Акт № 497 от 05.02.2014, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 169

Номер

169

Година

10.07.2012 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

07.03

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Христина Златомирова Русева

Мария Кирилова Дановска

Васка Динкова Халачева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Въззивно гражданско дело номер

20125100500216 по описа за

2012 година

С решение № 39/10.04.2012 г., постановено по гр. д. № 2015/2011 г., Кърджалийският районен съд е отменил заповед № */28.09.2011 г. на директора на Ц.- К., с която на основание чл. 190 ал. 1 т. 3 от КТ във вр. с чл. 188 т. 3 от КТ на Ж. К. С. от гр. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина и заповед № */28.09.2011 г., издадена от директора на Ц.- К., с която е прекратено трудовото правоотношение между Ж. К. С. и Ц.- К. на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, като незаконосъобразни и е признал уволнението за незаконно. С решението съдът е възстановил Ж. К. С. от гр. С. на заеманата преди уволнението длъжност „лекар в Ц. гр. К.”, осъдил е Ц.- К. да заплати на Ж. К. С. от гр. С. сумата 6191.62 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на уволнението, за периода от 28.09.2011 г. до 27.03.2012 г. и е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 7000 лв. Съдът е осъдил „Ц.- К.” да заплати по сметка на КРС разноски по делото.

Недоволен от така пос‗ановеното решение е останал жалбодателятЦ.- К., който го обжалва като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения във въззивната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки. Искането е да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата в писмен отговор и в съдебно заседание по същество я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение на първоинстанционния съд.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ.

Ищецът твърди, че незаконосъобразно бил прекратен трудовия му договор с ответника със заповед РД*/28.09.2011 г., на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ. Незаконосъобразна била и заповед РД 08 № 57/28.09.2011 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Поддържа, че бил нарушен материалния закон, тъй като издадената заповед не била мотивирана; не били изложени обстоятелствата, които налагали прекратяване на трудовия договор. При издаването на заповедта за уволнение директорът на Ц.- К. нарушил разпоредбите на чл. 193 ал. 1 от КТ, поради което подлежала на отмяна. Заповед № 57 била необоснована и издадена в нарушение на чл. 194 ал. 1 от КТ. При налагане на дисциплинарното наказание работодателят не се съобразил с изискванията на чл. 189 ал. 2 от КТ- не преценил тежестта на извършените „неточности” при изпълнение на служебните задължения. Излага съображения за дискриминационно отношение на директора на Ц.- К. спрямо ищеца.

От фактическа страна се установява следното:

Ищецът работел при ответника от 25.09.2008 г. на длъжността лекар. Със заповед */28.09.2011 г. на основание чл. 190 ал. 1 т. 3 от КТ във вр. с чл. 188 т. 3 от КТ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в: 1/ неизпълнение на заповед № РД 13 28/04.07.2011 г. на директора на Ц.- К., връчена на 08.07.2011 г. за непредставяне в срок на лична актуална снимка на гл. фелдшер- извършено в периода от 08.07.2011 г. до 28.09.2011 г.; 2/ неизпълнение на заповед № 65/04.02.2009 г. на директора на Ц.- К., изразяващо се в непопълване на фишове за С. М. П.- извършено на 04/05.09.2011 г.; 3/ неизпълнение на заповед № 395/15.08.2011 г. на директора на Ц.- К., изразяващо се в отказ да подпише актуализирана длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност лекар в Ц.- К., извършено на 15.08.2011 г. и 4/ неизпълнение на т. 2. 6 от Инструкция № 1/2008 г. за правила за попълване на медицинската документация в Ц.- К., утвърдена от директора на Ц.- К., състоящо се в непълно попълване в книга за ПТП на обстоятелства за пациент, претърпял ПТП, извършено на 26.08.2011 г., като по време на дежурството си ищецът не попълнил всички данни за пациента М.М., не отразил дата, час на повикване, час на тръгване и час на връщане на екипа. Със заповед № РД 07 289/28.09.2011 г., издадена от директора на Ц.- К., трудовото правоотношение между ищеца и Ц.- К. било прекратено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ.

От заключението на вещото лице Т.Ш. и разпита й в съдебно заседание, което не е оспорено от страните и се приема от съда, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месецÓ, предхождащ уволнението е в размер на 1045.34 лв., а за периода от 28.09.2011 г. до 28.03.2011 г. брутното трудово възнаграждение на същия възлиза на сумата от 6272.03 лв.

От показанията на свидетелите Д.Д. и Ю.Б. се установява, че ищецът не носел опознавателен „бадж” по образец, утвърден от директора на Ц.- К., а ползвал „бадж", изработен собственоръчно; не представил на св. Д. актуална снимка, като обяснил, че ще ползва собствен „бадж”, различаващ се от утвърдения за служителите в Ц.; не попълвал коректно „фишовете” за С. М. П. и съответния журнал съгласно Наредба № 25. Бездействието му било в нарушение на цитираната наредба и Инструкция № 1/2008 г.

Горната фактическа обстановка се установява от заповед */28.09.2011 г., заповед РД 08 № 57/28.09.2011 г., двете издадени от директора на Ц.- К., писмо от МЗ с № 96- Ж- 9- 09/19.07.2011 г., копия от стр. 8 и 9 на трудовата книжка на Ж. К. С., решение № 248/25.10.2010 г. на КОС по в. гр. д. № 292/2010 г., заповед № РД 13 28/04.07.2011 г., заповед № РД 08 -56/15.09.2011 г., издадени от Ц.-К., „Бадж" на магистър д- р Ж. С., обяснения от Ж. С. с вх. № ЛС-02-1054/27.09.2011 г., уведомление от Ж. С. до директора на Ц.- К. с вх. № 485/12.11.2009 г., заповед № РД 13-45/23.08.2011 г. на Ц.- К., обяснения от Ж. С. с вх. № ЛС-02 999/30.08.2011 г., заповед № 395/15.08.2011 г. на Ц.- К., извлечение от „журнал" за регистриране на ПТП, обяснение от Ж. С. с вх. № ЛС-02-1030/15.09.2011 г., длъжностна характеристика, утвърдена от д- р А.М., трудов договор № 1143/25.09.2008 г., допълнително споразумение № 603/13.11.2009 г., заповед № РД-08-55/13.09.2011 г. на Ц.- К., копие от трудовото досие на ищеца.

При така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира предявените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ за основателни и доказани, като на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите, изложени в атакуваното решение на първоинстанционния съд. Съображенията на съда са следните:

Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина. При преценката на законността на наложеното дисциплинарно наказание, от значение винаги е конкретното дисциплинарно нарушение, като намира приложение разпоредбата на чл. 189 ал. 1 от КТ, а работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение. Преди произнасяне по съществото на спора, съдът е длъжен да провери спазването на разпоредбите на чл. 192, 193, 194 и чл. 195 от КТ при налагане на дисциплинарното наказание, които имат императивен характер и за изпълнението на които съдът следи служебно.

В случая е спазена разпоредбата на чл. 192 от КТ като дисциплинарното наказание е наложено от работодателя- директора на Ц.- К.. Спазени са и изискванията на чл. 194 и 195 от КТ.

Що се касае до изискванията на разпоредбата на чл.193 ал. 1 от КТ следва да се посочи следното: Съгласно сочената разпоредба преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина. С оглед същността на обясненията- средство за защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на конкретно извършено нарушение, в т. ч. на тежестта му, от значение е достигането на отправената покана- писмена или устна- за даване на такива до адресата. Разпоредбата на чл. 193 л. 1 от КТ поставя императивното условие искането и даването на обяснения да предхожда дисциплинарното наказание. За да се счетат за изпълнени изискванията на чл. 193 ал. 1 от КТ, необходимо е обясненията на работника или служителя да са относно нарушението, за което е наложено наказанието и да са достигнали до работодателя, за да може да извърши цялостна преценка на фактите, свързани с нарушението. В решение № 49/8.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 824/2010 г., IV г. о., ГК, по реда на чл. 290 от ГПК, е посочено, че при оспорване на изпълнението на задължението по чл. 193 ал. 1 от ГПК, е въпрос на доказване с д¯пустими /предвидени в ГПК/ доказателствени средства за неизпълнение на какви трудови задължения са поискани обяснения и по какъв начин- чрез посочване на какви техни признаци са индивидуализирани нарушенията. В случаите, когато е установено, че работникът/служителят е изслушан /поискани са му и той е дал обяснения/, както и ако е направил признания /потвърдил е неизгодни за него факти/, че не е изпълнил свои конкретни задължения, за които по- късно му е наложено дисциплинарно наказание, е спазено изискването на чл. 193 ал. 1 от КТ. Няма спор, че в цитираното от пълномощника на жалбодателя решение на ВКС с № 257/10.06.2010 г., по гр. д. № 3681/2008 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се посочва, че за да бъде законосъобразно дисциплинарното уволнение, не е необходимо работодателят да докаже за всяко едно от визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, спазване процедурата по чл. 193 ал. 1 от КТ. Видно от решението обаче, касае се до извършени от наказания работник еднородни по вид и характер системни и тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в системно неявяване на заседания в определен период от време и нарушаване на график на учебни занятия също в определен период от време, като в този случай не би било необходимо да се искат обяснения за всяко едно нарушение. Това обаче не изключва изискването обясненията, които работодателят иска от работника или служителя, да имат определен предмет- да се отнасят до нарушенията, за които съответният компетентен орган следва да реши дали ще бъде санкциониран нарушителя по чл. 188 от КТ. Съдът приема, че в случая тази хипотеза не е налице, още повече, че за три от описаните в атакуваната заповед дисциплинарни нарушения, различни по своя вид и характер, всяко от които е извършено само по себе си в различни периоди от време, работодателят е изискал писмени обяснения с изрично издадени за това отделни писмени заповеди, а по отношение на визираното в т. 1 от заповедта нарушение, което само по себе си е описано като такова със системен характер, обяснения не са изискани, респ. работодателят не е спазил изискването на чл. 193 ал. 1 от КТ. В личното трудово досие на ищеца се съдържа писмено обяснение от същия по подобно нарушение, което обаче е с дата 29.03.2011 г., т. е. за период, предхождащ периода на извършване на нарушението, описано в атакуваната заповед. И с оглед разпоредбата на чл. 193 ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

С оглед обстоятелството, че в атакуваната заповед за останалите нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 ал. 1 от КТ с отделни заповеди, съдът следва да се произнесе по същество за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на ищеца по делото.