Протокол № 1724 от 08.10.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1724 гр. Пазарджик, 08.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220101781 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Страните не се явяват. Представляват се от пълномощниците си – адв. П. за ищците и адв. А. за ответника Е. П., който е нередовно призован – не е върнат отрязък от изпратената до него призовка

Не се явява вещото лице Б. Г.. от същия е постъпила молба, за допълнителен срок, в който да представи заключение по делото, тъй като достъпът до имота му е предоставен едва на 18.09.2025 г., и срокът за изготвяне на заключението е недостатъчен

АДВ. П.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: - Не правя възражение за нередовното призоваване, аз съм го уведомила и той знае за днешното съдебно заседание. Да се даде ход на делото, господин съдия.

Съдът с оглед липсата на възражение от ответника за нередовното му призоваване, счита че не е налице процесуална пречка за разглеждане на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. П.: – Ние водим един свидетел, който съдът допусна, моля да се разпита.

1

АДВ. А.: – И ние водим един свидетел.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ

СТРАНА НА ОТВЕТНИКА, ВЪВ ВР. С ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ НЕГО ИСК ПО

СМЕТКИ.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

*А: – на 64 години, български гражданин, вдовица, неосъждана, без родство със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. И*А: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.

АДВ. А.: - Познавате ли Е. П., от кога и от къде?

Познавам Е. П., ние сме съседи едни срещу други, от деца го познавам.

Знам имотът, за който е делото, защото сме съседи, един срещу друг, през пътя. Той живее в този имот, да, сега за момента.

АДВ. А.: - Бихте ли казали, прави ли някакъв ремонт, откакто имотът стана негова собственост?

СВ. И*А: – Да, прави. Най-напред си прави покрива, ремонта. Той, мисля, че 2011 година като я наследи, почна покрива си прави, и дограма – смени цялата дограма на къщата. На следващата година си прави беседка до само къщата, така на площадка, остъклена, всичко. Да, в двора на къщата, има плочки, и там направиха дограма – покривът, беседката и дограмата цялата на къщата – ПВЦ си сложи.

АДВ. А.: - И, прави ли още нещо по къщата?

СВ. И*А: – Ами, след една-две години, аз като ходех на бащиния ми дом, видях, че правеха парно. Парното е готово вече. Парно вътре в къщата, да, остъкление си направиха. С пелети работи парното, а и преди да направи беседка си направи остъкление на стълбището на къщата. Да, затвори стълбището, че то от време оно беше. Той само със съпругата си живее там.

АДВ. А.: - Знаете ли още някой да е собственик на тази къща?

СВ. И*А: – Ами, на майка му – вуйчо му се пада този човек, на майката брат, той е съсобственик. И той има дял, вуйчото.

2

АДВ. А.: - Вуйчото знаеше ли за ремонтите, които ще извършва Е.?

СВ. И*А: – Ами, знаеше. Той попита дали може да прави ремонти. Той каза: „Прави каквото искаш“, това беше.

Той – вуйчото, почина, отдавна.

Да, той беше жив, когато са правени ремонтите, аз съм го виждала два пъти. Два пъти съм го виждала през тези 40 години откак съм.

АДВ. А.: - Нямам други въпроси.

НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. П., СВ. И*А: – Аз от Е. знам това, че г е знаел, че ще се прави ремонт. Е. ми каза – каза ми, че ще започва да си прави претършане на къщата, викам: „Говори ли с вуйчо ти?, вика: „Аз само попитах“.

Не съм присъствала на такъв разговор, когато Е. е питал вуйчо си. Не съм присъствала на разговор между двамата да си говорят за ремонт – не, не съм присъствала, от Е. го знам.

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме други въпроси.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, ДОПУСНАТ ПО

МОЛБА НА ИЩЦИТЕ.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

* Г. *: – на 73 години, български гражданин, вдовица, неосъждана, не съм роднина на страните по делото, само, че живях с г * 20 години на семейни начала, това е бащата на ищците – без родство по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. * *: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината. С г н * живеехме над 20 години на семейни начала. Знам имота за който се води делото – ходила съм там. Последно съм ходила там може би след 2000-а година.

АДВ. П.: - Какви бяха отношенията в тяхното семейство – в семейството на г, със сестра му, с майка му, с баща му?

СВ. * *: – Ами, да Ви кажа, не бяха добри отношенията. В началото с 3 майка му и баща му имаха някакви добри отношения, до момента в който ни завариха двамата там в дома, аз чистех, правех, работих, и те малко така ме изгледаха не много приятно, и от тогава тръгнаха отношенията. Не че са имали някакви дразги, контакти не са имали, но разбрахме, че баща му е тръгнал да взима документи от кметството да прехвърля на дъщеря си имота.

И тогава на г му стана много обидно, мъчно, за това, че майка му и баща му не прехвърлят на него имота, като син, а на сестрата.

АДВ. П.: - Какви отношенията поддържаше г със сестра му?

СВ. * *: – Ами, със сестра си – не съм чула някакви дразги да са имали да се карат, но не са и поддържали да си ходят така на гости, може би, в началото си спомням, че това е било преди 2000-а година, той ходи на някакво кръщене ли какво, ходи, и от тогава не си спомням.

АДВ. П.: - Спомняте ли си кога последно г е влязъл в този имот?

СВ. * *: – Ами, може би, последно, когато му се обадиха да отиде да си вземе багажа от тази стая, която бяха определили за негова идеална част, той отиде, имахме там багаж, и той отиде с превозно средство да си ги вземе, ама аз не съм била там, той е ходил сам да си ги вземе, с превоз. Ами това е било може би – не мога да си спомня точно – но мисля, че след като се прехвърли – след като бащата прехвърли. Бащата, той почина, преди да извърши сделката, и може би той тогава отиде да си вземе багажа, защото той преди това искаше да си ползва стаята, но те не му позволиха, и той отиде при нотариус да направи доброволна делба, там, как се казва, не си спомням, за да може да си узакони идеалната част, неговата, която му се полага, и той тогава много се беше много ядосал, и отиде, и си вдигна багажа.

АДВ. П.: - Известно ли Ви е, г уведомяван ли е от сестра си или от нейния син, че ще започват да правят ремонти на къщата? Дали са го уведомявали, искали ли са съгласие?

СВ. * *: – Ами, поне пред мен той го не е коментирал дали е имало такова нещо. Той беше толкоз обиден и разочарован, че едва ли. Ако нещо е направил той може би е щял да го изкоментира пред мен.

АДВ. П.: Благодаря Ви, нямам други въпроси.

АДВ. А.: - Нямам въпроси.