Определение № 1351 от 14.05.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1351 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20251800100766 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на Н. В. П. срещу „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК. С исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса.

С разпореждане № 1723 от 08.10.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение по подробно изложени в разпореждането съображения, като е дал на ищеца следните указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба: 1. Да уточни вида и размера на задълженията по изпълнителното дело, чието съществуване отрича – да посочи размера на дължимата главница и размера на дължимата лихва /задълженията за разноски по изпълнителното дело не са предмет на иска по чл. 439 ГПК, тяхната евентуална недължимост е последица от евентуалното уважаване на иска, съответно те не следва да се уточняват/; 2. Да уточни дали претендира несъществуване на задълженията по изпълнителното дело само поради погасяването им чрез плащане или претендира несъществуване на задълженията по изпълнителното дело и поради изтекла погасителна давност /в каквото насока са изложени твърдения и доводи/, като в случай, че се позовава и на изтекла погасителна давност, да уточни в кой период взискателят е бездействал и това е довело до погасяване на задълженията по давност, както и дали предявява двата иска при условията на кумулативно или на евентуално съединяване /в случай, че ги предявява при условията на евентуално съединяване, да уточни кой е главният и кой – евентуалният иск/; 3.

Да уточни дали поддържа исканията си за признаване за установено, че договорът за цесия, сключен между „ЦКБ“ АД и ответника, не е породил действие спрямо него и за признаване за установено, че не е налице негово надлежно уведомяване за този договор, като има предвид, че тези две искания при изложените твърдения са с идентичен предмет, освен това искове с такъв петитум са недопустими – липсва правен интерес от самостоятелното им предявяване, а изложените фактически и правни твърдения, на които те се основават, са част от основанието на иска за несъществуване на вземанията по изпълнителното дело и съдът е длъжен да ги вземе предвид и да изложи мотиви във връзка с тях; 4. Да представи декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК по образец, като при попълването й следва да има предвид, че следва да декларира не само дали притежава/не притежава имущество в РБългария, а изобщо такова – и извън територията на страната, тъй като и имущество извън страната може да е източник на доходи за него и съответно да не е налице основание за освобождаване от държавна такса /последното указание е свързано с твърдение на ищеца, че е получавал доход от немска институция/.

1

В предоставения едноседмичен срок ищецът е подал уточняваща молба с вх. № 12353/10.11.2025 г., в която е посочил по т. 1 от разпореждането относно вида и размера на задължението, че общият размер на претендираното вземане по изп. д. № 185/2018 г. по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова е приблизително 34000 лева, от които главница – около 27000 лева, законни лихви и разноски – около 7000 лева, от която сума един от поръчителите по договора е заплатил около 30000 лева, от което прави извод, че задължението е погасено.

По т. 2 е посочил като главно основание за недължимост на задължението погасяването му чрез плащане от поръчителя, а като евентуално такова - погасяването му по давност, тъй като след последното изпълнително действие през 2014 г. и до възобновяването на делото през 2018 г. взискателят не предприемал никакви действия по събиране на вземането си. По т. 3 е посочил, че цесията между банката и ответника не е породила действие спрямо него, тъй като не бил надлежно уведомен за нея по смисъл на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което и ответникът нямал активна легитимация да води изпълнително производство срещу него.

Ищецът е приложил към уточняващата молба и декларация вх. № 12356 от същата дата, която не е по образец, както му е указано с разпореждането на съда, а е идентична с вече представената с исковата молба.

С определение № 1644 от 19.11.2025 г. съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, като е приел, че указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба и на искането за освобождаване от държавна такса не са изпълнени. Ищецът не е посочил точен размер на исковите си претенции /посочването на приблизителен размер не е достатъчно/, освен това съобразно указанията на съда е следвало да уточни и размера на дължимата лихва без да включва сумата на разноските по изпълнителното дело, тъй като последните не са предмет на иск по чл. 439 ГПК, въпреки което указание ищецът в уточняващата молба е посочил, че претендира сумата от „около 7000 лева – законни лихви и разноски“. Приел е също, че не са изпълнени и указанията във връзка с представяне на декларация по образец с оглед искането за освобождаване от д. т., като е посочил, че това не е основание за връщане на исковата молба, а само за отказ от освобождаване от държавна такса, но произнасяне в тази насока би имало смисъл само в случай, че указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба са отстранени и следва само да се внесе д. т., а в случая това не е така.

Определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото е обжалвано от ищеца, като с определение № 227 от 25.01.2026 г. по ч. гр. д. № 42/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд обжалваното определение е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Видно от определението на въззивния съд, последният е приел, че в случая първоинстанционният съд е дал конкретни указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба, които е следвало да бъдат изпълнени от ищеца. Приел е също, че съдът е бил сезиран с два обективно съединени иска - за признаване за установено, че задължението по изпълнително дело № 185/2018 г. е погасено чрез плащане от поръчителя, евентуално - погасено по давност, както и за признаване за установено, че договорът за цесия, сключен между „ЦКБ“ АД и „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, не поражда действие спрямо ищеца. Приел е освен това, че в конкретния случай съдът не е дал указания за отстраняване на нередовности по втория обективно кумулативно съединен иск и доколкото нередовността касае само част от предявените искове, неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовности влече като последица връщане на исковата молба само в частта по исковете, чиято нередовност не е отстранена. Отчетено е от въззивния съд, че връзката между отделните искове, предявени за разглеждане в едно и производство, е възможно да е такава, че връщането на исковата молба по отношение на единия иск да обуславя недопустимост на другите претенции, но в подобни случаи връщането на редовно предявената искова претенция следва да е на основание чл. 130 ГПК, а не на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В определението е прието също, че след като ищецът е 2 изпълнил само част от указанията, първоинстанционният съд е следвало да посочи кои указания не са отстранени и да даде нов срок за отстраняването им.

На настоящия съдебен състав е известна разликата между нередовна искова молба и недопустим иск, както и надлежното процесуално основание, на което производството следва да бъде прекратено в тези две различни хипотези /макар крайният резултат практически да е един и същ и при въззивната проверка на обжалваното определение въззивният съд да е следвало да го отчете/. Следва в тази връзка да се отбележи, че след депозиране от ищеца на уточняващата молба от 10.11.2025 г. съдът, тълкувайки изложената в тази молба воля на ищеца, е приел, че не се предявява отделен иск за признаване за установено, че договорът за цесия, сключен между „ЦКБ“ АД и „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, не поражда действие спрямо ищеца /какъвто иск съдът изначално не е считал, че е предявен самостоятелно от ищеца, но за прецизност и яснота е дал на ищеца указания във връзка с формулираните от него искания за признаване за установено, че договорът за цесия между „ЦКБ“ АД и ответника не е породил действие спрямо него и за признаване за установено, че не е налице негово надлежно уведомяване за този договор/, съответно е приел, че изложените фактически и правни твърдения, на които се основават исканията, се навеждат като част от основанието на иска за несъществуване на вземанията по изпълнителното дело в рамките на избраната линия на защита, поради което не е разграничил две отделни искови претенции /иск за признаване за установено, че задължението по изпълнително дело № 185/2018 г. е погасено и иск за признаване за установено, че договорът за цесия, сключен между „ЦКБ“ АД и „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, не поражда действие спрямо ищеца/ при преценка отстранени ли са нередовностите на исковата молба.

Въззивният съд, приемайки от една страна, че първоинстанционният съд е дал конкретни указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба, които е следвало да бъдат изпълнени от ищеца, от друга страна не отчитайки волята на ищеца, изразена в уточняващата молба, и от трета страна без да държи сметка, че прекратяването на производството поради връщане на исковата молба по причина неотстранени нередовности и прекратяването на производството поради връщане на исковата молба по причина недопустимост на иска постигат един и същ краен резултат, е отменил изцяло прекратителното определение и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия без да даде конкретни указания.

Настоящият съдебен състав не споделя практиката, че когато ищецът е изпълнил само част от указанията, следва да се посочи кои указания не са отстранени и да се даде нов срок за отстраняването им, тъй като тя не намира никаква опора в процесуалния закон. Съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, а съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща.

Същевременно предвид задължението на първоинстанционния съд да се съобрази с акта на въззивния съд и дадените от него указания /доколкото в случая са дадени ясни такива, тъй като, както се посочи, от една страна въззивният съд е коментирал, че наред с иска за признаване за установено, че задължението по изпълнително дело № 185/2018 г. е погасено, е предявен и иск, съединен при условията на кумулативно обективно съединяване, за признаване за установено, че договорът за цесия, сключен между „ЦКБ“ АД и „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, не поражда действие спрямо ищеца, като по отношение на този иск е приел, че не са били налице основания за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовности, тъй като нередовностите не са го касаели, от друга страна е коментирал, че след като ищецът е изпълнил само част от указанията, първоинстанционният съд е следвало да посочи кои указания не са отстранени и да даде нов срок за отстраняването им/ 3 първоинстанционният съд не е имал друга възможност, освен отново да остави исковата молба без движение, като даде последна възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, като уточни следното: 1. Да посочи точен /а не приблизителен/ размер на задълженията по изпълнителното дело, чието съществуване отрича, а именно да посочи точния размер на главницата и точния размер на лихвата; 2. Да представи декларация по чл.

83, ал. 2 ГПК по образец /посочено е, че това изискване не е самоцелно, а наложено от обстоятелството, че в образеца на декларацията е посочена необходимата на съда, за да направи преценката си, информация, вкл. семейно положение и здравословно състояние, каквато информация ищецът не е декларирал в подадената от него декларация, посочено е също, че ищецът следва да има предвид, че при попълването на декларацията следва да посочи не само дали притежава/не притежава имущество в РБългария, а изобщо такова – и извън територията на страната, тъй като и имущество извън страната може да е източник на доходи за него и съответно да не е налице основание за освобождаване от държавна такса.