Решение № 377 от 25.03.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2462/2025
- Вид
- Решение № 377
- Подписан
- 25.03.2026
- Състав
- Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- § 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48, ал. 1, т. 2, б. "б" · Правилник за прилагане на” и
РЕШЕНИЕ
№ 377 гр. София, 25.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Капка Павлова
Георги Иванов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000502462 по описа за 2025 година
С решение № 2717 от 03.05.2025г., постановено по гр.д. № 1514/2024 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 29-ти състав, съдът е осъдил СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр.
София, ул. „Московска” № 33, да заплати на Д. П. Я., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Дунав” №1, ет.2, ап.3, чрез адвокат М. Д. Д., на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от травматично увреждане, настъпило на 27.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2022 г. до окончателното й изплащане като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв. С оглед изхода на спора е разпределил и разноски между страните.
Против този съдебен акт са постъпили въззивни жалби от страните в производството.
Ответникът Столична община обжалва решението в частта, с която искът е уважен частично. Поддържа, че противно на приетото от първоинстанционния съд, не са налице елементите на фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на общината. В тази връзка навежда, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на ответника в лицето на неговите служители, защото Столична община е изпълнила задължението си за поддържане на тротоара в безопасно и годно за употреба състояние. Оспорва механизма, при който е претърпяна травмата и причинноследствената връзка между нея и действия или бездействия на служители на общината.
Поради тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли претенцията.
При условията на евентуалност моли присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален.
В законоустановения срок ищцата е подала насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в отхвърлителната му част, като моли същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
1
В жалбата се поддържа, че при определяне размера на дължимото обезщетение първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен тежестта и характера на претърпяното травматично увреждане, както и отражението му върху начина на живот на ищцата, включително с оглед настъпилото обездвижване и продължителния възстановителен период. Наред с това се твърди, че съдът не е отчел и социалноикономическите условия в страната, както и утвърдената съдебна практика по сходни случаи.
Всяка от страните е подала отговор на жалбата на насрещната страна, с който я оспорва.
Страните претендират разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби оплаквания, намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Д. П. Я. основава предявената претенция на твърдението, че на 27.05.2022 г., през светлата част на денонощието, в гр. София, при движение по ул. „Нишава“ в посока от бул.
„България“ към Южен парк, на тротоара пред № 119, е попаднала в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсваща тротоарна настилка. В резултат на това е паднала и е получила телесни увреждания, изразяващи се в закрито счупване на метатарзална кост на лявото ходило.
Твърди, че характерът и тежестта на травмата са наложили оперативна намеса под локална анестезия, включваща закрита репозиция на фрактурата и гипсова имобилизация. Поддържа, че в продължителен период е изпитвала болки и значителен дискомфорт, била е ограничена в самообслужването и зависима от помощта на близките си. Посочва още, че инцидентът е довел до изразени негативни психоемоционални последици – страх, нарушения на съня, тревожност и раздразнителност, като и към настоящия момент продължава да усеща болки в засегнатата област при натоварване и промяна на атмосферните условия.
Ищцата счита, че отговорността за настъпилите вреди следва да се ангажира спрямо Столична община, която не е изпълнила задължението си да поддържа в изправност участъка от пътя, където е настъпило произшествието.
С подадения отговор на исковата молба Столична община е оспорила предявения иск.
Оспорва вида, обема и интензитета на твърдените вреди, както и причинно-следствената им връзка с посочения инцидент. Излага доводи, че не е налице неизпълнение на задълженията й по поддържане на пътната инфраструктура. При условията на евентуалност оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като сочи, че същият не е съответен на претърпените болки и страдания. Прави и възражение за съпричиняване, като твърди, че ищцата не е проявила необходимата грижа и внимание при движението си.
За установяване на твърденията си ищцата е ангажирала писмени доказателства, сред които епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов“, удостоверяваща поставена диагноза „закрито счупване на метатарзална кост на долен крайник“. От същата се установява, че на 27.05.2022 г. ищцата е постъпила в лечебното заведение, където е извършена закрита репозиция на фрактурата, последвана от гипсова имобилизация.
Представена по делото е и медицинската документация на ищцата от престоя й в УМБАЛСМ „Пирогов“. Същите са съобразени от назначената съдебно-медицинска експертиза и не следва да бъдат обсъждани поотделно от съда, доколкото преценката им изисква специални знания.
В хода на процеса е допусната и приета съдебно- медицинска експертиза, извършена от вещо лице –лекар- специалист по ортопедия и травматология. От заключението по същата се установява, че ищцата е претърпяла травматично увреждане, изразяващо се в закрито счупване на основата (базата) на петата метатарзална кост на лявото ходило.
Посочва се, че подобен вид травма настъпва при положение на вътрешна ротация и привеждане на ходилото, при т.нар. „стъпване накриво“.
2
Вещото лице категорично приема, че установеното увреждане напълно съответства и кореспондира с механизма на настъпване на инцидента, изложен в исковата молба.
Лечението на травмата е проведено чрез оперативна интервенция под локална анестезия, при която е извършена мануална репозиция на фрактурата, последвана от гипсова имобилизация. Вещото лице посочва, че в медицинската документация липсват данни относно конкретната продължителност на обездвижването, като същевременно уточнява, че обичайният срок на имобилизация за такава травма е в границите на 45–50 дни.
При този вид фрактури болковият синдром е най-интензивен през първите 20–25 дни, след което постепенно намалява до края на периода на имобилизация. След свалянето и в началото на рехабилитацията е възможно временно усилване на болките, които обичайно отзвучават до приключване на възстановителния период, средно около 3 месеца, а при повъзрастни лица – до около 3,5 месеца. В отделни случаи, при определени обстоятелства (като промяна на климатичните условия, физическо натоварване или възрастови изменения), е възможна поява на спорадични болки в засегнатата област и след този период, което е индивидуално обусловено.
Въззивният съд намира, че заключението на вещото лице е компетентно дадено и поради това следва да бъде ценено при формиране на правните изводи.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Я. С. – съпруг на ищцата. От показанията му се установява, че в края на месец май, около две години и половина преди разпита, двамата са се движили по левия тротоар на ул. „Нишава“ в гр. София, когато ищцата внезапно паднала, вследствие на стъпване в необезопасен участък след шахта, представляващ липсваща тротоарна настилка с приблизителна дължина около 20 см, без каквато и да е сигнализация.
Свидетелят сочи, че инцидентът е настъпил в светлата част на деня, но не са забелязали предварително препятствието. Непосредствено след падането ищцата е изпитвала силни болки и той я е транспортирал до УМБАЛСМ „Пирогов“, където установили, че е счупила крака. Поставили й гипс за период от около месец до месец и половина.
От показанията се установява още, че през периода на имобилизация ищцата е била в значителна степен зависима от чужда помощ при осъществяване на ежедневните си дейности, включително придвижване, ползване на санитарни помещения и извършване на домакински задължения. След свалянето на гипсовата имобилизация е проведена рехабилитация, като и към настоящия момент се сочи наличие на болки и остатъчно накуцване.
Свидетелят сочи също, че вследствие на инцидента са настъпили неблагоприятни последици върху психическото състояние на ищцата, изразяващи се в нежелание да напуска дома си за продължителен период след настъпването му.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, включително при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото същите са ясни, последователни и непротиворечиви. Тяхната достоверност се подкрепя и от заключението на вещото лице, което категорично приема, че описаният от свидетеля и ищцата механизъм на настъпване на инцидента е от естество да причини именно установеното травматично увреждане.
С оглед на така събрани доказателствен материал въззивният съд намира от правна страна следното:
За да бъде уважена претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъдат налице следните предпоставки: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа от страна на ответника, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение /действие или бездействие/ и вредоносния резултат.
От описаните по-горе доказателства безспорно се установи, че на 27.05.2022 г. Д. Я. е 3 претърпяла падане, причинено от стъпването й в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсата на плочки по тротоара, по който е вървяла. В резултат от падането същата е получила закрито счупване на основата (базата) на петата метатарзална кост на лявото ходило.
Съдът счита, че по делото е налице и следващият елемент от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а именно - противоправно действие или бездействие на служители на ответника. Тротоарът, на който е настъпил процесният инцидент, е общинска собственост, съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП, а задължението за поддържането му е възложено на Столична община с нормата на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. "б" от Правилника за прилагане на ЗП . Поради това настоящият състав приема, че именно Столична община е отговорна за състоянието на настилката на този тротоар. От друга страна "Поддържане на пътищата" по смисъла на ДР на ЗП е „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата“.
Тази разпоредба се отнася и за тротоара , доколкото той е част от „земното платно“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗП. Ето защо наличието на неравности на тротоара ( в случая дупка в настилката от плочки поради липсващи такива), които създават пречка за безопасното и удобно движение на пешеходци по него представлява неизпълнение на задължението тротоарът да бъде поддържан в такова състояние, че във всеки един момент да не застрашава сигурността и целостта на имуществото и здравето на всички трети лица.
Това означава да се полага такава грижа, която да не допуска неизправности. След като неизправност е била налице, то това води до извода, че е било налице противоправно бездействие на служителите, които са отговорни за поддръжката на общинската пътна мрежа. Вината се предполага и ако ответникът поддържа, че няма такава, то е длъжен да установи фактите, които я изключват, като по настоящото дело такива не са ангажирани.
Предвид на така установеното по делото, са налице предпоставките на закона за ангажиране на отговорността на Столична община на посоченото правно основание - чл. 49, вр. 45 ЗЗД.