Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1030 от 11.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 578/2025
Вид
Определение № 1030
Подписан
11.04.2025
В сила
11.04.2025
Състав
Анелия Цанова, Светла Станимирова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.107 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.107, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.107, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1030 гр. София, 11.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500578 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 121 ГПК.

Образувано е по подадена от „Банка ДСК“ АД частна жалба срещу определение № 2266/05.02.2025г. на СГС, І- 26 състав, постановено по гр.д. № 7593/23г., с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на ОС Пловдив. Твърди, че доколкото се касае да ответник, който няма регистриран адрес на територията на страната ни /ответникът е бил продължително пребиваващ в Р.България, с деклариран адрес в гр.Пловдив, но актуален към 22.02.2019г./, при липсата на данни за постоянен и настоящ негов адрес в Р.България, приложима е разпоредбата на чл.107 ГПК, поради което компетентен да се произнесе по предявените искове е Софийска градски съд, в чийто район е седалището на ищцовото дружество.

САС, ТО, 5 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на частния жалбоподател, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК“ АД срещу Д. Д. Д. искове с правно основание 124, ал.2 ГПК.

С обжалваното определение, СГС, ГО, І- 26 състав е приел, че съгл. чл.113 ГПК исковете от и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липсата му- по постоянния адрес, поради което и тъй като от представената справка от МВР, Дирекция „Миграция“ се установявало, че регистрираният адрес на пребиваване на ответницата в Р.България е гр. Пловдив, местно компетентен да 1 разгледа настоящия спор е ОС Пловдив, на който съд делото е изпратено по подсъдност.

С оглед отправеното от въззивният съд искане, по делото е постъпило писмо вх. № 9218/04.04.2025г., с което МВР, Дирекция „Миграция“, е уведомило съда, че по заявление от 22.02.2019 г. на Д. Д. Д., редена на 08.05.1992ж., гражанство Великобритания, от ОДМВР Пловдив е издадено удостоверение за продължително пребиваване на гражданин на ЕС в Р.България до 13.02.2024г., след която дата не са установени данни за подадени заявления и издадени удостоверения за пребиваване; лицето е декларирало адрес за пребиваване- гр.***, ул. „***“ №*, ет.*, ап.*- актуален към 22.02.2019 г.

Обжалваното определение е правилно.

Неоснователен е доводът на частният жалбоподател, че настоящите искове са предявени срещу лице с неизвестен адрес, поради което и по арг. от чл.107, ал.1 и ал.2 ГПК, компетентен да се произнесе по настоящият спора е СГС, в чиито район е седалището на ищеца. В случая, противно на изложеното от „Банка ДСК“ ЕАД, ответникът не е с неизвестен адрес. По делото е установено, че ответникът Д. Д. Д., гражданство Великобритания, е чужденец със статут на продължително пребиваващ в Р.България до 13.02.2024г., като към момента на образуване на настоящото дело /30.06.2023 г./ е с адрес на пребиваване в Р.България е в гр.Пловдив, ул. „Тунда“ №*, ет.*, ап.* /при липсата на данни заявеният на 22.02.2019г. от Д. Д. адрес на пребиваване в Р.България да е бил променян/, поради което и доколкото е предявен иск срещу потребител, местно компетентен да се произнесе по спора е ОС Пловдив. Фактът, че като пребиваващ в страната ни чужденец, ответникът Д. Д. Д. няма регистриран настоящ и постоянен адрес в страната ни /какъвто могат да имат само българските граждани/, а такъв заявен в съответните административни служби- в случая в гр.Пловдив, не води до друг извод. Разглеждането на спора именно от съда в района, на който се намира адреса на пребиваване на ответника- потребител, ще му осигури възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие като на икономически послабия субект в спорното правоотношение, каквато е и целта на чл.113 ГПК.

С оглед на изложеното и при съвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанцинният съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2266//05.02.2025г. на СГС, ГО, І- 26 състав, с което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на ОС Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл.280 ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3