Решение № 199 от 12.10.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Монтана, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20261630201005 по описа за 2026 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).

С Наказателно постановление № 26-0996-000734/28.07.2026г. на Началник РУ - Монтана към ОДМВР – Монтана, e наложено на Б. Н. Д., с посочен адрес в с.В., област Монтана, ул.Х.Б. № ХХ, административно наказание - глоба в размер на 153.39 (сто, петдесет, три евро, 0.39 цента ) евро, 300 (триста) лева, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за административно нарушение по чл.150 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Д. лично и чрез адв.А.А. от МАК, моли да бъде отменено. В съдебно заседание, жалбоподателя Д. дава обяснения, а чрез пълномощника си адв.А. навежда доводи за отмяна на НП, заради липсата на вина за извършване на нарушението. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, като АНО – Началник РУ - Монтана към ОД МВР – Монтана, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок, имайки предвид данните по делото.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 05.07.2026г., 17:00 часа в с.В., ул.Д. Р. св.К. И. К. и св.В. М. В., 1 първият мл. пи при Участък „Огоста“ при РУ – Монтана, а вторият Началник Участък „Огоста“ при РУ – Монтана, спрели за проверка водача на мотоциклет „ТЕLESTAR“ модел ТЅ608, с рама № ХХХХХХХХХХХХХ, син на цвят. В хода на полицейската проверка било установено, че мотоциклета се управлява от малолетното лице Д. Б.ОВ Н., ЕГН **********, на 12 години.

При извършената проверка е установено, че мотоциклетьт не е регистриран по надлежния ред, а логично малолетния водач Д. Н. че е неправоспособен, не притежаващ СУМПС, валидно за категорията на управляваното МПС, мотоциклет.

За констатираното административно нарушение по чл.150 от ЗДвП св.К.

И. К. в присъствието на св.В. М. В., съставил спрямо бащата на малолетния водач – жалбоподателя Б. Н. Д., АУАН серия АД № 734, бл. № 736238/05.07.2026г.

По случая били образувани преписка № 1808 ЗМ-661/26г. по описа на РУ – Монтана, респ. пр. преписка № 3836/26г. по описа на РП – Монтана. РП – Монтана чрез постановление от 17.07.2026г. приела, че деянието не съставлява престъпление, като следва да се реализира административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя Д., а спрямо малолетния водач изпратила материалите по преписката на МКБППМН при община Монтана, и отказала да образува наказателно производство и прекратила преписка № 1808 ЗМ – 661/26г. по описа на РУ – Монтана, пр. преписка № 3836/26г. по описа на РП - Монтана.

Въз основа на разпореждането на РП – Монтана, Началник РУ - Монтана към ОДМВР – Монтана, като административнонаказващ орган (АНО), оправомощен със Заповед № 8121з-1632/21г. на МВР издал обжалваното НП, с приложение на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

АНО, Началник РУ - Монтана към ОДМВР - Монтана, издал и друго НП № 26-0996-000735/28.07.2026г., с което Д. за нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, бил санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.

Видно от изпратената преписка от РП – Монтана, на малолетния Д. Б.ОВ Н. е наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППМН по възпитателно дело № 13/26г. по описа на МКБППМН при община Монтана.

В хода на съдебното следствие актосъставителя св.К. И. К. посочва, че е съставил спрямо Д. три броя АУАН. Д. бил изненадан от появата на полицаите в дома му, не знаейки, че преди това синът му е излязъл с мотоциклета.

Тръгнал да потърси синът си, срещнал го да бута мотоциклета към дома им, и заедно отишли при полицаите.

Малолетният св.Д. Б.ОВ Н. потвърждава обясненията на баща си, жалбоподателя Д., че е управлявал мотоциклета, без знанието и съгласието на баща си.

Св.В. М. В., редовно призован, не се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си. Св.К., като актосъставител посочва, че колегата му В., би казал същото, което той като актосъставител посочва. Съдът считайки делото 2 за изяснено от фактическа и правна страна, със съгласието на явилата се страна, заличи като свидетел В..

По случая спрямо бащата, родител, жалбоподателя Д. са съставени актове за административно нарушение (АУАН), както следва: серия АД бл. № 736237 за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП; бл. № 736238 за нарушение по чл.150 от ЗДвП; и бл. № 736239 за нарушение по чл.102, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно писмо № УРИ 996000-4562/29.09.2026г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, към момента на изготвяне на отговора до МРС на 29.09.2026г., в АИС КАТ няма данни да е регистриран мотоциклет „ТЕLESTAR“ модел ТЅ 608, с рама № ХХХХХХХХХХХХХ. При извършена справка в АИС АНД, не е установено на името на Д. Б.ОВ Н., ЕГН **********, да е издавано СУМПС.

Съгласно чл.26, ал.3 от ЗАНН, към който препраща ЗДвП, по силата на чл.189, ал.14 от ЗДвП, „За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им“.

Според настоящия съд, Д. на практика е бил санкциониран два пъти за едно и също нарушение. С процесното НП е административно наказан на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, а с НП № 26-0996-000735/28.07.2026г., Д. за нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, е бил санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП. Няма спор, че малолетния му син е неправоспособен водач, и правилно е било Д., при доказано административно нарушение, да бъде административно наказан на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, а не и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Така напрактика Д. е бил наказан два пъти за едно и също нарушение, а именно, че е допуснал малолетния му син, който е неправоспособен, да управлява мотоциклет. Оспорва се и това, че тъй като мотоциклетът е кросов, не подлежал на регистрация. На това възражение, АНО, не представя доказателства.

Поради изложеното, процесното НП следва да бъде отменено, за да се избегне двойната наказауемост, допусната неправилно от АНО, заради неправилното разпореждане в тази насока от

РП – Монтана чрез постановление от 17.07.2026г. Спазването на разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН, не допуска едно лице, имащо качеството на родител, да бъде административно наказано два пъти за едно и също нарушение, което е допуснал да извърши малолетното му дете.

Приложението на чл.26, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.177, ал.1, т.2 или т.3, б.“а“ от ЗДвП, изискват наличието на съзнанателност у родителя за допуснатото нарушение от малолетното му дете. Видно е от данните по делото, че тази съзнателност не е доказана по несъмнен начин. Св.К. посочва, че случайно са спрели детето Д., но не и че Д. съзнателно е допуснал малолетния му син да управлява неправоспособен, не надлежно регистриран мотоциклет. На 3 практика показанията на св.К., на малолетния св.Д. Б.ОВ Н. и обясненията на жалбоподателя Б. Н. Д. не си противоречат и описват една и съща фактическа обстановка, в подкрепа на твърдението, че нарушението не е извършено съзнателно от родителя, жалбоподател Д.. Тежестта на нарушението е значима, но в случая то не е доказано по несъмнен начин от субективна страна, поради и което НП следва да се отмени, а жалбата да бъде уважена като основателна. АНО не представя годни доказателства и доказателствени средства, които да оборват твърдението на жалбоподателя за липса на съзнателност. Д. и малолетния му син Д., както в рамките на полицейската проверка, била обект на контрол от РП – Монтана, така и в рамките на настоящето съдебно производство твърдят, че Д. е отказал на синът си Д. да управлява мотоциклета, но Д. без негово знание и съгласие, възпозвайки се от това, че баща му е бил легнал да спи уморен от работа, е взел мотоциклета и е тръгнал да се повози с него, при което е бил спрян за полицейска проверка. На тези гласни доказателства, не се противопоставят други годни гласни доказателства, в т.ч. и чрез показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, св.К. и св.В..

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“, респ. в случая тази доказателствена сила е оборена.

Поради допусната неправилно двойна наказуемост, недоказаност на нарушението от субективна страна, респ. несъставмерност на посоченото за извършено админисративно нарушение (нарушение на материалния закон), обжалваното НП следва да бъде отменено.

Разноски не се претендират, затова и съдът не се произнася в тази насока.

На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0996-000734/28.07.2026г. на Началник РУ – Монтана към ОДМВР-Монтана, с което на Б. Н. Д., с посочен адрес в с.В., област Монтана, ул.Х.Б. № ХХ, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 153.39 (сто, петдесет, три евро, 0.39 цента ) евро, 300 (триста) лева, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4