Решение № 110 от 30.08.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 64/2023
- Вид
- Решение № 110
- Подписан
- 30.08.2024
- В сила
- 30.08.2024
- Състав
- Пламен Димитров Петков, Адриана Атанасова Велева, Кристина Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 5, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 110 гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: П. Д. П.
Членове:
Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Магдалена К. Букина-И. като разгледа докладваното от П. Д. П. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600064 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от подсъдимия П. К. Г., депозирана чрез защитника му адв. Х. П. Я., против присъда № 260008 от 20.10.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 501/2020 год. по описа на Районен съд - Ботевград.
С горепосочената присъда, първи наказателен състав на Районен съд Ботевград, е признал подсъдимия П. К. Г., с установена по делото самоличност, за виновен в това, че на 20.02.2020 год., в имот, находящ се в с.
В., общ. Б., С. о., ул. „Т. м.“ № ***, като е дърпал и теглил за дясната ръка Г. К.
П., е причинил на същата средна телесна повреда, изразяваща се в луксация (изкълчване) на дясната раменна става, което увреждане е причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1-1,5 месеца - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.
66, ал. 1 НК за срок от 3 /три/ години.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, като е осъден да заплати сумата в размер на 128,10 лв., представляваща сторените разноски във фазата на досъдебното производство, както и сумата в 1 размер на 150 лв., представляваща сторените в съдебната фаза разноски, вкл. и сумата от по 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Първоинстанционният съд е постановил след влизане в сила на присъдата веществените доказателства - 2 б. оптични носители, съдържащи данни от извършено изследване на Г. К. П., да останат по делото в срока за съхранението им, след което да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Във въззивната жалба на подсъдимия се твърди, че присъдата е необоснована, неправилна, а наложеното наказание е явно несправедливо.
Твърди се, че присъдата почива изцяло на косвени доказателства и на предположения. Твърди се, че поначало липсват данни за извършено престъпление, като категорично се отрича авторството на подсъдимия в такова деяние. В подкрепа на тези твърдения се обръща внимание, че съдът е кредитирал показанията на свидетели неочевидци, като единствения пряк свидетел на деянието, на когото е дал вяра съдът, е пострадалата, която е заинтересована от изхода на делото. От друга страна се сочи, че неправилно са отхвърлени показанията на свидетеля М. М., който е очевидец на случката.
Изтъква се, че свид. М. не е забелязал извършване на вменените във вина на подсъдимия действия и се отрича същият да е заинтересован, респ. да е затаил истината за видяното от него. Подчертава се и заявеното от свид. К. К. в насока на това, че подсъдимият е имал спокойно поведение, че си говорили за „общи неща“, с което се оспорва твърдението, че е нанесъл на пострадалата телесна повреда.
С тези аргументи се твърди, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и се иска от въззивния съд да упражни правомощията си по чл. 336, ал.
1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 НПК, като отмени присъдата и признае подсъдимия П.
К. Г. за невиновен.
Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция както от подсъдимото лице, така и от неговия защитник.
Районна прокуратура - Ботевград не е депозирала становище по жалбата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СОП поддържа становище за неоснователност на подадената въззивна жалба като счита, че атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи второинстанционен наказателен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :
ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а обжалвания първоинстанционен акт потвърден изцяло, като правилен и законосъобразен.
Това е така поради следните съображения : Настоящата инстанция възприема изцяло относимите към предмета на делото фактически
2 констатации на състава на първоинстанционния съд поради и което обстоятелство, а и с оглед константната съдебна практика, не намира за необходимо да излага свои съображения от фактическа страна. Тук може само да се отбележи, че фактическите констатации на състава на Районен съд Ботевград, почиват на вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и е налице изпълнение на задължения по чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК . Доказателствата установени по делото са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, коментирана е в достатъчна степен тяхната достоверностт, както и недостоверността на некредитираните, такива.
В частност, решаващият съдебен състав на първоинстанционният съд е извършил прецизен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като мотивирано и обосновано е посочил кои от доказателствата и доказателствените средства приема за достоверни и обективни и кои от тях не приема за такива. Както бе отбеляза и по-горе, поради и обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя и се съгласява с извършения от районния съд доказателствен анализ, не е необходимо в настоящото решение да бъдат повтаряни изложени вече от първоинстанционния съд доводи и съображения при оценката на доказателствата.
При приетата като установена по-горе фактическа обстановка /споделяна изцяло и от настояща инстанция като изводима от доказателствената съвкупност/, правилно и законосъобразно състава на първоинстанционния съд е приел, че подс. П. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК тъй като от доказателствата събрани по делото може да се направи обоснован и несъмнен извод, че същия на датата 20. 02. 2020 год., в имот, находящ се в с. В., общ. Б., С. о., ул. „Т. м.“ № ***, като е дърпал и теглил за дясната ръка Г. К. П., е причинил на същата средна телесна повреда, изразяваща се в луксация (изкълчване) на дясната раменна става, което увреждане е причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1-1,5 месеца. Този извод се базира на събраните по делото доказателства установени и проверени с различни доказателствени средства и способи на доказване. Същите са непротиворечиви и взаимно се допълват, т.е., липсва допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК.
Основните възражения на защитата по същество се свеждат до липса на преки свидетели очевидци, както и, некредитиране показанията на свид. М. М. и незадълбочен анализ на показанията на свид. К. К..
Тези възражения не могат да бъдат споделени. На първо място следва да се отбележи, че кредитираните от съдебния състав показания на свидетели досежно главния факт на доказване по делото не разкриват каквито и да е било същностни противоречия по между им независимо че не са били очевидци на престъпното посегателство, напротив, а и липсват каквито и да е било данни за тяхна евентуална заинтересованост от изхода на делото. Що се касае до сторения доказателствен анализ и в частност, по отношение показанията на свид. М., решаващия съдебен състав е отбелязъл защо не кредитира същите с оглед изолацията и липсата на каквато и да е било 3 кореспонденция с показанията на останалите свидетели. В тази връзка е интересно да се отбележат именно показанията на свид. К. К. който непосредствено след възприемане на пострадалата и нейното съС.ие мотивирало го да излезе на улицата, е възприел присъствието само и единствено на подс. Г. но не и това, на свид. М.. С категоричност липсва допуснто процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК поради и което, оплакванията изложени в жалбата в тази насока, се явяват неоснователни.
Пр и приетата като установена по делото, фактическа обстановка, настоящият съдебен състав се солидаризира и с крайния извод на районния съд от правна страна, а именно, че от доказателствената съвкупност се установява по изискуемия съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК несъмнен начин, че подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението за което му е било повдигнато обвинение.
Правилно е преценено и това, че престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Не може да има спор, че подс. Г. е съзнавал с оглед възрастта и здравословното съС.ие на пострадалата, че вследствие на тегленето и дърпането от негова страна на горния й десен крайник, ще й стори телесно нараняване.
Наложеното на подсъдимият Г. наказание е справедливо като вид и размер и начин на изпълнение, още повече че същото е било определено към минимума на предвиденото такова в разпоредбите на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Състава на първоинстанционният съд е взел предвид и е обсъдил, релевантните за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, като правилно са преценени и отчетени степента на обществена опасност на деянието и самия деец. Така, на базата на напълно аргументирани съждения и съобразявайки се с материалния закон, състава на първоинстанционния съд е е наложил на подс. Г. наказание - „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложил при условията на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години.
Решаващият съдебен състав е счел, че именно с така определеното наказание като размер и начин на изпълнение, целите на генералната и специалната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха били достигнати по - пълно и адекватно. Въззивната инстанция се солидаризира с това становище на състава на Ботевградския районен съд, като следва да отбележи, че определеното на подсъдимия наказание, като вид, размер и начин на изпълнение, извън всякакво съмнение, не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК.
Поради изложеното в горните абзаци на решението, настоящата инстанция счита доводите, изложени в жалбата на защитника на подсъдимия и тези, изложени в съдебно заседание, за неоснователни, поради и което, същите следва да бъдат оставени без уважение.
При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт 4 съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивния съд не констатира наличие на основания за неговото отменяване или изменяване, обстоятелство, което наред с изложеното по - горе, обуславя извода на съда, че следва да постанови решение с което потвърди изцяло обжалваната присъда на състава на Районен съд - Ботевград, постановена по н.о.х.д. № 501/2020 год. по описа на същия съд, като правилна и законосъобразна.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260008 от 20. 10. 2022 год., постановена по н.о.х.д. № 501/2020 год. по описа на Районен съд - Ботевград.
Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5