Решение № 1785 от 22.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1785 гр. Пловдив, 22.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330103606 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от В. Р. И., ЕГН **********, против „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК 203595295, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 20 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ********* от ********* г., както и на сумата от 30 лева – платена при начална липса на основание по клауза за такса – допълнителна услуга по Договор за паричен заем № ********* от ********* г., във връзка с договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг от същата дата, ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда– 15.03.2022 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба и в уточняващите молби, се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем № ********* от ********* г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сума в размер на 500 лева, разпределена на две погасителни вноски от ********* г. до ********* г., всяка в размер на 323 лева. В договора било уговорено, че лихвеният процент е в размер от 41.03 %, а годишният процент на разходите – 49.68 %. Към договора за заем, на същата дата, бил сключен и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, като допълнителна услуга по договора за заем. За тази услуга била фиксирана вноска, платима с месечната вноска по договора за заем, като дължимата сума с включена допълнителна услуга била в общ размер на 646 лева. Ищецът твърди, че сумата по договора била изплатена изцяло.

Счита, че процесният договор за паричен заем е недействителен на специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК. В същия не били посочени условията за прилагането на договорения лихвен процент, което нарушавало разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Твърди, че уговорената възнаградителна лихва е недействителна поради противоречието й с добрите нрави. Същата надвишавала трикратния размер на законната лихва, в който смисъл 1 тази клауза следвало да се счита несъществуваща и водеща до липса на посочен размер на възнаградителната лихва в договора за кредит. Поддържа, че размерът на възнаградителна лихва от 41.03 % месечно надвишавал многократно законната лихва от 10 %.

Твърди и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочване на общата сума, дължима от потребителя. В договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите нито по какъв начин е формиран същият.

Поддържа, че оскъпяването на кредита, т.е. ГПР надвишавал 50 %, което било основание за нищожност на договора на основание чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК.

Твърди още, че клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет услуги противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, поради което е нищожна. Счита, че възнаграждението не се дължи на основание чл. 10а ЗПК, тъй като се касае за услуги, които са свързани с отпускането и управлението на кредита. Начисляването на такса за допълнителна услуга представлявало разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал.

1 ЗПК. Клаузата за допълнителни услуги прикривала разходи, които по своето естество следвало да бъдат включени в ГПР. В настоящия случай размерът на допълнителната услуга не бил включен в ГПР, а допълнително бил сключен друг договор за имуществено проучване и изготвяне на кредитен рейтинг.

Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 23.03.2022 г., е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличение на размера на първоначално предявените осъдителни искове, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца 25.70 лева – получена без основание по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ********* от ********* г., както и на сумата от 120.22 лева – получена без основание по клауза за такса – допълнителна услуга по Договор за паричен заем № ********* от ********* г., във връзка с договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг от същата дата, ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на депозиране на исковата молба в съда– 15.03.2022 г., до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, със становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди, че на ********* г. между страните бил сключен Договор за кредит, по силата на който на кредитополучателя била отпусната в заем сумата от 500 лева. Ищецът се задължил да заплати на ответника сумата от 525.78 лева, от които 500 лева– главница по договора и 25.78 лева – възнаградителна лихва за периода ********* г. – ********* г., като фиксираната месечна вноска била в размер на 262.89 лева.

Твърди, че на ********* г. между страните бил сключен и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, съгласно който дължимата сума за извършената допълнителна услуга възлизала на 120.22 лева, която следвало да бъде заплатена на равни месечни вноски, всяка в размер на 60.11 лева. В договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг била уговорена възможността месечната вноска по него да бъде включена към месечната вноска по друго облигационно правоотношение, в случай, че такова бъде сключено, а именно договор за заем. Заявява, че по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг не са постъпвали плащания от страна на ищеца или трето лице. В същия били уговорени права и задължения, които не били изпълнени от страните, за да може договорът да реализира своите цели. Твърди, че ищецът нямал качеството на потребител по договора за имуществено проучване, чието съдържание се подчинявало на принципа на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, като сключването на този договор не било предпоставка за сключването на договора за заем от ********* г.

Твърди, че в договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за 2 кредитен рейтинг погрешно била посочена сумата в размер на 646 лева, която сума включвала главница, възнаградителна лихва и задължение по договор за имуществено проучване, вместо сумата от 120.22 лева и с оглед на това обстоятелство, ответникът не е търсил, приемал или претендирал от ищеца суми по договора за имуществено проучване.

Посочва, че съгласно погасителния план по договора за заем ищецът започнал изпълнение на своето задължение и погасил месечните вноски, както следва: на ********* г. – 323 лева и на ********* г. – 177 лева, като общо погасената сума била в размер на 500 лева. С тази сума ищецът погасил частично задължението по двата договора. Сочи, че остатъкът от задължението на ищеца бил в размер на 146 лева, с оглед общия размер на задължението от 646 лева. Твърди се, че на 31.03.2017 г. остатъкът от общото задължение бил опростен от ответника, като била подадена информация към Централния кредитен регистър към БНБ, че процесният кредит е погасен и приключен.

Ответникът оспорва да са налице сочените от ищеца основания за недействителност на процесния договор за заем. Заявява, че задължението по заема се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, поради което не се изисква предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Твърди, че в договора са посочени, както годишният процент на разходите по кредита, така и общо дължимата сума, съобразно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В общо дължимата сума били включени чистата стойност на заема, възнаградителната лихва и задължението по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Сочи, че ГПР се изчислява по формула в Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК и включва възнаградителната лихва и всички други разходи, свързани с кредита, а в процесния случай нямало други такива разходи. Счита, че договорът за заем е валиден, като изтъква, че по него не са претендирани неустойки, лихви за забава, обезщетения, такси и др., които биха могли да се разглеждат като неравноправни клаузи, противоречащи с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и накърняващи добрите нрави.

Поддържа, че платената от ищеца сума е в общ размер на 500 лева, с която същият погасил единствено реално получената сума по договора за заем.

Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ********* от ********* г., по силата на който на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 500 лева, при ГПР – 49.68 % и ГЛП – 41.03 %, както и че между страните е сключен Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от ********* г. /виж Определение от 14.08.2022 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следователно съдът приема, че между страните е сключен Договор за паричен № ********* от ********* г. (л. 19-22) за сумата от 500 лева, с уговорена договорна лихва с посочен фиксиран ГЛП по заема – 41.03 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.68 %. Ищецът се задължил да върне сумата на 2 месечни вноски, с дата на първо плащане:

********* г., в размер на 323 лева, всяка, като е отразено, че месечната вноска е с включена допълнителна услуга, като общата сума за плащане с включена допълнителна услуга е записано, че възлиза на 646 лева.

На същата дата – ********* г. между страните е сключен и Договор за имуществено 3 проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от ********* г. /л.32-34/, с който ищецът е възложил на ответното дружество да изготви кредитен рейтинг, който има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задълженията от страна на възложителя. С клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора е установено, че възложителят се задължава да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на сумата от 646 лева, платимо на 2 месечни вноски. По делото е представен погасителен план /л.23/, от който е видно, че вноската по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, е част от задълженията на заемополучателя.

Предвид тези уговорки, съдът намира, че всъщност не са налице две самостоятелни правоотношения. С договора за изготвяне на кредитен рейтинг, се уговаря възнаграждение за изпълнение на задължението на ответника по чл. 16, ал. 1 ЗПК преди сключване на договор за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация. Оценка се прави по методика на ответника и няма правно значение за други лица освен страните по делото и за други правоотношения, освен конкретния договор за заем. Ето защо е налице едно правоотношение - за предоставянето на заем, като различните му условия са били уредени с подписването на 2 договора.

Съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът „АйЗаем.БГ“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.