Определение № 394 от 20.05.2022, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. Шумен, 19.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Димчо Ст. Луков

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20223600500160 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 260612/15.03.2022г. депозирана от „ЕС ПИ Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ********** представлявано от управителя С.П.Б. действащ чрез адв. С.Г. П. от ШАК срещу определение № 260032/23.02.2022г. по Гр.д№4359/2011г. на Районен съд - Шумен, с което е върната молбата на жалбоподателя на основание чл. 225 от ГПК за главно встъпване - поради неотстраняване в срок на нередовностите на същата.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно.

Посочва, че адреса на дружеството не е променян и продължава да е същия, а в периода от 15.12.2021г. до 17.01.2022г. управителят на дружеството бил служебно в гр. Стара Загора и при проведен разговор с призовкаря е посочил датата на връщането си, но въпреки това съобщението било върнато в съда.

Счита, че в случая не е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, а на чл. 50, ал. 4 от ГПК, тъй като адреса не е променян и служителят носещ съобщението е следвало да залепи уведомление, което обаче не било сторено.

Прилага доказателства за ангажираността на управителя за посочения период и моли съда да отмени определението и да даде указания за ново връчване при спазване разпоредбите на чл. 50 от ГПК.

От ответните страни в производството, редовно уведомени, в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, писмени отговори са депозирани само от В.Б. и Е.Б. и двамата чрез адв. С.Б. от АК – Шумен, в които изразяват становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Излагат, че по делото са налице данни, че търговецът е напуснал адреса, вписан в ТР, без да впише новия си адрес; че призовкарят не е намерил на адреса на управление представляващия „ЕС ПИ Трейдинг“ ЕООД, служители на дружеството или други негови представители, на които да връчи съобщението; както и, че на адреса няма табела с фирма на търговеца. Посочват, че живеят на същия адрес 1 и в същия вход, в който се твърди, че е седалището и адреса на управление на дружеството, но че жилището е продадено преди повече от 5 години и от тогава не са виждали управителя на дружеството или негови служители.

Представят справка от Имотния регистър на АВ, за вписванията и заличаванията по персоналната партида на търговеца, от която е видно, че имота е продаден. Молят съда да потвърди обжалваното определение. На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА претендират присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. С.Б. от АК – Шумен по два представени договора за оказана безплатна защита и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Подадена е от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Представен е и документ за внесена държавна.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с доводите изложени в жалбата, възраженията в отговорите и с доказателствата по делото, приема за установено следното:

На 13.12.2021г. жалбоподателят е депозирал молба с вх. № 268274 с искане на осн. чл. 225 от ГПК, да встъпи главно в производството по делото във втора фаза на делбата. С определение от 15.12.2021г. постановено в открито съдебно заседание молбата е оставена без движение и на молителя е даден едноседмичен срок, в който да отстрани нередовностите на молбата си.

Видно от отразеното от съдебен призовкар на 17.01.2022г. на върнатото по първоинстанционното дело съобщение /л.2472/ - длъжностното лице по призоваването е направило многократни посещения на адреса, включително и през почивни дни и след като не е открило фирмен знак, канцелария и кому да връчи съобщението, е събрало данни от живущи във входа, че управителят на дружеството е напуснал адреса, след което е върнало съобщението в съда.

Предвид посочените данни с разпореждане от 17.01.2022г. съдът на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК е приложил съобщението по делото, като редовно връчено, считано от същата дата. След като нередовностите не били отстранени в дадения 7-дневен срок, с обжалваното протоколно определение от 23.02.2022г. /л. 2511/ първоинстанционният съд е върнал молбата за главно встъпване по чл.225 от ГПК в производството по извършване на делбата.

Настоящият въззивен състав намира определението за правилно, по следните съображения: Жалбоподателят е юридическо лице и призоваването на юридически лица се извършва по процедурата, регламентирана в чл. 50 от ГПК – връчване на търговци и юридически лица. В чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ГПК е уредено, че връчването на юридически лица става на последния посочен в ТР адрес, в канцеларията им, на всеки служител, който се съгласи да ги приеме. Съобразно чл.50 ал.2 от ГПК ако юридическото лице е напуснало регистрирания в ТР адрес и не е вписало последващ такъв, то всички съобщения се прилагат по делото и се приема, че е налице редовно връчване.

Само в случай, че фирмата действително е обозначена на адреса – по табела, фирмен знак, офис или др. и връчителят не намери достъп до канцеларията 2 или някой, който е съгласен да получи съобщението, се прилага чл.50 ал.4 от ГПК и се залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Т.е. в ГПК са уредени три хипотези на връчване на съобщения до търговци и юридически лица: 1) в канцеларията, находяща се на вписания в ТР адрес на управление и то на служител/работник, съгласил се да приеме книжата; 2) при констатирано напускане на последния вписан в ТР адрес на управление, съобщенията се прилагат и връчването се приема за редовно; 3) при липса на достъп до канцеларията на адресата или при липса на лице, съгласно да получи съобщенията, се залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Доколкото в законодателството са установени по-високи изисквания към търговците, с оглед сигурността на търговския и гражданския оборот, то дружеството е било задължено да обозначи местонахождението си на адреса по съответния начин и да осигури лице или начин за получаване на кореспонденцията си, на вписания в ТР адрес, ако наистина се намира на този адрес. От страна на дружеството – жалбоподател не са изложени никакви твърдения и не са ангажирани доказателства, на посочения адрес на управление да са налице обозначения на дружеството, пощенска кутия, канцелария или служители, за да е възможно приложение на хипотезата на чл. 50, ал. 4 от ГПК. От установеното обстоятелството, че управителят е напуснал адреса, следва извода, че там не се намира канцелария или представител на търговеца респ., че не е възможно лично връчване или залепяне на уведомление по реда на чл.

50, ал. 4 от ГПК, каквото е основното възражение в жалбата.

В конкретния случай връчването на съобщението е станало при условията на чл. 50, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК, според които връчването на търговските дружества, се извършва на актуалният вписан в ТР адрес, като в случай, че лицето е напуснало адреса, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. От неопроверганото удостоверително изявление на длъжностното лице по връчването, се установява, че на адреса няма офис /канцелария/ или обозначение за фирма, а по данни на съседи и, че търговско дружество е напуснало адреса, за който няма спор, че е вписаният в ТР. Доколкото призовката/съобщението е официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и с материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването, са се осъществили така, както е посочено в документа, съдът е обвързан от доказателствената сила на официалното удостоверяване.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че в процесния случай са били налице всички предпоставки за прилагане на фикционното връчване по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК и правилно първоинстанционният съд е приложил процесното съобщение по делото като редовно връчено на 17.01.2022г. и респ. е започнал да тече срокът за отстраняване на нередовности. С оглед изложеното и след като в дадения от съда срок изтичащ на 24.01.2022г., не са отстранени нередовностите на молбата за встъпване в производството, то правилно първоинстанционния съд е върнал същата.

3

Ответните страни по жалбата чрез адв. С.Б. от АК – Шумен са направили искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществената безплатна правна защита на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА. Видно от представените пълномощни и договори за правна защита и съдействие, ответниците В.Б. и Е.Б. са представлявани безплатно от дъщеря си на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. На осн. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА предвид изхода на спора жалбоподателите дължат разноски за възнаграждение на оказалия безплатна правна защита на ответниците по жалбата адв. С.Б. от АК – Шумен.

Независимо, че по делото са представени два договора за правна защита и съдействие за всеки от ответниците, разноските следва да бъдат присъдени общо, тъй като интересът им е общ и депозираните от тях отговори са с изцяло идентично съдържание. Поради това жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на адв.Б. сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство и защита по чл.7 ал.4 и чл.11 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№

260032/23.02.2022г. по

Гр.д№4359/2011г. на Районен съд - Шумен, с което на „ЕС ПИ Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ********** е върната молба на основание чл. 225 от ГПК за главно встъпване във втора фаза на делбата.

ОСЪЖДА „ЕС ПИ Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. .... № 46, вх. 2, ап. 39 представлявано от управителя С.П.Б. да заплати на адв. С.В. Б. от АК – Шумен, със съд. адрес: гр. Шумен, ул. Добри Войников 9-13, ет. 2, кантора № 23 сумата от 200 (двеста) лева, като адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.

3 от ЗА.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4