Решение № 3480 от 12.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3480 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело № 20241100501883 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 06.02.2024 г. от П. И. Н., чрез особения представител адв. В.Д., срещу разпореждане от 22.01.2024 г., постановено по изпълнително дело № 20138480402092 по описа на ЧСИ Р.Д., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

В жалбата се поддържа, че адв. В.Д., в качеството си на особен представител на П. И. Н., конституирана като длъжник на мястото на починалата Ц. И. Н., е получила на 15.01.2024 г. покана за доброволно изпълнение. Поддържа се, че П. И. Н. не се легитимира като длъжник по изпълнителните листове, въз основа на което е образувано процесното изпълнително дело, защото не е приела наследството и не е предоставен срок за приемане или отказ от наследство по чл. 51 от ЗН. Счита, че действително по силата на чл. 429, ал. 2 от ГПК изпълнителният лист разпростира силата си спрямо наследниците на длъжника, но за да придобие едно лице качество на наследник, е необходимо не само да бъде призовано към наследяване, а и да е приело съответното наследство. Когато лицето не е направило отказ от наследство, законът не презумира, че същото е приело наследството, а следва да се проведе процедурата по чл.

51 ЗН, като съдебният изпълнител предостави срок на наследника на починалия длъжник по изпълнителното дело. Сочи, че в случая не може дори да бъде предоставена възможност на П. И. Н. да приеме или да се откаже от наследство, защото в производството по чл. 51 от ЗН са изключени фикциите по чл. 40 и 41 от ГПК, като особеният представител не може да изрази воля вместо призования към наследяване дали приема или се отказва от наследство. Ето защо, в жалбата се моли да бъде отменено разпореждането от 22.01.2024 г. на ЧСИ Р.Д., по процесното изпълнително дело, с което е отказано прекратяването му

1

Взискателите Р.Д.Х. и Н.Р. са депозирали възражение, в което сочат че жалбата следва да бъде оставена без уважение, защото не е налице нито едно от предвидените в чл. 433, ал. 1 от ГПК основания за прекратяване. Сочат, че разпоредбата на чл. 429, ал.2, изр. 1 от ГПК, овластява съдебният изпълнител при смърт на длъжника да изпълнява и върху имуществото на неговите наследници. В случая, след смъртта на длъжника Ц. Н. са конституирани нейните дъщери, а след депозираните по делото откази от наследство от тях, е конституирана сестра й П. Н.. Сочат, че дори и длъжник да се откаже от наследството, това не е основание за прекратяване на изпълнителното дело (така решение № 977 от 09.04.1979 г. по гр.д. № 2379/1978 г. на I ГО на ВС).

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ Р.Д. поддържа, че жалбата е неоснователна, защото не се основава на посочените в чл. 433, ал. 1 ГПК хипотези, при които изпълнителното производство се прекратява. Освен това, чл. 429, ал. 2 от ГПК предвижда, че изпълнителният лист може да бъде изпълняван върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследство или са го приели по опис.

Частната жалба е допустима и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК), но следва да се остави без уважение, поради следното:

Изпълнително дело № 20138480402092 по описа на ЧСИ Р.Д. е образувано по молба от 17.12.2013 г. от Р.Д.Х. и Н.Д.Р. срещу Ц. И. Н., въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 13 523/2013 г. на СГС, ГО, II-Д с-в.

С протокол от 31.10.2022 г., след смъртта на Ц. И. Н. и представени по изпълнителното дело три броя удостоверения за отказ от наследство на преките й наследници, като длъжник по делото е конституирана сестра й П. И. Н., като по реда на чл. 430 ГПК, вр. чл. 47, ал. 6 от ГПК, за особен представител е определена адв. В.Д..

В случая не е налице нито едно от предвидените в чл. 433, ал. 1 ГПК хипотези, при които изпълнителното производство се прекратява.

На основание чл. 429, ал. 2 от ГПК, издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис.

Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.

Съгласно чл. 48 от ЗН, наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. (решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III Г.О., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова)

В случая, няма представен отказ от наследство, който се вписва в особена книга на съда на районния съд, като ако има такъв, особеният представител би могъл да направи справка и да сезира съдебният изпълнител. Дори и в този случай изпълнителното производство не следва да бъде прекратявано, а ще бъдат конституирани като длъжници наследниците от следващ ред. Следователно частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав намира, че в с оглед предмета на частната жалба, касаещ надлежното конституиране на страна в изпълнителното производство, която е 2 представлявана от особен представител, че не следва да се кумулират нови разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 06.02.2024 г. от П. И. Н., чрез особения представител адв. В.Д., срещу разпореждане от 22.01.2024 г., постановено по изпълнително дело № 20138480402092 по описа на ЧСИ Р.Д., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3