Решение № 47 от 29.01.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Перник, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500745 по описа за 2025 година С решение № 760/31.07.2025, постановено по гр. д. № 1544/2025 г., РС – Перник е признал за установено, че Д. Г. Й. с ЕГН: ********** дължи на "Топлофикация-Перник" АД с ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк “Мошино”, ТЕЦ “Република”, по обективно, кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1423, 85 лева – главница за доставена, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2023 г. за топлофициран имот, находящ се в ***, аб. № ***, както и сумата 197, 18 лева – лихва за забава за периода от 08.02.2023 г. до 27.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ /12.08.2024 г. / до окончателното й изплащане, за които суми в производството по ч. гр. д.

№ 4787/2024 г. по описа на ПРС, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. Й. да заплати на "Топлофикация-Перник" АД сумата от 794. 84 лева, представляваща сторени по делото разноски в исковото и заповедното производство.

Срещу така постановения акт е постъпила в срок въззивна жалба от Д. Г.

Й. чрез адв. П. от САК, в която се навеждат доводи, че по делото не е доказано реално потребление на топлинна енергия в имота, като се позовава на решение на ВАС, с което са отменени части от Методиката за дялово 1 разпределение. Твърди още, че плащането за сградна инсталация без полза за конкретния собственик нарушава принцип на еквивалентността на престациите, уреден в чл. 8 ЗЗД. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на сторените от ответницата разноски. Прави възражение за недължимост на юрисконуслтско възнаграждение, предвид това, че юристите на ищеца са в трудово правоотношение с него.

Ответникът по жалбата я оспорва като неоснователна и счита, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърди, че по делото безспорно е доказано качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, облигационното правоотношение между страните, както и размерът на доставена и ползвана незаплатена от жалбоподателя топлинна енергия.

Решението се обжалва в частта, касаеща главния иск - този по чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ. Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на жилище се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния имот – апартамент № *** в ***. По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период, е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая, видно от представените от ищеца писмени доказателства в заповедното производство, общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл тя е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през 2 процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който, съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая тази дейност е извършвана от ищцовото дружество.

Жалбоподателката твърди, че не е доказано реално потребление на топлинна енергия в имота, като се позовава на решение на ВАС, с което са отменени части от Методиката за дялово разпределение, тъй като не отразяват реално отдадената енергия. Решението на ВАС, цитирано в жалбата, касае методиката за изчисляване, но не отменя законовото задължение за плащане.

ВКС многократно е потвърждавал, че докато не бъде приета нова формула, се прилага действащата, тъй като услугата е реално доставена до абонатната станция на сградата. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, съдът правилно е ценил приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което през процесния период е монтиран нов топломен, който съответства на одобрения тип, който да се използва за търговско измерване, като количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период. Прогнозно определените текущи разходи на ТЕ и съответно начислените суми са приведени към реалните или служебно начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на ТЕ в СЕС.

Изравнителните суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти, като са предавани на представител в СЕС.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.

Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът правилно е кредитирал заключенията на съдебно-техническата експертиза, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период 3 и която съвпада със съдебно-счетоводната експертиза, според която размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия възлиза на 1423, 85 лв.

С оглед на изложеното районният съд правилно е приел, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия, съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба Е РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването / – за топлинна енергия за отопление на имота, за битово горещо водоснабдяване и от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като в тях няма работещи отоплителни тела.

Във въззивната жалба адвокатът е посочил, че плащането за сградна инсталация без полза за конкретния собственик накърнява справедливостта и по този начин се нарушава чл. 8 ЗЗД. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в цялата сграда. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Въз основа на изложеното възражението на адвоката за нееквивалентност на престациите е неоснователно, като подробни съображения за това са изложени в РКС №5 от 22.10.2010г. к.д. № 15 от 2009 г.

Аргументи за неоснователност на възражението на адвоката се съдържат и в решение на СЕС по съединени дела С -708/17 и С-725/17, в което е прието, че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

Въз основа на изложените мотиви съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на районния съд - правилно, затова същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото Д. Г. Й. следва да бъде осъдена да заплати на "Топлофикация-Перник" АД на основание чл. 78, ал.8 ГПК 100, 00 евро – разноски във въззивното произовдство за юрисконсултско възнаграждение.

Неоснователен е доводът, че не се дължи юрисконсултско възнаграждение предвид трудовото правоотношение между ищеца и юрисконсулта.

Възможността за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на юридически лица и еднолични търговци в случаите, когато те са били защитавани в съдебното производство от юрисконсулт, е регламентирана в 4 разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Законодателят изрично е предвидил, че в полза на юридическите лица, когато се представляват от юрисконсулт, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правна помощ. С решение № 10 от 29.09.2016 г. на КС по к. д. № 3/2016 г. подробно са разяснени въпросите за статута на юрисконсулта, съответно за правото на страната на юрисконсултско възнаграждение.

Предвид цената на иска решението не подлежи на касационен контрол.