели.

В случая не се установи да има нарушения в процедурата по тестване на водача за употреба на наркотични вещества- не се спори, че същият е отказал тест с техническо средство. По отношение на мястото и времето на извършване на нарушението, Съдът не открива съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правата на водача до степен, в която той не може да упражни правото си на защита в пълен обем. Ясно е описано както в АУАН, така и в обжалваното НП, че водачът управлява МПС на посочения адрес и отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от събраните по делото доказателства, единствено 3 служителите на Сектор „Пътна полиция“ разполагат с техническо средство за проверка на евентуална употреба на наркотични вещества и на алкохол от водачите на МПС. Това, че отказът е произнесен и документиран в сградата на полицейското управление в града, а не на мястото на спиране за проверка, по никакъв начин не рефлектира върху правата на нарушителя, нито го обърква по начин, водещ до невъзможност за разбиране на вмененото му като извършено адм.нарушение. Самата процедура е проведена правилно и законосъобразно, спазени са били всички права на водача на МПС, същият не е бил поставен в невъзможност да упражни правата си, издаден му е бил талон за медицинско изследване, подписал е същия, не се възползвал от предоставената му възможност да даде кръв за изследване. Водачът няма безусловно задължение да се подложи на тест с техническо средство или чрез кръвна проба, но този му отказ законодателят е обвързал с осъществяване състав на административно нарушение.

Без значение са причините, поради които водачът отказва да му бъде извършена проверка- същите могат да са от най-различно естество, но разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не предвижда изключения или зависимости от различни обстоятелства. Релевантен е факта на отказ да бъде тестван водача за употреба на наркотични вещества, независимо от неговото становище, вътрешно виждане или убеждение, както и независимо от каквито и да било други обстоятелства.

В тази връзка съдът възприе и кредитира показанията на воденият свидетел З.З., но заявеното в тях не може да се приеме като причина, изключваща възможността водач на МПС да бъде тестван за евентуална употреба на алкохол или наркотични вещества. Още повече, това обстоятелство не се потвърди от разпитаните полицейски служители, които заявяват в показанията си, че не им е било съобщено от жалб.Т. по време на проверката, че същата е бременна. Наред с това следва да се отбележи, че тестването с техническо средство за евентуална употреба на наркотични вещества не се извършва с кръвен метод- т.е. не е свързан с вземане на кръв, игли. Такъв метод се използва едва след изразено несъгласие с резултатите от техническото средство или след отказа за тест с такова. В случая обаче водачът не се е възползвал от възможността за даване на кръвна проба, който метод както се посочи вече, е последващ, а първоначалният не включва вземането на кръв.

Поради което и Съдът намира проведеното административно-наказателно производство по отношение нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за законосъобразно и правилно проведено, без да се установяват съществени нарушения на материалния или процесуалния закон или засягащи правото на защита на жалбоподателя. Правилно фактическата обстановка е била отнесена именно към състава на административното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП- съставляваща както материалния състав на нарушението, така и санкционната норма. Самия текст на нарушението и санкцията предвижда адм.наказание за водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Предвиденото наказание за така описаното нарушение е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000лв. Каквито наказания е определил 4 и адм.-наказващия орган.

По отношение на изложението в пледоарията на процесуалния преставител на жалбоподателя, съдът намира същите за логични и житейски правдиви. Но в същото време не могат да се приемат като оборващи констатациите на контролните органи.