Решение № 5570 от 30.05.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5570

Варна, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20247050700479 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 166, ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба от ЕТ „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“, ЕИК *********, с физическо лице – търговец П. Т. Б. срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-6500/4804#2 от 08.02.2024 г. издаден от зам. – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който е прекратен по отношение на ЕТ „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2023 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Биологично растениевъдство“ във връзка с подадени от ЕТ „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ заявления за подпомагане УИН: 03/280520/86084, УИН: 03/260521/90696 и УИН 03/170522/94664 в размер на 33698,13 лева, на основание чл.15, ал.3, т.4 и ал.4, т.2, б. “б“ и чл.6, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“.

Жалбоподателят сочи следните доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт: Не са налице предпоставките по чл.15, ал.4, т.2, вр. ал.3, т.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Съгласно чл.41 от Наредба №4/24.02.2015 г. кандидатите за подпомагане подават заявление съгласно изискванията на Наредба № 4/30.03.2023 г. и е приложима за Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Съгласно §3, т.1 от ПЗР на Наредба №4/30.03.2023 г. през 2023 г. периодът за подпомагане на заявленията е до 21.07.2023 г. На основание чл.16, ал.4 от Наредба №4/30.03.2023 г. кандидатите за подпомагане могат да отстраняват явни фактически грешки. Не е отбелязал мярка „Биологично земеделие“ поради явна техническа грешка от страна на служителя на Общинска служба Земеделие – [населено място] – гл. експерт С. И. Н.. Няма промяна в отглежданите от него трайни насаждения и реколтивираните площи, винаги се е доверявал на служителите на ОСЗ за копиране на данните от предходните години. Поради много промени, с оглед прилагането на новоприетата Наредба №4/30.03.2023 г., неточности при очертаванията за 2023 г., технически неуредици в ИСАК, например липсата на бутон за приключване и други се е наложило да чака последните дни на приема, за да подаде заявлението, като е бил силно притиснат от сроковете. Установява, че отбелязванията, които е направил са били за Биологични интервенции, а не за Мярка 11 за биологично растениевъдство, поради това че е бил подведен. Падал е възражение на 24.10.2023 г., тъй като счита, че е налице явна фактическа грешка и желае да продължи ангажимента. На основание чл.47 от Наредба №4/24.02.2015 г. счита, че е допустимо да поправи допуснатата грешка в заявлението. Следвало е да се отчете, че отговаря на изискванията за подпомагане и е представил необходимите документи. В писмени бележки допълва, че за „Биологично растениевъдство“ в заявлението е посочено „да“, а за мярка 11 „Биологично земеделие“ „не“, което е противоречие и нонсенс. Изтъква че според него свид. Н. е посочил, че е имало технически проблем в системата и това е засегнало всички кандидати за подпомагане не само в [населено място] и региона, но и цялата страна. Счита, че в оспорения административен акт липсват конкретни констатации, които да се обвържат с конкретна хипотеза. Допуснато е нарушение на чл.35 от АПК. Отправено е искане за отмяна на оспорения административен акт, а в условията на евентуалност да се върне преписката на административния орган за ново разглеждане.

Ответникът – заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител в писмено становище №3556/12.03.2024 г. и в съдебно заседание счита подадената жалба за неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Уведомително писмо изх. № 02-030-2600/716 от 16.02.2020 г. издадено от зам. – изпълнителен директор на ДФЗ /л.99-101 от делото/ установява, че ЕТ „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ с уникален регистрационен номер /УРН/ 353410 на основание чл.43, ал.1 от Наредба №4/24.02.2015 г. е одобрен за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ по програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., като е одобрен за участие по направление „Биологично растениевъдство“. Одобрените площи са посочени в таблица №1 на писмото, парцели: 67489-114-2-6, 32278-102-2-4, 67489-114-1-17 и 67489-493-4-3 с обща площ 20, 6 ха. Поетия ангажимент е за 5 години, с което жалбоподателят се е задължил за спазване на изискванията по прилагане на мярката.

Извършени са оторизации на бенефициент ЕТ „СЪН ВИНТИДЖ - П. Б.“ за периода 16.10.2020 г. до 15.10.2023 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ и са извършени плащания за кампания 2020 г. – 22441,24 лева, за кампания 2021 г. – 22441,24 лева и за кампания 2022 г. 39362,82 лева. /л.105-113 от делото/.

От жалбоподателят е подадено Общо заявление за подпомагане вх. №20025500/12.06.2023 г. в ОСЗ – Аксаково, като данните в системата ИСАК /Интегрирана система за администриране и контрол/ са въведени от С. И. Н., Заявление за подпомагане 2023 г. от 18.07.2023 г. с отбелязване „Биологично земеделие“ (Мярка 11) – „не“. В Част „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2023“ е отбелязано последно стартиране на 18.07.2023 г. „предупреждения: Вид грешка: Не сте заявили направление, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания, 1 брой, Биологично растениевъдство“. Подадено е Заявление за подпомагане на 19.07.2023 г. – редакция на интервенции с отбелязване „Биологично земеделие (Мярка 11) – „не“. /л. 1-29 от адм. пр. и л.112-126, 134-144 от делото/.

С писмо изх. № 01-6500/4804 от 18.10.2023 г. на зам. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", получено от жалбоподателя на 23.10.2023 г., последният е уведомен, че при извършени административни проверки за спазване на ангажимент, поет през Кампания 2020 е установено, че не е подал „заявление за плащане“ по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ през кампания 2023. Предвид това и във връзка с разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, ДФ "Земеделие" открива производство по прекратяване на ангажимента и издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В писмото са посочени изплатените по направлението суми, както и общата сума, представляваща сбора от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента 84245,30 лв. В съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "б" от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на жалбоподателя е указано, че следва да възстанови 40 % от посочената сума, а именно – 33698,13 лв., като при несъгласие с направените констатации е даден 14-дневен срок от получаване на писмото, в който да се представят възражения и писмени доказателства.

Жалбоподателят е подал възражение вх. № 02-031-2600/399 от 24.10.2023 г., в което е изложил, че е допусната явна фактическа грешка от страна на служителя на ОСЗ – А. С. Н.. Не отрича, че той също не е обърнал внимание на предупреждението за липса на заявление за биологично растениевъдство и заявлението не е било приключило, тъй като е изчаквано зареждане в програмата на парцелите за Биологично растениевъдство. Видял е отметки срещу съответстващите парцели за Биологични интервенции , а не за Мярка 11, което го е подвело. Посочил е, че желае да продължи поетия ангажимент по мярка „Биологично земеделие“ и е поискал да бъде отстранена явна фактическа грешка за кампания 2023.

Административното производство е завършено с оспорения административен акт.

В Докладна записка № 01-6500/4804/11.03.2023 г. от С. Г. – директор на дирекция „Директни плащания“ е изложено, че след разглеждане на възражението от 24.10.2023 г. ДФЗ – РА не е приел направеното възражение за основателно, поради което е пристъпил към издаване на акт за прекратяване на ангажимента и АУПДВ, в който подробно са обяснени мотивите за издаването му.

Разпитан е в качеството на свидетел С. И. Н., чиито показания съдът ще обсъди в мотивите на решението.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид доказателствата, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл. 168 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 23.02.2024 г., жалбата е подадена на 05.03.2024 г., в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е и изпълнителен директор на РА, в качеството на такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, а съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на АПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, като съгласно ал. 6 изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 и по чл. 73 и 74 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП регламентира, че вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК. Наред с горното, чл. 15, ал. 3 от приложимата в случая Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., предвижда възможност за ДФЗ за едновременно прекратяване на ангажимента и предприемане на действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4 в пет конкретно посочени хипотези в ал.3, сред които попада и настоящия случай. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че прекратяването на ангажимента по мярка 11 и издаване на АУПДВ във връзка с възстановяване на получената финансова помощ, макар и различни като предпоставки и правни последици, са актове, чието едновременно постановяване е нормативно закрепено и поставено в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или оправомощено от него длъжностно лице. Със Заповед № 03-РД/3203# 1 от 24.07.2023 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П. С. зам. - изпълнителен директор на ДФЗ, правомощието да издава и подписва административни актове по мярка 11 "Биологично земеделие", с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление /л.40-41 от делото/. Следва, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните правомощия.

Разпечатката съдържа 24 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7d9fb2e-f65d-48fb-839f-8106acf76cb4