Решение № 284 от 26.08.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Севлиево, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230100965 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, срещу М. С. С., иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 750 лева, представляваща усвоена от него сума по унищожен договор.

В исковата молба са изложени съображения, че между страните е имало предходно дело № 1067/2022 г. на Pайонен съд - Севлиево. Предмет на делото били вземания по договор за кредит между страните. С Решение № 149 от 16.08.2023г. по гр.д. № 1067/2022 г. по описа на Pайонен съд – Севлиево, съдът отхвърлил предявения иск от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД срещу М. С. С., тъй като счел, че последният бил недееспособен.

Делото било с предмет суми по повод вземания с източник договор за кредти № 365788 от 16.12.2021 г. Предмет на делото не било прогласяване на унищожаемост на договора. Поради което съдът не се произнесъл в тази насока. Съдът не се произнесъл и за приложението на чл. 34 от ЗЗД, тъй като счел, че делото не е с предмет унищожаване на договор. Видно било че предоставки за това действие са налице, като решението вече е влязло в сила.

С горецитираното решение Pайонен съд – Севлиево, със сила на пресъдено нещо, постановил между страните, че искът е неоснователен. Причините за това били посочени в мотивите му - кредитополучателят „не е бил в състояние да разбира и ръководи действията си”. Макар съдът да не бил посочил в диспозитива на решението, че е налице недееспособност, то това била причината да е налице отхвърляне на исковата молба. Поради това ищецът счита, че това обстоятелство било установено между страните и не подлежи на 1 ново доказване.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 750 лева, представляващи усвоена от него сума по унищожения договор. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който отговор признава предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 750 лева, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а процесуалният представител на ищеца заяви, с молба-становище, вх. № 3987 от 15.07.2024 г., че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.

По отношение на разноските:

На ищцовата страна следва да се присъдят разноски, в размер на 90 лева, съгласно представен списък на разноски.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. С. С., с ЕГН **********, да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, с ЕИК 201196810, на основание чл. 34 от ЗЗД, сумата от 750 лева, представляваща усвоена от М. С. С. сума по унищожен договор.

ОСЪЖДА М. С. С., с ЕГН **********, да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, с ЕИК 201196810, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 90 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 3