Решение № 248 от 20.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Велико Търново, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ЖАНЕТА Д. Г.А при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно гражданско дело № 20244000500345 по описа за 2024 година

С решение № 303/27.05.2024 г. по гр.д. № 223/2024 г.

Великотърновският окръжен съд е отхвърлил предявения от М. Д. О. от гр.

Елена против Окръжен съд Габрово иск с правно основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради нарушаване на правото му на разглеждане на гр. д. № 410/2023 г. по описа на съда в разумен срок, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от - 24.11.2023 г. до окончателното й изплащане.

Недоволeн от постановеното решение е останал въззивникът М. Д. О., който чрез пълномощника си адвокат К. Т. от ВтАК го обжалва пред ВтАС като неправилно и необосновано поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че съдът е направил повърхностен анализ на събраните доказателства и не е обсъдил в мотивите на акта всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства, не е съобразил че началната дата, от която започва да тече периода на разглеждане на делото обичайно е момента на предявяване на иска пред компетентния съд, но 1 изискването за разумен срок се прилага за всички етапи на съдебното производство – въззивното и касационното производство, вкл. етапите, след приключване на спора по същество, като изпълнителното производство следва да се счита неразделна част от производството за целите на изчисляване на разумния срок. Според въззивника от събраните по делото доказателства се установява, че съдията от ОС Габрово, постановил определението от 22.11.2023 г. по гр.д. № 410/2023 г., което в последствие е отменено с определение по в.ч.гр.д. № 567/2023 г. на ВтАС е следвало да се отведе от разглеждане на делото, вместо да се произнася по допустимостта на иска и да прекратява производството по делото, с което е забавил разглеждането му, като счита, че предпоставките за наличие на отвод са му били известни с оглед постановените вече определения по други дела по описа на ОС Габрово, цитирани в жалбата. Според въззивника делото е разгледано и при наличие на основание за отвод на съдията – докладчик от първоинстанционния съд при условията на чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК, тъй като предмет на спора е забавено правосъдие по дело, по което ответник е именно ОС Велико Търново. Счита, че при разглеждане на делото от ОС Велико Търново са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъбиране на относими доказателства, а именно без да е изискано копие от гр.д. № 410/2023 г. по описа на ОС Габрово, което е висящо пред ОС Русе като гр.д. № 197/2024 г. по описа на съда, както и като е допуснат до участие представител на Прокуратурата без да е налице надлежното му упълномощаване за участие по делото от Главния прокурор. Посочва се, че съгласно ЕСПЧ неимуществените вреди следва да се предполагат, тъй като са трудно доказуеми и произтичат от осъщественото непозволено увреждане спрямо личността на човека, поради което неправилно първоинстанционния съд е приел, че същите са останали недоказани след като според ищеца е претърпял обичайните вреди от неразумната продължителност на производството. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ОС Велико Търново и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск като осъди ответника да му заплати сумата 26 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С въззивната жалба са представени квитанция за внесена държавна такса в размер на 5 лв. по сметка на ВтАС, договор за правна помощ, адвокатско пълномощно и декларация от въззивника. Претендира се заплащане на 2 адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не са постъпили писмени отговори на въззивната жалба от ответника по жалбата Окръжен съд Габрово и от контролиращата страна Окръжна прокуратура Велико Търново.

В о.с.з. въззивникът не се явява и не се представлява. С оглед наложено на адвокат К. Т. дисциплинарно наказание от ВтАК за период от 8 месеца, считано от 27.09.2024 г. същият няма право да осъществява процесуално представителство на въззивника.

В о.с.з. ответникът по въззивната жалба Окръжен съд Габрово не се представлява и не взема становище по основателността на въззивната жалба.

Контролиращата страна А. Велико Търново чрез процесуалния си представител прокурор С. Ц. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество.

Въз основа на ИМ депозирана на 24.11.2023 г. пред ОС Габрово е образувано гр.д. № 443/2023 г. и след изменение на цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК, направено с молба от 29.01.2024 г. пред РС Габрово по гр.д. № 1985/2023 г. от ищеца М. Д. О. чрез пълномощника му адвокат К. Т. от ВтАК е предявен иск срещу ОС Габрово за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр.д. № 410/2023 г. в разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане. В ИМ ищецът е твърдял противоречиви обстоятелства, тъй като в обстоятелствената част на ИМ са изложени твърдения, че ОС Габрово е разглеждал извън разумния срок гр.д. № 382/2023 г. по негов иск за ангажиране на отговорността на ОС Велико Търново по повод разглеждане на гр.д. № 816/2022 г. по описа на този съд, а в петитума на ИМ се претендира обезщетение от забавеното разглеждане на гр.д. № 410/2023 г. по описа на ОС 3

Габрово. Твърди, че пред ОС Габрово делото е образувано на 22.11.2023 г. и по същото до датата на подаване на ИМ не е проведено нито едно съдебно заседание, без да се държи сметка за характера на производството. Твърди, че се касае за особено исково производство, в което размяната на книжа по чл.

131 от ГПК не намира приложение съгласно трайно установената практика на ВАС, поради което съдът следва да се произнесе по предмета на спора за да възмезди вече претърпените от ищеца вреди от неразумната продължителност на посоченото от него производство, а не самото производство да причинява нови вреди на същото основание. Посочени са предпоставките относими към уважаването на предявения от него иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, на липсата на необходимост да доказва обичайните и типични неимуществени вреди, които се търпят от лице, чието гражданско производство е продължило извън рамките на разумния срок като безпокойство, несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснения, че виновните длъжностни лица, извършващи спрямо него дискриминационни действия няма да бъдат наказани, притеснения за неговото развитие при евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото, като се позовава на практика на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 §1 от КЗПЧОС. Ищецът изрично е уточнил, че наред с гореизброените обичайни според него болки и страдания търпи и други извън обичайните, тъй като продължителността на производството пряко е рефлектирала върху начина му на живот, предвид обстоятелството, че работи в ЦСМП, изживял е страх, засягане на честта и достойнството му, дискриминация, които ще докаже в производството, че са пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Според ищеца със свидетелски показания същият ще докаже претърпените морални болки и страдания в причинна връзка със забавата на делото. В молба за поправка на ИМ от 06.01.2024 г., депозирана пред РС Габрово по гр.д. № 1985/2023 г. ищецът отстранява противоречията между обстоятелствената част на ИМ и искането си и посочва, че самата продължителност на гр.д. № 410/2023 г. по описа на ОС Габрово е довела до претърпените от него морални болки и страдания, като счита, че не е необходимо доказване на някакво активно поведение от страна на пострадалото лице за доказване на претърпените негативни изживявания от 4 него.

В писмения си отговор ответникът Окръжен съд Габрово чрез административния си ръководител и председател на съда В. Т. е оспорил изцяло предявения иск за вреди, както и редовността на ИМ. Посочил е хронологията на проведеното гражданско производство по гр.д. № 410/2023 г., а именно оставяне на ИМ без движение за отстраняване на конкретни нередовности свързани с обстоятелствата, на които се основана иска – деяния, вреди и причинната връзка между тях, уточняване на искането към съда, преценката на съда, че нередовностите по движение на ИМ не са отстранени с депозираната от ищеца молба от 16.11.2023 г., която е довела до постановяване на определение на съда от 22.11.2023 г. за връщане на ИМ и прекратяване на делото, че действията по администриране на подадената нередовна частна жалба против преграждащото определение, изпращането на делото на ВтАС са своевременни. Възразил е да е нарушено изобщо право на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, тъй като делото е образувано на 02.11.2023 г. и е прекратено на 22.11.2023 г.. Алтернативно е оспорен като прекомерен размера на претендираното обезщетение от този деликт. С отговора е възразено срещу разпита на свидетели тъй като не са посочени имената им и обстоятелствата, за които ще бъдат разпитвани.

В първата инстанция процесуалния представител на Окръжна прокуратура Велико Търново е изразил становище за неоснователност на предявения иск.

За да отхвърли предявения иск, Великотърновският окръжен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ, тъй като от образуване на делото пред ОС Габрово на 02.11.2023 г. до изпращането му на друг равен по степен съд след постановени отводи от съдиите от този съд с разпореждане от 20.02.2024 г. делото е разгледано в разумен срок и не е налице забавяне и разглеждане на делото в неразумен срок по смисъла на чл.

2б от ЗОДОВ. Приел е, че до 22.11.2023 г., когато е постановено определението за прекратяване на делото от ОС Габрово делото е разглеждано своевременно, след което до 17.01.2024 г. делото е разглеждано във ВтАС, който е отменил преграждащото определение на съда, а ОС Габрово е изпълнил указанията на въззивния съд да остави повторно ИМ без движение и тогава е постъпила молба от ищеца с искане за отвод от 22.01.2024 г., която е 5 уважена от съдията – докладчик и са последвали отводи и на останалите съдии от този съд за периода от 30.01.2024 г. до 19.02.2024 г.. Приел е, че считано от 01.03.2024 г. делото е висящо пред ОС Русе. Приел, че съдията - докладчик е изпълнил служебните си задължения във връзка с преценката на редовността на ИМ и действията на съда по отстраняване на конкретните нередовности на ИМ, както и по администриране на нередовната частна жалба не могат да бъдат квалифицирани като забавено разглеждане на делото. Съобразил е, че отводите на съдиите в ОС Габрово са постановени по искане на ищеца, поради което забавянето на разглеждането на делото за периода след 22.01.2024 г. до 20.02.2024 г. се дължи на поведението на ищеца, като съдиите са се произнасяли по молбата за отвод своевременно в кратки и разумни срокове.

Приел е, че при липса на доказване от страна на ищеца на първата от предпоставките на чл.2б ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника ОС Габрово не следва да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди.