Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2567 от 24.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13258/2024
Вид
Решение № 2567
Подписан
24.06.2026
В сила
06.08.2026
Състав
Мартин Стаматов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 69 · Закон за наследството
  • чл. 9 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 2567 гр. В., 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20243110113258 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава „ХХІХ” от ГПК във фаза по допускане на делбата.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Д. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В., с която се претендира да бъде допусната и извършена делба на съсобствена между него и Д. Д. Ц. ЕГН **********, с адрес в гр. В., недвижима вещ, представляваща самостоятелен обект на собственост - апартамент с идентификатор №.............. по КК и КР на гр. В., одобрени със заповед №..............г. на изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес гр.В., район „П.“, ж.к. „Ч.“, №........., разположен на петнадесети етаж в жилищна сграда с идентификатор №.............. с предназначение: жилищна сграда многофамилна, построена в ПИ с идентификатор №........., с предназначение на самостоятелния обект: жилищеапартамент, брой нИ. на обекта: 1, целият с площ от 92.22 кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня-столова, килер, клозет, баня, антре и коридор и ползване на обща сушилня на етажа, при граници по документ за собственост: ап.......... ап.88, стълбищна площадка и двор, а по скица на СГКК: на същия етаж - обект №...............44 и обект №...............88, под обекта -№ ...............84, над обекта - няма, ведно с прилежащото избено помещение № 16 на втори избен етаж с площ от 8.62 кв.м., при граници на избеното помещение: изба № 15, изба № 17, коридор и стълбище, както и 1.1271% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, при квоти 5/6 ид.ч. – Д. Х. Д. и 1/6 ид.ч. за Д. Д. Ц..

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Апартаментът е придобит от съпрузите Д. Д.

П. и Е. Х.а П.а (дядо и баба на ищеца и баща и майка на ответницата) в СИО през 1975г. по разпределение, след построяване на блок №......... ж.к. „Ч.“ от ЖСК „К.“, в която са били членове. След смъртта на Е. П.а на ......... г, апартаментът е наследен от съпруга й Д. П. - 4/6 идеални части и двете им 1 деца Х.Д. Д. и Д. Д. Ц., всеки по 1/6 идеална част. Д. П. е починал на ........., но преди смъртта си през .......... прехвърля на сина си Х. Д. собствените си 4/6 идеални части, срещу задължението за издръжка и гледане, като си запазил правото на ползване върху имота. С Нотариален акт № .............., вписан в СВ при PC-В., дв.вх.рег.№ .............. Х. Д. прехвърлил на сина си - ищецът Д. Х. Д. всичко, което притежава, а именно 5/6 идеални части, срещу задължението за издръжка и гледане. Към днешна дата процесният имот е съсобствен между Д.

Х. Д. и неговата леля - ответницата Д. Д. Ц.. Тъй като не могат да поделят доброволно горепосоченото имущество е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за делба. Представени са писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с които се изразява становища за основателност на иска за делба при посочените в исковата молба квоти. Излага, че е лишена от ползването на собствената си 1/6 ид.ч. от процесния имот. Счита, че пазарният наем на жилището е в размер на не по - малко от 2000 лева на месец, поради което с отговора на исковата молба отправя претенция по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като моли да се осъди Д. Х. Д. да заплаща в полза на Д. Д. Ц. обезщетение за лишаването й от ползване на гореописания недвижим имот в размер на 333 лева, с падеж всяко 3-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по извършване на делбата.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание, претенцията е намалена от 333 лева месечно на 141,66 лева месечно /72,50 евро./

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – копия на нотариален акт № ......... дело ......... нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 66, том I, рег. № ...............; нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № .............. на имот с идентификатор .............. по КК и КР на гр. В., се установява, че на 17.09.1975г. Д. Д. П. и Е. Х.а П.а като членове на ЖСК „К.“ по време на брака си са признати за собственици въз основа на разпределение след построяването на блок №......... гр. В., ж.к. „Ч.“, на ......... от него. Е. П.а починала на .........г, като оставила за наследници съпруг Д. П. и две деца Х.Д. Д. и Д. Д. Ц.. На 19.02.2008г. Д. П. /поч. на ........./ прехвърлил собствените си 4/6 идеални частиот имота на сина си Х.Д. Д. по време на брака му с П. И.а Д.а, срещу задължението за издръжка и гледане, като си запазил правото на ползване. На Х. Д. и П. Д.а прехвърлили на сина си Д. Х.

Д. придобитите 5/6 идеални части от имота, срещу задължението за издръжка и гледане.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС вр. чл. 69 от ЗН.

Имуществено–правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на имота на общо основание се определят 2 от основанието и момента на придобИ.не на правото на собственост.

Не е спорно в отношенията между страните, че процесната недвижима вещ е била собственост на Д. Д. П. и Е. Х.а П.а. Не е спорно между страните, че Е. П.а е починала преди съпруга си Д. П., който заедно с Х.Д. Д. и Д. Д. Ц. като нейни деца са единствените й наследниц по закон, което съдът на осн. чл.

5, ал. 1 и чл. 9 от ЗН намира за установено към момента на вписване на исковата молба и от обсъдения по-горе официален документи – нотариални актове, в които са цитирани удостоверения за наследници. Не е спорно също така, че приживе Д. Д. П. е прехвърил на сина си Х.Д. Д. и съпругата му П. Д.а в режим на СИО притежаваните от него 4/6 ид.ч. от вещта, срещу задължение за издръжка и гледане, както и че те от своя страна са ги прехвърлили, ведно с наследената от Д. П. 1/6 ид.ч. на ищеца Д. Х. Д..

По делото липсват данни или твърдения така възникналата съсобственост да е била ликвидирана по силата на правна сделка или по съдебен път, поради което настоящия състав приема, че предявеният иск за делба се явява основателен и следва да бъде уважен, като се допусне при квоти: 5/6 ид.ч. – Д. Х. Д. и 1/6 ид.ч. за Д. Д. Ц..

По отношение искането на Д. Ц. да бъде осъден другия съделител да й заплаща сума в размер на 141,66 лв. месечно срещу едноличното ползване на имота, считано от датата на постановяване на настоящото съдебно решение, съдът намира следното:

Предявеното искане е с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, според който в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т.е. произнасянето на съда представлява съдебна администрация на граждански правоотношения касаещи периодични плащания, считано от влизане в сила на акт на съда до приключване на делбеното производство. Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство, като в решението си по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него, ако са налице основания за това. Съдебният акт, който се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор между страните. Действието на определението е за определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг. чл. 344, ал. 3 от ГПК. Легитимирано лице по смисъла на чл. 344, ал. 2 от ГПК е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите - предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване.

В конкретния случай искането изхожда от легитимирано лице съделител, който твърди, че не ползва съсобствения имот при липса на възможност той да се ползва съобразно квотите на страните в съсобсвеността.

Въпреки указаната от съда доказателствена тежест по тази претенция, според която заявилият я съделител следва да установи едноличното ползване на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на 3 делбата от другия съделител Д. Д., от Д. Ц. не бяха ангажирани никакви доказателста в подкрепа на твърдението й. При липсата на тази основна предпоставка за уважаване на претенцията, въпросът за размера й не следва да бъде обсъждан.

Предвид изложеното искането по чл. 344 ал. 2 от ГПК се явява неоснователно.

По въпроса за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл. 355 от ГПК следва да се произнесе с решението по извършване на делбата, когато се извършва ликвидирането на съсобствеността - в този смисъл и т. 9 от Постановление № 7/28.ХI.1973г. на Пленума на ВС, както и последващата трайна практика на ВКС, според която решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски – пр.

Определение № ............... на ВКС; решение № .............. ВКС и др.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 34 от ЗС вр. чл. 69 от ЗН ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижима вещ представляваща: самостоятелен обект на собственост - апартамент с идентификатор №.............. по КК и КР на гр. В., одобрени със заповед №..............г. на изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес гр.В., район „П.“, ж.к. „Ч.“, №........., разположен на петнадесети етаж в жилищна сграда с идентификатор №.............. с предназначение: жилищна сграда многофамилна, построена в ПИ с идентификатор №........., с предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, брой нИ. на обекта: 1, целият с площ от 92.22 кв.м., състоящ се от две спални, хол, кухня-столова, килер, клозет, баня, антре и коридор и ползване на обща сушилня на етажа, при граници по документ за собственост: ап.......... ап.88, стълбищна площадка и двор, а по скица на СГКК: на същия етаж - обект №...............44 и обект №...............88, под обекта -№ ...............84, над обекта - няма, ведно с прилежащото избено помещение № 16 на втори избен етаж с площ от 8.62 кв.м., при граници на избеното помещение: изба № 15, изба № 17, коридор и стълбище, както и 1.1271% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, между съсобственици и при квоти, както следва:

- 5/6 ид.ч. за Д. Х. Д. ЕГН ********** и 1/6 ид.ч. за Д. Д. Ц. ЕГН **********.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д. Д. Ц., ЕГН **********, гр. В., ул.

„.............. с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК , да се осъди Д. Х. Д. с ЕГН **********, гр. В., ж.к. „Ч.“ .............. да й заплаща сума в размер на 141,66 лева месечно /72,50 евро./ срещу ползването на гореописания делбен недвижим имот, с падеж всяко 3-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по извършване на делбата.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок, а в частта му относно искането по чл.