Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 217 от 12.03.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 1988/2025
Вид
Решение № 217
Подписан
12.03.2026
В сила
08.04.2026
Състав
Петя Венциславова Петрова - Светиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Сливен, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230101988 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 1096207 от 24.06.2024 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

В исковата молба се твърди, че на 24.06.2024 година ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 1096207, по силата на който е получил в собственост сумата от 1200 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 50% и ГПР в размер на 62,68%.

В договора е уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 6 месечни вноски с размер на погасителната вноска 2 х 50 лева и 4 х 331,89 лева, с крайна падежна дата 24.12.2025 година.

Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като подробно са изложени доводи за недействителност на договора като противоречащ и заобикалящ закона.

От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 1096207 от 24.06.2024 1 година. Претендират се разноски.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност и се излагат подробни съображения в подкрепа на твърдението за действителност на процесния договор. От съда се иска да отхвърли предявените претенции като неоснователни. Претендират се разноски.

От страна на ответното дружество е предявен насрещен иск, като се иска от съда да осъди на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД Г. Й. М. да заплати на „Кредирект“ ЕООД сумата от 1200 лева, представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за потребителски кредит № 1096207, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск, до окончателното плащане. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че процесният договор е недействителен в цялост, се иска на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК, съдът да осъди Г. Й. М. да заплати на „Кредирект“ ЕООД сумата от 1200 лева, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 1096207, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск, до окончателното плащане. Изложени са подробни съображения в подкрепа да доводите за дължимост на сумите и се иска тяхното присъждане, като се претендират и разноските по делото.

Постъпил е отговор на насрещен иск, в който се изразява становище по допустимостта и основателността на предявените насрещни искови претенции.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище, съгласно което исковете претенции се поддържат изцяло и се иска уважаването им. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. Исковете претенции се оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и докладваното становище, като се иска отхвърлянето им.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за потребителски кредит 2

№ 1096207 от 24.06.2024 година, ответното дружество „Кредирект“ ЕООД е предоставило в заем на ищеца Г. Й. М. сумата от 1200 лева, за срок на изплащане – 6 месеца, при фиксиран лихвен процент – 50% и ГПР - 62,68%.

Съгласно представеното експертно заключение годишният процент на разходите при посочените в Договор за потребителски кредит № 1096207 от 24.06.2024 година параметри, включвайки разхода само по дължимата договорна лихва в размер на 227,56 лева, вещото изчислява в размер на 62,68%, който отговаря на посочения в договора. При изчисляване на годишния процент на разходите са взети предвид следните базови показатели: главница – 1200 лева, срок - 6 месеца, договорна лихва по договор - 50% 227,56 лева.

Съгласно представеното експертно заключение годишният процент на разходите, при включване в обхвата му и размера на предвидената неустойка в чл. 18, ал. 1 от Договора, като разход по кредита, използвайки нормативно установената формула посочена в Приложение № 1 към чл.19, ал. 2 от ЗПК вещото лице я изчислява в размер на 565,41%.

При изчисляване на годишния процент на разходите съгласно експертизата са взети предвид следните базови показатели: главница - 1200 лева, срок - 6 месеца, гратисен период за главницата – 2 месеца, договорна лихва по договор - 50% в размер от 227,56 лева, неустойка по чл. 18, ал. 1 от Договора – 768,44 лева, платима месечно.

По данни от експертното заключение по Договор за потребителски кредит № 1096207 от 24.06.2024 година, няма извършени плащания.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните кредитира изцяло.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № 1096207 от 24.06.2024 година, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

3

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че между страните е възникнало правоотношение по Договор за потребителски кредит № 1096207 от 24.06.2024 година, по силата на което ответното дружество „Кредирект“ ЕООД е предоставило в заем на ищеца Г. Й. М. сумата от 1200 лева, за срок на изплащане – 6 месеца, при фиксиран лихвен процент – 50% и ГПР - 62,68%.

Съгласно представеното експертно заключение годишният процент на разходите при посочените в Договор за потребителски кредит № 1096207 от 24.06.2024 година параметри, включвайки разхода само по дължимата договорна лихва в размер на 227,56 лева, вещото изчислява в размер на 62,68%, който отговаря на посочения в договора. При изчисляване на годишния процент на разходите са взети предвид следните базови показатели: главница – 1200 лева, срок - 6 месеца, договорна лихва по договор - 50% 227,56 лева.

Съгласно представеното експертно заключение годишният процент на разходите, при включване в обхвата му и размера на предвидената неустойка в чл. 18, ал. 1 от Договора, като разход по кредита, използвайки нормативно установената формула посочена в Приложение № 1 към чл.19, ал. 2 от ЗПК вещото лице я изчислява в размер на 565,41%.

При изчисляване на годишния процент на разходите съгласно експертизата са взети предвид следните базови показатели: главница - 1200 лева, срок - 6 месеца, гратисен период за главницата – 2 месеца, договорна лихва по договор - 50% в размер от 227,56 лева, неустойка по чл. 18, ал. 1 от Договора – 768,44 лева, платима месечно.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

4

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер 62,68% и лихвен процент - 50%, но липсва ясно разписана методика на формиране на годишният процент на разходи по кредита, в смисъл на кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползваният от него финансов продукт. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност.

Насрещната искова молба е допустима и основателна. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е признат за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая между страните не е спорно, а и се установява от експертното заключение, че от ищеца по главния иск няма извършени плащания по Договор за потребителски кредит № 1096207 от 24.06.2024 година, поради което на „Кредирект“ ЕООД се дължи сумата 1200 лева, представляваща непогасена главница по кредита. До посочения размер, 5 който е съответен на търсения иска следва да се уважи, ведно с претендираната законна лихва от предявяване на насрещния иск на 19.06.2025 година, до окончателното изплащане.

По правилата на процеса на страните следва да се присъдят претендираните разноски, които са в размер на 490,84 евро за ищеца и в размер на 291,95 евро за ответника.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит № 1096207 от 24.06.2024 година, сключен между „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:

207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул.

Цариградско шосе № 115Е, ет.5 и Г. Й. М. с ЕГН: ********** с адрес: гр.

.............................., на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА Г. Й. М. с ЕГН: ********** с адрес: гр. .............................. ДА ЗАПЛАТИ на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5, сумата 1200 лева, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 1096207 от 24.06.2024 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.06.2025 година до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. М. с ЕГН: ********** с адрес: гр. .............................., сумата 490,84 евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Г. Й. М. с ЕГН: ********** с адрес: гр. .............................. ДА ЗАПЛАТИ на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5 сумата 291,95 евро, представляваща разноски по делото.