Решение № 748 от 27.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605370 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С решение от 22.07.2024г. по НОХД № 6491/2024 г., СРС, НО, 116 състав е признал обвиняемия Е. М. /с установена самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че на 17.12.2019 г., около 17:25 часа, в гр. София, по бул. „Ген. Данаил Николаев“, с посока на движение от площад „Сточна гара“ към бул. „Ботевградско шосе“, е управлявал превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 200 ЦДИ“, с peг. № СВ **** НМ, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-4332-004423/28.06.2019 г. на мл. автоконтрольор от отдел „Пътна полиция“ - СДВР, връчена лично на лицето на 28.06.2019 година и влязла в законна сила на 12.07.2019 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК, поради което и на осн. чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от защитник на обвиняемия, в които се излагат подробни съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното решение, като се претендира неговата отмяна и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за невиновен или да бъде постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Основен акцент в съображенията е, че разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „Д“ ЗДвП е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд, като съгласно съдържанието на Решение № 3/28.04.2020 година на КС нормата не следва да се прилага по висящи производства, а процесното се явявало именно такова. В допълнение се излагат съображения за необективност и едностранчивост на доказателствения анализ, като безкритично са възприети показанията на полицейските служители, а възраженията на защитниците били обсъдени едностранно.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК 1 е преценил, че решението е атакувано в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на обвиняемия моли да се отмени решението на първоинстанционния съд по съображенията, изложени в жалбата и допълнението към нея.

Представителят на СГП счита, че жалбата е неоснователна, а цитираното решение на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено.

Обвиняемият-редовно уведомен не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното решение, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, вкл. и доводите в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съдебен състав приема, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество- жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото.

СГС, като извърши собствена преценка на събрания доказателствен материал по делото намира, че не се налагат съществено различни изводи по фактите, и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Е. М. е роден на **** г. в гр. Мелбърн, Австралийски съюз, българин , с българско и с австралийско гражданство, със средно образование, неосъждан, с адрес: гр. София, ул. ****, ЕГН **********.

Обвиняемият М. е правоспособен водач на МПС, на отчет в ОПП-СДВР, като му е било издадено СУМПС въз основа на протокол № 653 от 25.11.1999 година. На 28.10.2013 г. от СДВР на обв. М. е издадено свидетелство за управление на превозно средство с № 282371431, валидно до 22.10.2018 година. С оглед двойното си гражданство и продължително пребиваване на територията на Австралия, Е. М. бил притежател и на австралийско свидетелство за управление на автомобили с № **** със срок на валидност до 16.07.2029 г.

На 28.06.2019 г. обвиняемият управлявал МПС на територията на Столична община, като бил спрян за проверка от служители на ОПП - СДВР, които установили, че лицето шофира със СУМПС, чийто срок на валидност е изтекъл на 22.10.2018 г., както и че лицето не е заплатило доброволно и в установения за това срок наложената му глоба с предходно издаден спрямо него фиш. В тази връзка му бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА с № 296479/28.06.2019 г. за извършените от него нарушения на чл. 150а, ал. 1 и чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. Наред с това била издадена и Заповед № 3489/28.06.2019 година, с която на М. била наложена и принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“. По този административен ред, и на основание чл. 171, т. 1, б. „Д“ от ЗДвП, притежаваното от М. българско СУМПС № 282371431 му било отнето до заплащането на дължимата от него глоба. След като се запознал със съдържанието на Заповедта, на 28.06.2019 г. обвиняемият получил препис от нея. Тя не била обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс от заинтересованото лице и влязла в законна сила на 12.07.2019 година.

Към 17.12.2019 г., издадената спрямо Е. М. Заповед за прилагане на ПАМ с № 2

3489/28.06.2019 г. все още е била в сила поради продължаващото неизплащане на наложената на лицето глоба съобразно издадения му фиш. Около 17:25 часа на посочената дата, обвиняемият управлявал лек автомобил марка „Мерцедес, модел „А 200 ЦДИ“, с peг.

№ СВ **** НМ, като се движел в гр. София, по бул. „Генерал Д. Николаев“ с посока на движение от площад „Сточна гара“ към бул. „Ботевградско шосе“. На кръстовището с ул.

„Силистра“ свидетелите М.П. и Д.Х. - служители от Специализираните полицейски сили на 05 РУ - СДВР, които били назначени в автопатрул АП-44, спрели за проверка горепосоченото превозно средство и поискали от водача му да се легитимира. Обвиняемият им предоставил своето австралийско свидетелство за управление на МПС с № ****, което не било придружено от легализиран превод на български език. След проверка на предявения им документ, служителите на реда докладвали на оперативната дежурна част при 05 РУ-СДВР за ситуацията и по разпореждане на колегите си изчакали пристигането на представител на Отдел „Пътна полиция“.

На място пристигнал свидетелят В.Г. - младши автоконтрольор от ОПП-СДВР, който извършил справка в информационните масиви на МВР и вследствие на резултатите от нея установил, че с влязлата в сила ЗППАМ № 3489/28.06.2019 г. водачът е бил временно лишен от право да управлява МПС. Свидетелят Георгиев съставил на обвиняемия М. акт за установяване на административно нарушение Серия „АА” № 419816/17.12.2019 г. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, с който било иззето издаденото му от властите в Австралия свидетелство за управление на МПС № ****.

На 18.12.2019 г. Е. М. заплатил наложената му с фиш серия Н № 908668/24.05.2019 г. глоба, с което производството по налагането му на ПАМ е било приключено. След посещение на Отдел „Пътна полиция“-СДВР чуждестранното СУМПС било върнато на обвиняемото лице, а на 20.12.2019 г. от СДВР му е било издадено ново свидетелство с № 284230102 със срок на валидност до 20.12.2024 година.

Горните фактически констатации намират сходство в приетите от първоинстанционния съд фактически изводи и се основават на събраните по делото доказателствени средства: показанията на свидетелите М.П., Д.Х., В.Г., обясненията на обвиняемия Е. М., акт за установяване на административно нарушение серия АА № 419816 от 17.12.2019 г, заверено копие на акт за установяване на административно нарушение серия АА № 296479 от 28.06.2019 г., заверено копие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 3489 от 28.06.2019 г., справка за нарушител/водач, писмено уведомление от ОПП-СДВР с per. № 4332р-7239 от 09.02.2021 г., заверено копие на наказателно постановление № 19-4332-013384 от 11.07.2019 г., заверено копие на наказателно постановление № 19-4332-029879 от 19.02.2020 г., ксерокопие на австралийско свидетелство за управление на МПС с № ****, разписки за плащане на глоба, наложена с ЕФ серия Н № 908668/24.05.2019 г., справка за съдимост на обвиняемия Е. М., Заверено копие на идентификационна карта за дейността на полицейски наряд № Б 477387 за 17.12.2019 г., заверено копие на доклад за проверени лица и превозни средства за 17.12.2019 година.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В производството са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствени средства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваното решение съдържат подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението, поради което отправения упрек за едностранчиво обсъждане на доказателствата и необоснованост на съдебния акт е лишен от основание. Противно и на наведените във въззивната жалба възражения при внимателния прочит на мотивите към 3 атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил на наведените възражения на защитата и то изчерпателно.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към решението, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите, изведени от тях чрез използване на правилата на формалната логика. Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори на възраженията на защитата.

Не се констатира допуснато нарушение от първоинстанционния съд при обсъждане и поставяне в основата на изводите по фактите показанията на свидетелите П. и Х..