Решение № 260104 от 08.10.2021, Районен съд - Ботевград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260104

Б. , 08.10.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Б. СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на осми септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц. при секретаря-Х. К., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц. гражданско дело № 382 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

„А. за к. на п. з.”ЕООД, с ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”П. В.”№*, ет.*, чрез пълномощник юрисконсулт Х.А.А., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Т.Н. ***, с ЕГН:********** за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед *от 29.10.2020г. по ч.гр.д.№

1333/2020г. по описа на РС-Б. , както следва: за сумата-главница от 1505.34 лева, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит № * от 25.09.2016г., както и за сумата от 210.70 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.10.2016г. до 21.11.2017г., както и за сумата от 438.30 лева, представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, както и за сумата от 409.94 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 22.11.2017г. до 25.09.2020г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 30.09.2020г. /датата на завеждане на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както и да се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство, за които е представен списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.80/.

В с.з. ищецът е депозирал писмена молба с вх.№ * от 07.09.2021г., чрез пълномощник юрк.Йордан Валентинов Методиев/пълномощно на л.83/, с която заявява, че поддържа исковете и моли да бъдат уважени. Направил е възражение за прекомерност на търсеното от ответника адвокатско възнаграждение, което да бъде намалено до минимума съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г.

Ответникът-Т.Н. ***, чрез пълномощник адв. И.Н. от САК/пълномощно от 28.04.2021г./, е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ * от 26.05.2021г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва исковете по основание като твърди, че не е длъжник на ищеца за каквито и да било суми. Прави възражение за погасени по давност лихви, които се претендират, тъй като за същите следва да се приложи кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Няма данни какви суми ответникът е изплатил на ищеца и размера на остатъка от кредита. Заявява, че не е уведомяван за сключените договори за цесия, за което вземането не е изискуемо. Няма данни дали И. А. М. АД е прехвърлил вземането, дължимо от ответника, тъй като липсват доказателства затова. Не е представен и договора за цесия между Ф. Б. и И. А. М. АД, което поставя под съмнение съществуването му и прехвърляне на конкретното вземане. Моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и се присъдят направените по делото разноски, за които не е представен списък за разноските по чл.80 от ГПК.

В с.з. ответникът Т.Н. ***, редовно призован, не се явява и не взема становище по исковете.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №1333/2020г. по описа на РС-Б. , се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 29.10.2020г. е разпоредено по искане на ищеца със Заявление с вх.№ 265374 от

30.09.2020г., изпратено по пощата с п.кл. от 29.09.2020г., е разпоредено издаване на Заповед *от 29.10.2020г. по ч.гр.д.№ 1333/2020г. по описа на РС-Б. , както следва: за сумата-главница от 1505.34 лева, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит от 25.09.2016г., както и за сумата от 210.70 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.10.2016г. до 21.11.2017г., както и за сумата от 438.30 лева, представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, както и за сумата от 409.94 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 22.11.2017г. до 25.09.2019г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 30.09.2020г. /датата на завеждане на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

Описаната по-горе заповед по ч.гр.д.№1333/2020г. по описа на РС-Б. за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на 14.12.2020г. В срок с възражение с вх.№ 267230 от 21.12.2020г. ответникът Т.Н.Н., чрез пълномощник адв. И.Н. от САК, за което е приложено пълномощно от 16.12.2020г., е оспорил изцяло задължението с твърдения, че сумата е недоказана и е погасена по давност, както и че не е в договорни отношения.

Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №260261 от 21.01.2021г., връчено му на 03.02.2021г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 382/2021г. по описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 02.03.2021г. в РС-Б. , изпратена по пощата с п.кл. от 01.03.2021г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.

Ответникът е страна по сключен Договор за потребителски кредит № * от 25.09.2016г., съгласно който „П. Ф. Б.“ООД с ЕИК: *, с ново наименование „Ф. Б.“ЕООД като заемодател е предоставил на ответника като заемател сумата от 2000лв. , която е преведена по посочена от ответника банкова сметка, ***оворена лихва, с първо плащане на 04.10.2016г. Последната дължима вноска е на 21.11.2017г.

Автентичността на описания по-горе договор за паричен заем не се оспорва от ответника.

В исковата молба ищецът твърди, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за продажба на вземания /цесия/ между „П. Ф. Б.“ООД /цедент/ и „И.А. М.”АД/цесионер/, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „И.А. М.”АД, който въвежда договора в системата си под номер 2851022.

Ответникът е оспорил горното прехвърляне, както и твърди, че за същото не е надлежно уведомен.

Ищецът не е представил по делото препис от Договор за продажба на вземания /цесия/ от 01.07.2017г. между „П. Ф.

Б.“ООД и „И.А. М.”АД.

Видно от приложеното потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД „Ф. Б.“ЕООД / предишно наименование„П. Ф. Б.“/ е потвърдил прехвърлянето на процесното вземане, индивидуализирано по номер и дата на сключване на договора за кредит, имена на длъжник, главница и остатък от дължима сума към 01.07.2017г., а именно за това, че на основание Договор от 01.07.2017г., сключен между „П. Ф. Б.“ в качеството му на продавач и „И.А. М.”АД в качеството му на купувач е прехвърлено вземането на „И.А. М.”АД.

Няма данни и доказателства, че ответникът е уведомен за описаното по-горе прехвърляне на вземането.

От приложените по делото копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. и копие от извлечение от Приложение

№1 към Рамковия договор, се установява, че „И.А.

М.”АД прехвърля на ищеца свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем и договори за потребителски кредити, които са отпускани на клиенти, като вземанията се индивидуализират в Приложение

№1 към договора. Приложено е извлечение от Приложение №1, в което е посочен процесния договор за кредит с № 2851022. От приложеното удостоверение от „И.А.

М.”АД се установява, че договор за паричен заем №* от 25.09.2016г. съответства на Договор за кредит № 2851022, посочен в Приложение №1 от 01.10.2019г. към Рамков договор за цесия от 30.01.2017г., сключен между „И.А. М.”АД и „А. за к. на п. з.”ЕООД.

Към исковата молба има уведомление, наречено уведомително писмо от „И.А. М.”АД, удостоверяващо, че „И.А. М.”АД уведомява ответника за договора за цесия от 30.11.2017г. и Приложение № 1/01.10.2019г.

Горното уведомление е връчено на ответника на 29.04.2021г. съгласно изрично направеното за това искане от ищеца в исковата молба с получаване на препис от същата и приложенията към нея.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 263791 от 27.08.2021г., изготвена от вещото лице М.П.Б., което страните не са оспорили и съдът приема като компетентно и обосновано, се установява, че задължението на ответника към момента на изготвяне на заключението е сума-главница от 1505.34лв., след като са отчетени платените от ответника суми в общ размер от 991.27лв., договорната лихва за периода от 04.10.2016г. до 21.11.2017г. е в размер на 210.70лв., а за периода от 29.09.2017г. до 21.11.2017г. е в размер на 8.57лв., размерът на такса за оценка на досие е 71.61лв., такси услуга „Кредит у дома“ е 366.69лв. и размерът на законната лихва за забава върху сумата-главница от 1505.34лв. за периода от 21.11.2017г. до 25.09.2019г. е в размер на 433.62лв.

Ответникът не е представил доказателства за заплащане на процесните суми.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледани по същество главният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 1505.34 лева, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит № * от 25.09.2016г., както и за сумата от 210.70 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.10.2016г. до 21.11.2017г., както и за сумата от 438.30 лева, представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги, както и за сумата от 409.94 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 22.11.2017г. до 25.09.2020г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 30.09.2020г. /датата на завеждане на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло като недоказани, по следните правни съображения:

Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че вземанията на ищеца срещу ответника са на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

За да се уважат предявените искове, дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание / два договори за цесия/ и претендирания размер, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесиите.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го позволява/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Фактическият състав, от който произтича вземането на цесионера срещу длъжника включва следните кумулативно свързани елементи: 1. наличието на облигационна връзка между цедента и цесионера, произтичаща от договор за цесия по чл. 99 и сл. ЗЗД и 2. неизпълнение на задължението на длъжника.

Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице.

Тя замества стария кредитор на длъжника с нов.

Ако иска да се освободи от задължението си, длъжникът трябва да плати на кредитора или на овластено от него, съда или от закона лице-така чл. 75 ал.1 изр.І-во от ЗЗД.

Длъжникът се освобождава и ако изпълни на некредитор, но кредиторът потвърди изпълнението или се възползва от него-чл.75 ал.1 изр.ІІ-ро.

Уважаването на иска е предпоставено от валидността на сключените два последователни договори за цесия.

В случая ищецът не представи писмени доказателства, удостоверяващи, че ответникът е уведомен за първата цесия, описана в исковата молба, а именно за договор за цесия от 01.07.2017г., в каквато насока са направени изрични възражения от ответника.

От приложените по делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си като кредитополучател по сключения с „П. Ф. Б.“ООД договор за кредит с настъпил падеж на плащане на 21.11.2017г. за сумата-главница от 1505.34лв., за сумата от 210.70лв., представляваща договорната лихва за периода от 04.10.2016г. до 21.11.2017г., за сумата от 438.30лв., представляваща дължими такси и за сумата от 433.62лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата-главница от 1505.34лв. за периода от 22.11.2017г. до 25.09.2020г. съгласно приетата по делото ССчЕ.

Разпечатката съдържа 55 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7e13734-a633-480a-8252-5a689ed8a23a