Решение № 2852 от 21.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2852 гр. София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100502864 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 17.01.2022 г. по гр.д. №5389/2021 г. на Софийския районен съд, 61 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Н. С. С. кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за следните суми във връзка предоставена топлинна енергия за имот – ап. №27, находящ се в гр. София, бул. „*******, аб. №64341: сумата от 492,38 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 55,93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2017 г. – 22.01.2020 г., сумата от 5,25 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане, и 0,98 лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2017 г. – 22.01.2020 г.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е задължен да заплаща цената за доставената топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Поддържа, че по делото е установено, че ответникът е собственик на 7/72 ид.ч. от процесния недвижим имот и не е установено, че единственият ползвател на имота е лицето Р.Н.. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Н. С. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема 1 становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата. Не претендира разноски.

Третото лице-помагач „Н.” АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.05.2016 г. мес.04.2019 г., за имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, ап.27, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 15.09.2017 г. - 22.01.2020 г. и периода 31.01.2017 г. - 22.01.2020 г.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове, като твърди, че не ползва процесният топлоснабден имот, а през процесния период в него е живяла единствено съсобственикът Р. Г.Н.. Оспорва количеството начислена топлинна енергия. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.05.2016 г. – мес.04.2019 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №27, находящ се в гр. София, бул. „*******, с абонатен №64341, противно на приетото от СРС.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил обстоятелството, че е съсобственик на 7/72 ид.ч. процесния имот, като това обстоятелство се установява и от представеното по делото решение от 03.05.2016 г. по гр.д. №50781/2015 г. по описа на СРС, 141 състав.

2

По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ. носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на ползване, е прието ТР №2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което собствениците, респ. бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и. В случая обаче посоченото ТР, цитирано и от първоинстанционния съд, е неприложимо, доколкото по делото липсват каквито и да е доказателства за наличието на такъв договор, сключен между съсобственика Р. Г.Н. и ищцовото дружество. Напълно необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че от посочените писмени доказателства /списък на собствениците и титуляри на партидите и талони за отчети за процесния период/ може да се направи извод за наличието на облигационно отношение с ищеца само от страна на съсобственика Р. Г.Н..

Разпоредбите на ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. Ето защо, и доколкото е установено, че ответникът е съсобственик на топлоснабдения имот, то и без съмнение през процесния период той е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ и страна по облигационното отношение с ищеца. Без значение е обстоятелство дали ответникът е подал молба-декларация за откриване на партида на негово име /което има само вътрешносчетоводно, но не и правно значение/. На следващо място обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия също е без значение – достатъчно е да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Без правно значение по отношение на ищцовото дружество е и обстоятелството, че само един от съсобствениците е живял в процесния недвижим имот през процесния период, а това обстоятелство касае единствено отношенията между отделните съсобственици.

За установяване количеството на доставената в процесния недвижим имот през процесния период топлинна енергия, съответстващо на претендираната цена, в първоинстанционното производство е допуснато изслушването на СТЕ, заключението на която настоящият съдебен състав кредитира напълно. Освен това, обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания.

Съобразно чл.139 ал.1 ЗЕ, разпределението на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна уредба.

От заключението на СТЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено от „Н.“ ЕАД правилно и съобразно нормативните изисквания, като в конкретния случай отчетите. От заключението на СТЕ се установява също, че за процесния период размерът на сумите за потребената ТЕ, при съобразяване със сумите от изравняване, е 5261,00 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи 3 цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода мес.05.2016 г. – мес.04.2019 г. ответникът не е заплатил потребената топлоенергия, цената на която възлиза на сумата от 5261,00 лв., а припадащата се за ответника част съобразно квотата му в съсобствеността - на 511,49 лв., цената на извършената услуга дялово разпределение възлиза за периода мес.12.2016 г. – мес.04.2019 г. на сумата от 54,25 лв., а припадащата се за ответника част съобразно квотата му в съсобствеността - на 5,27 лв.

Поради изложеното и с оглед на диспозитивното начало съдът приема, че исковете са основателни за сумата от 492,38 лв. – за топлинна енергия, и 5,25 лв. – за дялово разпределение.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично неоснователно. Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Т.” ЕАД е тригодишна.

За процесния период са действали Общи условия, влезли в сила от 14.03.2014 г. и Общи условия, влезли в сила през мес.08.2016 г.

При Общите условия, влезли в сила от 14.03.2014 г. клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2 т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. При тази уредба на отношенията и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за мес.05.2016 г. - мес.07.2016 г., се явяват погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД.