Определение № 77 от 07.01.2020, Районен съд - Перник

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 77 / 7.1.2020г.

Гр.

П., 07.01.2020 г.

РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в закритото съдебно заседание на седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело

№ 03816/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация – П.“ АД срещу Я.М.Ш..

С

Разпореждане от 09.12.2019 г. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът е приложил към делото съобщението по чл.

131 ГПК, връчено на ответника по реда на чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК – чрез залепване на уведомление, считано от изтичане на двуседмичния срок, указан в същото, като е указал на ищеца „Топлофикация – П.“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателство за внесен по сметка на Районен съд – П. депозит за назначаване на особен представител на ответника в размер на сумата от 150 лв., определен съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, вр. чл. 36, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С разпореждането съдът е предупредил ищеца за неблагоприятните правни последици при неизпълнение в срок на дадените указания – връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Препис от разпореждането с указанията е връчено на ищцовото дружество на 13.12.2019 г., видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването му. В указания едноседмичен срок, изтекъл на 16.12.2019 г., нито към настоящия момент, по делото не е представено доказателство за внасяне на определения депозит, а с това и за изпълнение на дадените на ищеца указания.

Съдът намира, че неизпълнението на указанието към ищеца „Топлофикация – П.“ АД да внесе определените разноски за назначаване на особения представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, е основание за връщане на исковата молба при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК, а като последица от това и за прекратяване на производството по делото в неговата цялост.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК законодателят е регламентирал института на особения представител на ответника, когато последният е призован по реда на чл.

47 ГПК, като негов процесуален представител по разпореждане на съда и на разноски на страната, инициирала производството. Целта на тази уредба е от една страна да се гарантират правата на ответник, който не е намерен, за да бъде уведомен за образуваното срещу него производство, така също и за обезпечаване развитието и приключването на процеса. Ето защо, задължението на ищеца за внасяне на депозит за назначаване на особен представител на ответника е предпоставка за развитието на исковия процес и в случаите на неговото неизпълнение, въпреки изричните указания на съда, исковата молба подлежи на връщане, а производството по делото на прекратяване поради отсъствието на процесуална предпоставка за провеждането му /в този см. Определение № 211 от 1.04.13 г. по ч. гр. дело № 11/2013 г. на IV г. о. на ВКС/.

Изложеното дотук обосновава извода, че поради невнасяне в срок от ищцовото дружество на определения депозит за назначаване на процесуален представител на ответната страна в процеса, въпреки дадените указания за това, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Като последица от това следва да бъде обезсилена и Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадената по ч. гр. дело № 01449/2019 г. по описа на Районен съд – П.. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е именно съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване, като обезсилването следва да се постанови едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Това разрешение следва от задължителните за съда разяснения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.

С оглед основанието за прекратяване на производството – бездействието от страна на ищеца, както и етапа на производство, на последния не се следват разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът

О П Р Е Д

Е Л И:

ВРЪЩА искова молба с рег. № 18005/20.06.2019 г., подадена от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: 11301260, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 03816/2019 г. по описа на Районен съд – П., ГО, I-ви състав.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1058 от 27.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 01449/2019 г. по описа на Районен съд – П., НО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд – П., в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

При влизане в сила на настоящото определение ч. гр. дело № 01449/2019 г. по описа на Районен съд – П., заедно с препис от настоящото определение, да се изпратят на съответния състав.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: