Присъда № 4 от 16.03.2026, Районен съд - Тервел
- Съд
- Районен съд - Тервел
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 112/2025
- Вид
- Присъда № 4
- Подписан
- 16.03.2026
- В сила
- 01.04.2026
- Състав
- Росен Иванов Балкански
Цитирани разпоредби
- чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 3, ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- § 1, т. 11 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
МОТИВИ към присъда № 4 от 16.03.2026 година по нох.дело №20253250200112 по описа на Тервелски районен съд за 2025 година.
Срещу подсъдимия А.В.Я., ЕГН **********, роден на ХХХХХХ г. в гр.Тервел, обл. Добрич, жител и живущ в ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ, български гражданин от ромски произход, с начално образование, не осъждан, безработен, с обвинителен акт от 27.10.2025 година при РС Тервел вх. № 2875 от 28.10.2026 година е предявено обвинение за престъпление от общ характер - по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1,пр.1 от НК, за това ,че на 01.10.2025 г. в с.Орляк, общ.Тервел, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично вещество метамфетамин, с брутно тегло 0,45грама, на стойност 31,50 лв., изчислени, съгласно Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, Обн. ДВ. бр.15 от 6 Февруари 1998г., изм. ДВ. бр. 14 от 18 Февруари 2000г., като случая е маловажен.
По делото Районна прокуратура Добрич – ТО Тервел е редовно призована, като се представлява от Районния прокурор Живко желязков .
Подсъдимият А.В.Я. редовно призован се явява лично и с назначения му по досъдебно производство № 147 / 2025 година по описа на РУ на МВР Тервел служебен защитник - адвокат ХХ от гр. Тервел – АК
Добрич .
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение против подсъдимия, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.Изразява становище ,че по отношение на подсъдимия може и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78а от НК ,като съдът признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, като го освободи от наказателан отговорност при което да му наложе административна наказание – глоба в размер опредлен от съда .
Защитата не се противопоставя на така направеното искане, салидаризира се с обвинението.
При дадена последна дума подсъдимия заяви, че се разкайва и че вече си е взел поука, като сочи че не употребява наркотици или други забранени а високорискови вещества , моли за снизхождение.
По делот осъдат разпита в качеството на свидетели полицейските служители - ХХХ и ХХХ - двамата от гр. Теревел – служители на РУ на МВР Тервел към ОД МВР Добрич.
Събрани по ДП № 147 /2025 година по описа на РУ на МВР Тервел Съдът след проверка на събраните по делото доказателства- събрани по ДП № 147 /2025 година по описа на РУ на МВР Тервел, показанията на разпитаните по делото свидетели, становището на овинението и служебния закщитник ,като преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от справка за съдимост изискана по делото с Разпореждане № 182 от 03.11.2025 година подсъдимия А. Я не е осъждан .
1
На 01.10.2025 г. в село Орляк, общ.Тервел, по време на планово дежурство св.св.:ХХХ и ХХХ - служители на РУ гр. Тервел спрели за проверка лице, което според възприятията им имало съмнително поведение.
След установяване самоличността на лицето - подсъдимия А.В.Я. от същото село полицейските служители отправили запитване към А Я дали държи у себе си забранени вещества, при което обвиняемият направил признания, че държи у себе си наркотично вещество - „кристали“ , което смятал да ползва за лична употреба.
При извършения полеви наркотест предаденото доброволно с протокол от 01.10.2025 г. вещество, с нетно тегло 0,45г. реагирало на метамфетамин, а в самия протокол било вписано, че наркотичното вещество обвиняемият закупил за лична употреба.
Метамфетамина е под контрол съгласно ЗКНВП- чл. 3, ал.2, включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Стойността на наркотичното вещество, което обвиняемият е държал, изчислена, съгласно Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, Обн. ДВ. бр.15 от 6 Февруари 1998г., изм. ДВ. бр. 14 от 18 Февруари 2000г. е на стойност 31,50лв. Резултата от проведеното тестване бил предявен на обвиняемия, който се съгласил с направените констатациии и отказал назначаването на Съдебно - химическа експертиза за установяване процентното съдържание на наркотичното вещество.
Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са установени по безспорен и категоричен начин, въз основа на приобщените в хода на досъдебното производство доказателствени материали.
Безспорно установени по делото са фактът на извършеното деяние, неговите времеви и пространствени параметри и количественото, стойностно и видово изражение на инкриминираното вещество.
Доказателствено обезпечено е и твърдението на представителя на държавното обвинение за авторството на престъплението и фактът, че инкриминираното по делото наркотично вещество се е намирало именно във владението на подсъдимия А.В.Я. .
При цялостния задълбочен анализ на посочените доказателствени източници съдебния състав достига до безспорен извод за съпричастността на обвиняемия към вмененото му престъпно деяние.
По делото от правна страна :
При така установените фактически положения, настоящият съдебен състав намира, че деятелността на подсъдимия А.В.Я. изпълва всички обективни и субективни признаци на наказуемия престъпен състав по чл.
354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1, предл.1-во от НК .
Предвид неголямото количество на наркотичните вещества, деянието на подс. Я в разкрива характерните белези на маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл. Подсъдимият А.В.Я. със снета по делото самоличност е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
2
Гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация се подкрепя изцяло от събраните и приобщени към делото доказателства.
За да приеме за установена изложената фактическа обстановка и правна квалификация, съдът взе предвид направените от подсъдимия самопризнания в хода на досъдебното производство, както и събраните в досъдебно производство № 147/ 2025 година по описа на РУ на МВР Тервел писмени доказателства, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си противоречат, поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
Подсъдимият е съзнавал, че няма надлежно разрешение да държи /притежава фактическата власт/, което означава, че е разбирал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици.
От обективна страна, подсъдимият е държал високорискови наркотични вещества в горепосоченото количество и съдържание, без да има надлежно разрешително за това.
Изпълнителното деяние ”държане” е упражняване на фактическата власт върху тях без надлежно разрешение. За осъществяване на тази форма на изпълнително деяние не се изисква веществото да е използвано от дееца.
Достатъчно за съставомерността на деянието, извършено от подсъдимия е това, че е упражнявал фактическа власт върху предмета на престъплението, с ясното съзнание, че няма надлежно разрешение за това.
Фактическата власт върху предмета на престъплението е била установена от обвиняемия продължително, а не инцидентно, имайки предвид, че при изпълнителното деяние, изразяващо се в “държане”, детенцията върху изчерпателно посочените в закона предмети следва да е установена трайно, която преценка винаги е комплексна и казуална, с оглед конкретиката на казуса.
Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗКНВП /обн. ДВ. бр.30 от 02.04.1999г., в сила от 03.10.1999 г./: “Наркотично вещество” означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в приложения № 1, 2 и 3 на този закон.
Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в приложения № 1, 2 и 3 на този закон, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм”, а с оглед § 1, т. 2 от същия нормативен акт: “Коноп” означава листата и/или цветните и плодните връхчета на конопеното растение.
Видно от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП конопът /марихуаната/ попада в “списъка на растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина “.
Безспорно подсъдимия Д е държал на посочената по абв. Акт дата инкриминираното количество наркотично вещество “без надлежно разрешително”. Съгласно чл. 30 от ЗКНВП: “Забранява се производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията,
3 наркотичните вещества и техните препарати от приложение № 1.” Престъплението в формално, на просто извършване и за неговото довършване е необходимо установяване на фактическа власт върху инкриминирания предмет на престъплението без правно основание /“без надлежно разрешително”/ и същевременно липсва изискване за настъпване на някакъв престъпен резултат, тъй като деянието е единствената съставомерна последица, мотивирала неговото криминализиране от законодателя. С оглед фактическа си усложненост, процесното престъпление се явява продължено, имайки предвид, че чрез установяването на детенцията върху посочената движима вещ се създава едно трайно и продължено престъпно състояние, което се реализира до момента, в който настъпват определени прекратителни основания /напр. прекъсване на фактическата власт върху вещта чрез нейното отчуждаване, отнемане, погиване и пр./.
В конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна страна на престъплението, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на същата. Подсъдимия А В Я е съзнавал, че държи непосредствено предмет, за който се изисква надлежно разрешение от компетентните държавните органи, съгласно ЗКНВП и че фактическата власт върху същия е неправомерна, поради липсата на субективно право за това, предвиждал е и е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, изразяващо се в накърняването на режима за боравене с вещества и предмети, с оглед обективната особеност на които може да се увреди човешкото здраве, като във волево отношение - е искал извършването на деянието.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието – че държи вещества, които са наркотични, че прави това без да има разрешение, т.е. без надлежно разрешително, съзнавал е и е искал настъпването на обществено опасните последици свързани с високата степен на риск за здравето.
Видно от приетата като писмено доказателство по делото справка за съдимост, към момента на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, поради което и следва да се приложи приложи разпоредбата на чл. 78 а от НК .
Предвид събраните доказателства съдът намери подсъдимия Я за виновен по така предявеното му обвинение , като съдът е мотивиран ,че следва приложение да намери разпоредбата на чл. 78 а от НК .
Причина за извършване на престъплението може да се търси в пренебрежителното отношение на подсъдимия към законоустановените норми скрепени със
ЗКНВП /ЗАКОН ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ
НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ/.
Предвид личността на подсъдимия , заявеното пред съда разкаяние, въпреки липса на доказателства за имущественото му състояние, съдът е мотивиран да приеме , че при определяне на адм. Наказание на подсъдимия Я глобата следва да е в размер малко над минимално определения законов размер .