Решение № 60 от 15.04.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Варна, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Д.а в присъствието на прокурора Вл. Ч. Ст. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600347 по описа за 2021 година Предмет на въззивното производство е присъда № 52/18.06.2021 г. по НОХД № 357/21 г. на окръжния съд в град Варна, с която подсъдимата Р. Д.

ИВ. е била призната за невиновна и оправдана за извършено продължавано престъпление по чл.256, ал.2, вр.ал.1, пр.1 от НК. Инициира се с протест и придружаващо го допълнение, с които се претендират съществени пороци, касаещи аналитичната дейност на първостепенният съд, довели до неправилна оценка на доказателствата и в крайна сметка до липса на мотиви.

Искането е за отмяна на постановената оправдателна присъда и признаване на подсъдимата за виновна с налагане на съответни по вид и размер наказания.

Представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста, като изразява несъгласие с възприетата в окръжния съд липса на субективна страна, а защитата аргументира обратното виждане. Подсъдимата счита себе си за невиновна.

Процедурата пред първоинстанционния съд е протекла по реда на чл.371, т.1 от НПК, като подсъдимата е изразила съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, посочени в списъка към обвинителния акт, и съответните протоколи, респ. заключения, от досъдебното производство, са били приобщени чрез прочитане, наред с писмените документи и протоколи от други следствени действия. Подсъдимата е дала обяснения пред съда. От така формираната доказателствена съвкупност се извличат относимите към предмета на обвинението факти, които накратко са:

Към инкриминирания период подсъдимата Р.И. притежавала 30 % от 1 дружествените дялове на „Грийн Зоун 2011“ ООД, а баща й Д.А. бил управител. Дружеството било регистрирано по ЗДДС. Документацията се осчетоводявала от свидетеля К.К., въз основа на изпращани му по електронен път сведения. За тази дейност последният бил оправомощен с пълномощно от предходен собственик на фирмата – сестрата на подсъдимата, свидетелката И.

И.. До м. септември 2016 г. не била осъществявана търговска дейност, респ. подаваните справки-декларации по ЗДДС били нулеви. С пълномощно, заверено на 12.09.2006 г., управителят Д.А. предоставил неограничени права във връзка с дейността на дружеството на подсъдимата И.. По обява в Интернет се стигнало до договаряне между тях двамата и управителя на фирма „Роял Ено Дистрибюшънс“, свидетелят Г.К., за закупуване на земеделска техника, което се финализирало с подписването на договор за покупко-продажба от 25.10.2016 г., фактура към него и приемо-предавателен протокол.

На 14.11.2016 г. свидетелят К. изпратил чрез електронен подпис в ТД НАП Варна СД по ЗДДС от името на управителя А., с която се декларирал ДДС за възстановяване в размер на 86 036.48 лева. 84 000 лева от този данък се обосновавали с покупка по фактурата под № 14/25.10.2016 г. с доставчик „Роял Ено Дистрибюшънс“ ЕООД и предмет зърносушилня с инвентар на стойност 504 000 лева /данъчна основа 420 000 лева/. Фактурата била подписана за получател от управителя А., и била отразена в дневника за покупките на дружеството.

Въз основа на два акта за прихващане и възстановяване, първоначално на 16.12.2016 г. по сметка на „Грийн Зоун 2011“ ООД била приведена сумата от 77 502.50 лева, а в последствие на 19.06.2017 г. бил приведен остатъка заедно с лихви - две суми съответно от 6000 лева и от 300 лева. Така в инкриминирания период, очертан от тези две дати, дружеството получило от държавния бюджет общо 83 802.50 лева.

Междувременно през м. май 2017 г. органите на приходната администрация предприели ревизия на „Грийн Зоун 2011 ООД“ за търсене на отговорност по чл.177 от ЗДДС за невнесен дължим данък от търговско дружество „Д. Инвест“ ЕООД, с управител свидетелят Н.К.. В хода й била установено, че същата зърносушилня с инвентара била предмет на две предходни сделки, и първоначално - на 10.10.2016 г. била фактурирана от „Ди ленд“ ЕООД – дружество, представлявано от свидетеля Й.Б. и нерегистрирано по ЗДДС, към „Д. Инвест“, а на следващия ден 11.10.2016 г. последното дружество издало фактура за доставка към „Роял Ено Дистрибюшънс“, който бил прекият доставчик на „Грийн зоун 2011“ по инкриминираната в делото фактура от 25.10.2016 г.

Ревизията приключила с доклад от 14.07.2017 г. със заключение, че дружеството „Грийн Зоун 2011“ е солидарно отговорно с „Д. Инвест“ за начисления и съответно дължим от последното дружество ДДС в размер на 82 000 лева, като приела наличие на презумпцията в чл.177, ал.3 от ЗДДС, но не защото облагаемата доставка е привидна, а защото е на цена, която значително се отличава от пазарната. С платежно нареждане от 17.07.2017 г. от сметка на „Грийн Зоун 2011“ ООД били приведени към ТД НАП Варна 88 200 лева, като парична гаранция по горния ревизионен доклад.

В последствие издаденият въз основа на същия доклад ревизионен акт 2 от 31.08.2017 г. бил отменен по административен ред с решение от 30.11.2017 г. и била възложена нова ревизия, приключила с доклад и ревизионен акт от м.юли 2019 г., които имали аналогични на предходните заключения, но също били отменени с решения на Административен съд Варна и Върховен административен съд. В никое от протеклите множество административни и съдебни производства не се е твърдяло, не са били откривани основания, респ. и не е било приемано, че сделката между „Роял Ено Дистрибюшънс“ и „Грийн Зоун 2011“ е привидна. След окончателното им приключване, с акт за прихващане и възстановяване от 29.03.2021 г. на „Грийн Зоун 2011“ бил възстановен ДДС за м.октомври 2016 г. в размер на 87 015.72 лева.

При така установената фактическа обстановка, искането по протеста подсъдимата Р.И. да бъде призната за виновна в извършване на повдигнатото й с обвинителния акт престъпление, е необосновано. С диспозитива на обвинителния акт и внесената в него промяна по реда на чл.287 от НПК в първоинстанционния съд, подсъдимата е била обвинена за това, че в периода 19.12.2016 г. – 19.06.2017 г., в качеството на съдружник в „Грийн Зоун 2011“ ООД, като посредствен извършител - чрез управителя Д.А., чрез използване на документ с невярно съдържание – справката декларация за м.октомври 2016 г., дневникът за покупки и фактурата от 25.10.2016 г., е получила от държавния бюджет неследващи й се 82 000 лева, представляващи деклариран за възстановяване ДДС.

При изложението на обвинителните факти в ОА не се открояват ясно конкретни действия, извършени точно от подсъдимата Р.И., въз основа на които да й се вмени такава отговорност. Там се открива единствено твърдението, което си остава твърдение, а не доказателствено обезпечен факт, че след като установила, че зърносушилнята се предлага за продажба от нерегистрирано по ЗДДС дружество, подсъдимата решила да имитира поредица от сделки, като по този начин си осигури документално да бъде оформено, че представляваното от нея дружество я е закупило от регистрирано по ЗДДС дружество, за да може в последствие да иска възстановяване на ДДС, и така да си осигури част от средствата, които следвало да се заплатят за зърносушилнята. От така формулирания в последната част мотив излиза, че подсъдимата е започнала да търси средства за да осъществи сделка, която обаче е привидна. Във връзка с цялото това твърдение следва да се отбележи още, че:

- по делото не се установява и едно доказателство – пряко или косвено, въз основа на което да се твърди, че подсъдимата е взела отбелязаното решение,

- сделките между „Ди Ленд“, „Д. Инвест“ и „Роял Ено Дистрибюшънс“ няма как да са имитирани от подсъдимата И., нито има каквито и да е данни, че тя е стартирала поредицата от сделки, или че е мотивирала по някакъв начин свидетелите Й.Б., Н.К. и Г.К. за това - обратно, от показанията им е видно, че стореното от тях се предприема с цел уреждане на техни финансови взаимоотношения, както и, че единствен измежду тях само Г.К. е контактувал с представители на „Грийн Зоун 2011“, а той представлява именно дружеството - пряк доставчик,

- „Грийн Зоун 2011“ е претендирало възстановяване на ДДС въз основа на реална сделка с „Роял Ено Дистрибюшънс“ – предметът на доставката 3 напълно съответства на обявения предмет на дейност на дружеството, и във връзка с него са били планирани дейности за използването му по предназначение /вкл. сключен договор за сушене и авансово плащане по него/, зърносушилнята е транспортирана за сметка на купувача в наета от дружеството база в района на седалището, където е намерена и огледана в хода на досъдебното производство, от договорената продажна цена - 420 000 лева с начислен върху тази стойност ДДС 84 000 лева, от 25.11.2016 г. до 23.06.2017 г. по банков път, на вноски, на доставчика са изплатени общо 489 000 лева.

Съгласно закона и задължителната съдебна практика – ТР 4/2016 г., ВКС, ОСНК, различните състави на данъчната измама по чл.256 от НК имат за непосредствен обект на посегателство обществените отношения по законосъобразното разходване на бюджетните средства на държавата, и като резултатни престъпления предполагат деецът или друго физическо или юридическо лице реално да получи, без правно основание, определена парична сума, чиято стойност следва да отговаря на критериите за големи, респ. особено големи размери. Субект на престъплението по чл.256 от НК може да бъде всяко физическо лице, което отговаря на общите признаци, предвидени в Общата част на Наказателния кодекс.

Предметното обвинение е, че не друго лице, а подсъдимата, но не лично, а опосредено – чрез механизма на посредственото извършителство, в качеството си на съдружник, е получила неследваща й се сума в размер на 82 000 лева. Качеството посредствен извършител, което е приписано на бащата на подсъдимата, не е конкретизирано с оглед възможните две форми.

Фигурата на "посредствено извършителство" е тази на дееца на конкретното престъпление, който използва наказателно неотговорно лице, или лице, което не съзнава фактическите обстоятелства на престъплението, т.е. действа невиновно. Както беше отбелязано, в обвинителния акт липсва описание на конкретните действия, извършени от подсъдимата, и обуславящи съставомерно поведение, но същото важи в еднаква степен и по отношение на сочения с диспозитива за посредствен извършител неин баща, свидетелят А.И.. На практика нищо от описаното във фактическото обвинение не очертава форма на "посредствено извършителство" на престъпление. От доказателствата по делото е безспорно, че при сключването на сделката с „Роял Ено Дистрибюшънс“, и подсъдимата, и баща й, са действали със знание за това което правят, при което конструкцията на обвинението "чрез посредствен извършител", е правно погрешна, объркваща и несъстоятелна.

Създаването на неверни представи у визираните в чл.256, ал.1 НК разпоредители на бюджетни средства, отнесено към конкретния казус, е досежно правното основание за получаване на данъчния кредит, каквото е данъчното събитие, от което произтича правото на приспадане, и в частност – конкретната доставка на зърносушилня с инвентар. За да е съставомерно от обективна страна деянието, използваните документи следва да са с невярно съдържание, като не отразяват документираната доставка, а са съставени единствено с цел получаване на неправомерно данъчно предимство, т.е. да създават привидност по отношение на реалността на сделка, каквато всъщност не е налице. В целия ход на окончателно приключилото административно производството предметната сделка е приемана като 4 реална. Безспорно, обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване по чл.102 от НПК се изследват единствено със способите и средствата на НПК, без да се презюмира формална доказателствена сила на заключенията, до които е достигнато в административния процес. Но в доказателствената маса, формирана на първоинстанционното съдебно следствие, не са налични факти, въз основа на които да се съди, че доставката не е била осъществена. Липсват също така убедителни доказателства да се приеме и, че подсъдимата И. е участвала, или е знаела, че е замесена, в данъчна измама, плод на съвместни действия със свидетелите Й.Б., Н.К. и Г.К.. Сделката между „Грийн Зоун 2011“ ООД и „Роял Ено Дистрибюшънс“ ЕООД не е фиктивна, при което и използваните документи, които се инкриминират – справката декларация по ЗДДС за м.октомври 2016 г., дневникът за покупки към нея и фактурата за доставката не са с невярно съдържание.