Решение № 4618 от 03.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4618 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100513075 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Б. Б. Д., ЕГН **********, срещу действията на ЧСИ В.М., рег № 860 на КЧСИ по ИД № 2025860401358, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и върху банковата сметка на длъжника и без да е уведомен е изтеглена сумата от банковата му сметка.

Частният жалбоподател поддържа, че без да го уведоми, ЧСИ В.М. е изпратила съобщение до работодателя му, с което е поискано да бъде наложен запор на трудовото му възнаграждение, както и че е бил наложен запор върху банковата му сметка и без да бъде уведомен е била изтеглена сума от банковата му сметка и преведена по сметка на ЧСИ. Сочи, че впоследствие е получил ПДИ, което се е случило след изтегляне на сумата. Твърди, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни и това щяло да затрудни нормалното му преживяване. Моли да бъде отменен запора и сумата да бъде възстановена по банковата му сметка.

Ответникът по жалбата – взискателят „Топлофикация София“ ЕАД, е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което излага становище за недопустимост на жалбата на длъжника, алтернативно оспорва изцяло основателността й. Поддържа, че на обжалване подлежи насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не запорът и възбраната като изпълнителни действия сами по себе си, каквито твърдения липсват в подадената жалба. Моли процесната жалба да бъде оставена без разглеждане, алтернативно да бъде оставена без уважение, като претендира разноски, в случай, че жалбата бъде отхвърлена като неоснователна.

ЧСИ В.М. е изложил на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като същата е насочена срещу действия, които не подлежат на самостоятелно обжалване по чл. 435 ГПК. Поддържа, че всички 1 извършени действия са били в съответствие със закона. Поради това твърди, че жалбата е недопустима, респективно – ако бъде разгледана по същество, моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в рамките на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице – длъжник по изпълнителното дело. Що се отнася до нейната допустимост, респективно основателност, настоящият състав намира следното:

По отношение на жалбата в частта, с която се твърди, че съдебният изпълнител е наложил незаконосъобразен запор върху трудовото му възнаграждение, настоящият състав, тълкувайки волята на жалбоподателката, намира, че се касае за обжалване на действия, изразяващи се в налагането на запор върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

Жалбата е процесуално допустима в тази част, тъй като е срещу действия, попадащи в приложното поле на чл. 435, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Разгледана по същество, се явява неоснователна в тази част, по следните съображения:

Изпълнително дело № 2025860401358 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист от 28.05.2025 г., издаден на основание издадена Заповед за изпълнение № 716/2024 г. по ч.гр.д. № 20231110170950 по описа на СРС, 55 състав, с който Б. Б. Д., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумите, както следва:

- на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 162,44 лв., главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № ********, за периода 01.05.2020 г.-30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 21.2.2023 г., до окончателното плащане;

- на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 22,68 лв.

– главница за извършено дялово разпределение за периода 01.11.2020 г.-30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.2.2023 г., до окончателното плащане;

- на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 86, ал. ЗЗД сумата от 31,89 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинната енергия за периода 15.09.2021 г.05.12.2023 г.

По делото е наложен запор на банкова сметка на длъжника в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, „ТИ БИ

АЙ БАНК“ ЕАД, както и запор върху трудово възнаграждение, за което длъжникът е уведомен с ПДИ, връчена на 25.08.2025 г. лично на длъжника.

В случая длъжникът обжалва насочването на принудителното изпълнение върху имущество – трудово възнаграждение, което смята за несеквестируемо.

Нормата на чл.446 ГПК регламентира размера на удръжките, които могат да се правят от трудовото възнаграждение на длъжника, като е направено разграничение в зависимост от получаваното възнаграждение. С оглед на това следва да се приеме, че трудовото възнаграждение на длъжника в настоящия случай е изцяло несеквестируемо, доколкото същият получава минимална работна заплата.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, е посочено, че несеквестируемостта на 2 паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част.

В разглеждания случай в изпратеното на дата 07.07.2025 г. запорно съобщение до работодателя на длъжника „АЙ ПИ КАРГО“ ЕООД изрично е посочено, че запорът се извърши при спазване на правилата на чл.446 ГПК и чл. 446а ГПК. Ето защо, доколкото видно от представеното по делото съобщение от работодателя до ЧСИ получаваното от длъжника трудово възнаграждение е под минимума, установен в посочената разпоредба, наложеният запор не е произвел правно действие и съответно въз основа на него не могат да се събират принудително суми от трудовото възнаграждение на жалбоподателя.

По изложените съображения съдът счита, че конкретното обжалвано изпълнително действие е законосъобразно, поради което жалбата на длъжника в тази част следва да бъде оставена без уважение.

По отношение жалбата в частта, с която е наложен запор на банковата сметка на длъжника и от нея е преведена на ЧСИ дължимата сума по изпълнителното дело:

В чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;

4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.

470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

По отношение на оспореното действие, доколкото липсват твърдения от страна на длъжника, че по въпросната банкова сметка същият получава трудово възнаграждение, което е несеквестируемо или пък друг несеквестируем доход – същото не попада в предметния обхват на нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, в която изчерпателно са изброени действията, атакуеми в срока по чл. 436 ГПК и в тази част жалбата е недопустима. Следователно, неотносими към предмета на делото остават наведените доводи, че без да е уведомен е изтеглена сумата от банковата му сметка, като едва впоследствие е получил покана за доброволно изпълнение, както и че процеса по делото, по което е осъден и е издаден срещу него изпълнителен лист, се е развило без същият да е бил уведомен.

По разноските:

Направеното искане от страна на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД за присъждане на разноски за настоящото производство не следва да бъде уважено. По общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане на делото съгласно чл. 78, ал. 1 - ал. 3 и чл. 79 от ГПК. В случая обаче се касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради което и жалбоподателят не може да бъде отговорен за разноските в настоящото производство.

3

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 83705 от 01.09.2025 г., подадена от Б. Б.

Д., ЕГН ********** – длъжник по изп. дело № 2025860401358 по описа на ЧСИ В.М., рег № 860 на КЧСИ, в частта срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в налагането на запор върху секвестируемата част от трудовото възнаграждение при работодателя м у „АЙ ПИ КАРГО“ ЕООД, извършено със запорно съобщение изх. № 115479/07.07.2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 83705 от 01.09.2025 г., подадена от Б. Б. Д., ЕГН ********** – длъжник по изп. дело № 2025860401358 по описа на ЧСИ В.М., рег № 860 на КЧСИ, в частта срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в налагането на запор върху банковата сметка на длъжника и без да е уведомен е изтеглена сумата от банковата му сметка.

Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата, може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата част решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4