Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 557 от 30.03.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1279/2023
Вид
Решение № 557
Подписан
30.03.2023
В сила
12.07.2023
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал. 2, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 23, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 23 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Пловдив, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330201279 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 22 – 1030 – 009752 от 25.01.2023 г. , издадено от ВПД началник група в ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Е. В. Т. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДвП.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП - оспорва се приетата за установена фактическа обстановка и се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се за отмяна на НП. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:

От фактическа страна се установява следното:

На 04.12.2022 г. , около 18,30 часа свид. И. се движел със своя лек автомобил Мерцедес с рег. № *** по път Автомагистрала № А – 1, Община Марица, в района на 116 км посока гр. Бургас, в лява лента. Времето било дъждовно и движението се осъществявало вече в тъмната част на денонощието.

По същото време и по същия маршрут се движел и жалбоподателят Т. с управлявания от него лек автомобил БМВ с рег. № *** – собственост на Т.

Лоу Офисис – гр. Пловдив. Управляваният от жалбоподателя Т. автомобил се движел непосредствено след автомобила на свид. И.. Движейки се в района на км. 116 от път А1, посока Бургас, свид. И. рязко намалил скоростта, тъй като от дясна лента имало интензивно движение на камиони измежду които внезапно се появил лек автомобил, който се включил в движението осъществявано в лява лента на магистралата. В този момент жалбоподателят Т. не успял да намали скоростта на управлявания от него автомобил и между него и този на свид. И. настъпил удар, като автомобилът на жалбоподателя ударил с предната част автомобила на свид. И. в задната част. Двамата водачи отбили автомобилите си до намиращата се в близост бензиностанция „Шел“ и спрели така че да не пречат на движението. Стигнали до съгласие да бъде съставен двустранен протокол, като свид. Р. заедно с колегата си Мерджанов - полицейски служители към Сектор „Пътна полиция“ Пловдив посетили на място двамата водачи по повод така възникналото ПТП. От полицейските служители било обяснено на свид. И. и жалбоподателя Т., че тъй като е настъпило ПТП между двата автомобила, а и малолетната дъщеря на свид. И. се оплакала от болки в областта на корема, то няма възможност за съставяне на двустранен протокол, поради което пристъпили към съставяне на АУАН.

Изготвена била план – схема на възникнало ПТП с пострадали лица, както и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. При съставянето на същите и издаването на АУАН, актосъставителят пристъпил след като огледал 2 щетите по двата автомобила и беседвал с двамата участници. Последното сериозно разочаровало жалбоподателя Т., който заявил на полицейските служители, че не е съгласен да се съставя констативен протокол за ПТП с пострадало лице, тъй като това щяло да бъде отразено в иначе „чистото“ му административно досие.

Посоченото било квалифицирано като нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП, както в АУАН, съставен там на място в присъствието на жалбоподателя и подписан от него без възражения, така и в издаденото впоследствие НП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по еднозначен и категоричен начин както от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, така и от разпита на свид. И. и свид. Р.. Показанията и на двамата свидетели съдът кредитира в цялост като логични, последователни и съответни помежду си, съответни на събраните по делото писмени доказателства. Доколкото свид. И. е участник в процесното ПТП то следва да се отбележи, че показанията на същия бяха анализирани с особено внимание в светлината на останалия кредитиран от съда доказателствен материал, като не бяха констатирани каквито и да било индиции за недостоверност на заявеното от свидетеля. Ето защо съдът ги кредитира в цялост и базира фактическите си изводи и въз основа на тях.

При така установените факти по безсъмнен и категоричен начин се установява жалбоподателят да е осъществил в пълнота признаците от обективна и субективна страна на вмененото му нарушение на чл. 23 НК, а именно неспазване на дистанция с преднодвижещ се автомобил, като възраженията, релевирани с въззивната жалба в обратна насока са изцяло неоснователни.

Съгласно трайната съдебна практика, за да се приеме за нарушена визираната норма следва да се осъществят кумулативно следните елементи от фактическия състав:

1. да са налице две МПС, движещи се в една и съща лента;

2. преднодвижещото се МПС внезапно да намали скоростта си на движение или да спре;

3. избраната от заднодвижещото се МПС дистанция да се окаже недостатъчна с оглед внезапното намаляване на скоростта или спиране на 3 предно движещото се МПС;

4. да последва съприкосновение между двете МПС.

В този смисъл - Тълкувателно решение № 12 от 1. III. 1983 г. по н. д. № 12/83 г., ОСНК, Решение № 84 от 05.07.2018 г. по н. д. № 277 / 2018 г. на ВКС; Решение № 207 от 18.01.2019 г. по н. д. № 940 / 2018 г. на В КС;

Решение № 1248 от 10.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 946 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, и др.

В случая категорично се установява, че пред жалбоподател я е имало движещ се автомобил - този на свид. И., който е намалил скоростта си на движение поради внезапно включил се друг автомобил в движението осъществявано в лява лента н амагистралата. Движещият се отзад жалбоподател, не е спазил изискването да се движи на достатъчно разстояние зад автомобила на свид И., поради което и се ударил в него. Наличието на ПТП е достатъчно основание да се счете, че жалбоподателя т не е спазил задължението на закона, тъй като ако беше осигурил достатъчна дистанция, то и щеше да има достатъчно време за реакция, а оттам и да спре навреме, без да се блъсне в автомобила пред него и без да предизвика ПТП.

Отделно от това съгласно регламента на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по тази закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя следва да се приемат за доказани посочените в последния обстоятелства. Все в тази връзка следва да се посочи, че от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на двамата свидетели с категоричност се установи, че от страна на свид. И. не е имало каквото и да било неправомерно поведение, включително такова изразяващо се в предприемането на внезапна и неочаквана маневра, така както се твърди във възивната жалба. Освен, че от съдържанието на същата не става ясно каква точно маневра се има предвид, то и от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че предвид внезапното включване в лявата лента за движение на друг автомобил, пред този управляван от свид. И. най – логичната и очаквана реакция от страна на същия е била да намали скоростта, за да избегне удар.

Възраженията на жалбоподателя, за това, че причина за настъпилото ПТП са именно действията свид. И. са несподелими и предвид обстоятелството, че 4 същите не държат сметка за същността на нарушението на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

Последното, както вече беше посочено, се изразява в неизпълнение задължението на водача на МПС да поддържа такова разстояние от движещото се пред него друго МПС, че е да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В случая е без значение причината за въпросното рязко намаляване на скоростта от водача на движещото се отпред МПС, а именно – дали това намаляване на скоростта е било "обосновано", "оправдано", "очаквано" и т. н., и дали последният водач от своя страна се "чувства виновен" за възникналото ПТП, дали "признава" вината си и др. подобни. Горните обстоятелства по никакъв начин не променят факта, че жалбоподателят Т. не се е движил на такова разстояние от М П С управлявано от свид. И., че да избегне удряне в него, когато то е намалило рязко скоростта си на движение . Също без значение за отговорността на жалбоподателя Т. е въпросът дали свид. И. също е следвало, от своя страна, да бъда санкциониран за друго нарушение на ЗДвП, въпреки че в случая се установи да не са налице основания за това.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба в размер на 200 лв. лице, което причини ПТП поради неспазване на дистанция. Глобата е в абсолютно определен размер и не подлежи на изменение от страна на съда.

Неоснователно се явява и възражението за прилагане на института на маловажния случай. От една страна, съгласно чл. 189з ЗДвП за нарушения по този закон неприложим се явява чл. 28 ЗАНН. От друга страна, описаното деяние не се отличава с липса или незначителност на вредните последици, доколкото от доказателствата по делото се установява, че с оглед на извършеното от жалбоподателя, са настъпили щети както по неговия, така и по чужд автомобил. Отделно от това, от фактическа страна се установява, че вследствие на настъпилото ПТП малолетната дъщеря на свид. И. е изпитала силни болки в областта на корема.

При така изложеното, съдът намери, че вмененото във вина на жалбоподателят Т. административно нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП се установява по безспорен и категоричен начин.

Относно приложението на процесуалните правила:

5

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя, като възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло несподелими.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. В този смисъл като обстоятелства, които не се явяват съществени и които не съставляват част от фактическия състав на вмененото нарушение са конкретните увреждания, които е претърпяло пострадалото при ПТП лице – малолетната дъщеря на свид. И., както и нейните лични данни. Паради тази причина описанието на същите не се явява необхоД., нито в АУАН, нито в НП поради което и възражението на жалбоподателя в този смисъл се явява неоснователно.

Неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради това, че управлявания от жалбоподателя автомобил на едно място в НП е описан като „БМВ 320“, а на друго като „БМВ 320 ЕД“. По никакъв начин не може да се приеме, че се касае за два различни автомобила доколкото по еднозначен и категоричен начин както в АУАН така и в НП е посочен регистрационния номер на автомобила и чия собственост е същия.

Ясно и недвусмислено са посочени времето, мястото и участниците в процесното ПТП. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в обстоятелствената част на обжалваното НП ясно е посочено, че място на нарушението е Автомагистрала – път А1, в района на км. 116 посока гр.

Бургас, като е конкретизирано, че процесния пътен участък преминава през територията на община Марица.