Решение № 10976 от 26.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10976 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20211110155090 по описа за 2021 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

26.06.2023 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На четиринадесети април година две хиляди двадесет и втора в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Пейчева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 55090 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК .. представлявано от изпълнителния директор ...., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Г. И. И., с ЕГН **********, от гр. .... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 04.11.2020 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г. И. И., А. Г.ев К., М. А. К., Г. А. К. и И. А.

К., които да заплатят разделно на „....” ЕАД сумата от общо 71,67 лв., от която: сумата от 56,30 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2018 г. до месец април 2019 г., сумата от 5,85 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2020 г., сумата от 7,84 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 1,68 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2020 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.

Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София, ***, ет. 1, с абонатен № 2464, за периода от месец октомври 2018 г. до месец април 2019 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 35,83 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „.....” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Г. И. И., че същият дължи на „....” ЕАД – гр. София сума в общ размер на 35,83 лв., от която: сумата от 28,15 лв.

– главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец октомври 2018 г. до месец април 2019 г., сумата от 2,92 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2020 г., сумата от 3,92 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 0,84 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 2 предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. И. И., с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва се допустимостта на исковата претенция за дялово разпределение, поради липса на основание, както и поради липса на договорни отношения между ищеца и фирмата за дялово разпределение. Оспорва наличието на договорни отношения между страните, като се твърди, че по заявление на Г. А. К. процесната партида е открита на името на посоченото лице. Оспорва се дължимостта на претендираната лихва за забава, както и доставка на топлинна енергия до процесния имот. Не оспорва претенцията по размер. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика.

Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба, моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски в исковото и в заповедното производство.

С определение от 25.02.2022 г. „.....” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „.....” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 54023/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 14.12.2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Г. И. И., А. Г.ев К., М. А. К.,

Г. А. К. и И. А. К. са осъдени да заплатят разделно на „....” ЕАД, при квоти: Г. И. И. – 36/72 идеални части, А. Г.ев К. – 3/72 идеални части, М. А. К. – 11/72 идеални части, Г.

А. К. - 11/72 идеални части и И. А. К. - 11/72 идеални части от следните суми: сумата от 56,30 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ***, ет. 1, ап. 4, с абонатен № 2464 за периода от месец октомври 2018 г. до 3 месец април 2019 г., сумата от 5,85 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.10.2020 г., сумата от 7,84 лв. – главница за дялово разпределение, сумата от 1,68 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 04.11.2020 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпило възражение от длъжника И. и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 29.11.2007 г., сключен между ищеца и „.....” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „.....” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения заверен препис от договор за продажба на държавен имот съгласно Наредбата за продажба на жилище от държавния жилищен фонд от 01.04.1969 г. Иван Г.ев И. и Райна Генкова Г.ева са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ***, ет. 1. От представения заверен препис от удостоверение за наследници № 4369 от 19.11.2004 г., издадено от Столична община, район „Оборище“, се установява, че Иван Г.ев И. е починал на 25.02.1992 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Райна Генкова Г.ева и децата си Мария И.а К. и Г. И. И.. От представения заварен препис от удостоверение за наследници № 1523 от 28.09.2005 г., издадено от Столична община, район „Подуяне“, се установява, че Мария И.а К. е починала на 20.07.2005 г. и е оставила за свои законни наследници съпруга си А. Г.ев К. и децата си М. А.

К., Г. А. К. и И. А. К., а от представения заварен препис от удостоверение за наследници № РОБ16-УГ01-2058 от 18.04.2016 г., издадено от Столична община, район „Оборище“, се установява, че Райна Генкова Г.ева е починала на 05.11.2010 г. и е оставила за свои наследници ответниците по делото.

Видно от представения заверен препис от заявление-декларация на 17.08.2016 г. ответницата Г. А. К. е поискала да бъде открита партида за абонатен № 2464.

4

От представения заверен препис от съобщение към фактура ********** от 31.07.2019 г. се установява, че дължимата сума за отопление и подгряване на вода за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 112,90 лв., а от представената справка за абонатния номер се установява, че към 21.10.2020 г. задълженията възлизат на 71,67 лв., от които: сумата от 64,14 лв. за главница и сумата от 7,53 лв. за лихва.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 4, находящ се на адрес: гр.

София, ***, ет. 1, на който адрес е открита партида на абонатен № 2464.

Безспорно установено е, че ответникът е съсобственик на 1/2 идеална част от процесния отопляван имот през процесния период. Спори се относно размера на дължимата лихва и сума за дялово разпределение.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.