Определение № 354 от 03.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. София, 03.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20241000600392 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 4 40, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от осъдения К. С. Г., срещу определение от 01.03.2024г. постановено по ЧНД №149/2024г. по описа на Окръжен съд Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му с определение постановено по НОХД№12649/2023г. по описа на СГС, наказание лишаване от свобода за срок от 1 година при първоначален „строг" режим. В жалбата се иска отмяна на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.Твърди се, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Лишеният от свобода К. С. Г. изтърпява в затвора гр. ***, считано от 25.09.2023г. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година при първоначален „строг" режим, определено в хода на НОХД№12649/2023г. по описа на СГС. До момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял фактически от това наказание 9 месеца и 24 дни.

Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 2 месеца и 6 дни.

1

Обективно верни са констатациите на окръжния съд, че е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, т.2 НК-изтърпяване на не по-малко о т 1/2 от наложеното наказание за извършеното престъпление. Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката за същия по чл.

155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е във високи стойности -131 т. При постъпването на осъдения в пенетенциарното заведение са били отчетени тринадесет проблемни зони, залегнали в плана на присъдата. До момента на произнасяне на първоинстанционният съд не са отчетени положителни промени в тях, поради което правилно в обжалвания акт е прието, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад, след настаняването на осъдения в затвора същият е имал съобразено с положението му на лишен от свобода поведение. Наказан е веднъж и не е награждаван. Отчетена е формално отношение на Г. към плана на присъдата, както и, че не са повлияни от корекционно въздействие дефицитните зони. За дефицитната зона "отношение към правонарушението" се констатира, че осъденият само формално признава вината си, омаловажава сериозността на извършеното и оправдава противоправните си действия с външни фактор, а също така, че не приема акта на съда и правния процес за справедливи.

С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият не напълно удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се перспективи процес на поправяне не е приключил. Безспорно е налице поведение, което по същността си представлява изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение. Спазването на задълженията му на лишен от свобода само по себе си не означава, че по отношение на Г. са постигнати целите на наказанието. Превъзпитателния процес продължава през целия срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване на присъдата. Именно поради това, евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно. Необосновано е да се твърди, че целите на наказанието са изпълнени преди изтичане срока на наказанието, още помалко, че осъденият се е поправил, защото е търпял наказание „през дълъг период“. Доказателствата съдържащи се в затворническото досие дават основание на въззивният съд да приеме, че поведението на осъденото лице в затвора не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и в случая не позволява само по себе си да обоснове извод, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна.

Поради това въззивният съд приема, че действително осъденият е дал признаци за поправянето си, но все още не са налице доказателства за необратимост на този процес. Видно е, че престоя му в затвора не е довел до снижаване на оценката за риска от рецидив. Доказателствата позволяват да се направи извод, че въпреки престоя в пенетенциарното заведение не се наблюдава съществена положителна промяна в наличните проблемните зони, поради което корекционната работа с осъдения Г. би следвало да продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни 2 нагласи за законосъобразен начин на живот.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Законосъобразно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.04.2022г. постановено по ЧНД №149/2024г. по описа на Окръжен съд Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъдения К. С. Г. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3