Акт от 02.04.2018, Окръжен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е № 91 гр.Перник,

02.04.2018 г.

ПЕРНИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:1.КАПКА ПАВЛОВА

2.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия Петя Георгиева

В.гр.дело № 661 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Алианц България“ АД, представлявано от изпълнителния директор П.Я., чрез процесуалния му представител юрк. Ц.М. срещу Решение № 295 от 11.04.2016 г., поправено с решение от 20.09.2016 г., постановено по гр. д. № 04491/2014 г. по описа на Пернишкия районен съд, Гражданска колегия, II съдебен състав, в частта, в която са уважени предявените от Г.В.А. срещу ЗАД „Алианц България“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с §22 от ПЗР на Кодекса за застраховането.

С обжалваното решение, ответникът

ЗАД „Алианц България“ АД е осъден да заплати в полза на ищцата сумата от 7 603 лв., представляваща обезщетение за възстановяване на вредите по застраховано имущество - жилищна сграда и гараж, находящо се в ***, вследствие от настъпило на 21.08.2012 г., 29.08., 30.08., 14.09.2012 г., 19.09.2012 г. и 22.09.2012 г. застрахователно събитие по застрахователна полица №***-земетресение, причинено от сеизмични събития, локализирани от Националната сеизмологична служба в района на гр. Перник, на процесните дати, ведно със законната мораторна лихва, считано от датата на предявяване на иска - 04.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата над уважения до първоначално предявения размер от 15 000 лв. С решението застрахователното дружество е осъдено да заплати на Г. А. и сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за възстановяване на вредите по застраховано имущество - жилищна сграда и гараж, находящо се в ***, вследствие от настъпило на 05.08.2013 г., 11.08.2013 г., 12.08. и 13.08.2013 г. застрахователно събитие по застрахователна полица № *** -земетресение, причинено от сеизмични събития, локализирани от Националната сеизмологична служба в района на гр. Перник, ведно със законната мораторна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 04.07.2014 г. до окончателното й заплащане.

С въззивната жалба се твърди, че при определяне размера на застрахователното обезщетение първоинстанционният съд неправилно не е приспаднал вече изплатената от застрахователното дружество сума в размер на 8835,72 лв., представляваща обезщетение за настъпили вреди вследствие от първоначалното земетресение през 2012 г. Поддържа се, че тези вреди неправилно са приети като възстановени и впоследствие настъпили отново в резултат от вторичните земни трусове. В жалбата се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че застрахователят има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение само при наличие на общите предпоставки, регламентиран в чл.211 от КЗ (отм.). Посочва се, че в случая застрахованият не е доказал наличие на причинно-следствена връзка между процесните вреди и настъпилите на процесните дати вторични трусове, с изключителна ниска степен, по-малка от 2, 5 по скалата на Рихтер, нито кои от щетите са настъпили в резултат на първия силен трус и кои са от вторичните и дали изобщо има нанесени щети от вторични трусове.

Жалбоподателят поддържа, че по делото не са били събрани доказателства какво е било състоянието на имота преди земетресението и какви сеизмични въздействия може да понесе самата конструкция, както и че при определяне на дължимото обезщетение не следва да се включва сумата за извършване на укрепителни работи в сутерена и етажите на процесния имот, тъй като за последния не е извършвано конструктивно обследване и не е одобряван инвестиционен проект. Излагат се съображения за недоказаност на причинно-следствена връзка и между настъпилите на 11.08., 12.08. и 13.08.2013 г. земни трусове и твърдените материални щети, от една страна, както и между сеизмичната активност в района след земетресението от 22.05.2012 г. и претендираните допълнителни щети по полица № ***, извън тези, установени от ответното дружество.

Жалбоподателят намира, че по делото е доказано съществуването на минни галерии и кухини под процесния имот, допринасящи за неговата неустойчивост при сеизмични въздействия. Отбелязва, че въпреки този факт неправилно районният съд не е съобразил влиянието им върху конструкцията на процесната сграда. Твърди, че исковите претенции са недоказани и по своя размер, тъй като липсва яснота относно начина на определяне стойността на строително-монтажните работи, необходими за възстановяване на вредите. Налице е невъзможност да се разграничи кои от щетите са вследствие от първото силно земетресение и кои са резултат от последващите, вторични трусове, доколкото същите въобще са причинили щети. Въвежда се твърдение за непълнота и неяснота на приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и за наличието на противоречия между отделните заключения-основно, доработка и допълнително.

Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, както и да се присъдят направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.

263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищцата и въззиваема страна Г.А., чрез пълномощника адв. Н.Х., в който се излагат съображения за неоснователността на въззивната жалба и законосъобразността на постановеното решение. Поддържа се, че в резултат от настъпилите вторични трусове, по процесното имущество са причинени нови вреди- различни от уврежданията, пряко причинени от първичния земен трус на 22.05.2012 г., за които е било заплатено обезщетение от ответното дружество, и които са възстановени след ремонтни дейности през лятото на същата година. Посочва се, че ищцата, в качеството си на застрахован, е предприела своевременни действия по уведомяване на застрахователя за настъпилите вреди.

Приема се за установена по безспорен начин причинно-следствената връзка между настъпилите застрахователни събития и уврежданията на процесното имущество.

Въззиваемата страна счита, че при определяне размера на необходимите строително-монтажните работи за възстановяване на вредите, съдът правилно е взел предвид извършените ремонтни дейности след първоначалното земетресение от 22.05.2012 г. и оспорва съществуващите минни галерии в района, в който е разположен процесният имот, да са оказали значителни изменения и констатираните повреди да са в резултат на пропадане или слягане на земни пластове. С тези доводи се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски.

Пред въззивната инстанция, на основание чл.266, ал.3 от ГПК, е допусната тройна съдебно техническа експертиза, с вещи лица със специалност ПГС, организация и изпълнение на строителството, по конструкции на сгради и оценка на недвижими имоти и вещо лице геолог.

ПЕРНИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл. 260 и 261

ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Г.В.А. против застрахователното дружество, -иск с правно основание чл.208 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 15 000 лв. застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, сключена с полица № *** от 05.05.2012 г. за възстановяване на вреди по застраховано имущество – жилищна сграда и гараж, находяща се в ***, причинени при настъпило на 21.08.2012 г., 29.08.; 30.08.2012 г. и 14.09., 16.09, 19.09 и 22.09.2012 г. земетресение, причинено от сеизмични събития, локализирани от НСС в района на гр.Перник на посочените дати, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й погасяване;

-иск с правно основание чл.208 от КЗ

(отм.) за заплащане на сумата от 25 000 лв. застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, сключена с полица № *** от 05.05.2012 г. за възстановяване на вреди по застраховано имущество – жилищна сграда и гараж, находяща се в ***, от които 10 000 лв. стойността на ремонтно –възстановителни дейности за отстраняване на увреждания, в резултат на настъпило на 05.08.2013 г., 11.08.2013 г., 12.08.2013 г. и 13.08.2013 г. земетресение, причинено от сеизмични събития, локализирани от НСС в района на гр.Перник на посочените дати, и сумата от 15 000 лв. за изготвянето на проект за укрепване на сградата и предписани строително –възстановителни работи, съобразно проекта, в резултат на вреди от отцепване /отклонение/ на жилищната страда от сградата – близнак, в резултат земните трусове и активираното свлачище, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й погасяване.

С отговора на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът – застраховател е оспорил исковата претенция за заплащане на обезщетение по молба подадена от ищцата след получаване на определеното й обезщетение по полица № *** за вреди, настъпили от големият трус на 22.05.2012 г., поради липсата на причинно следствена връзка със сеизмичната активност в района на жилищната сграда и с доводи, че застрахованият не е предявил претенциите си в преклузивния срок, уговорен в договора и т.1.3. от Раздел VI от Общите условия, което основание за отказ или намаляване на обезщетението по чл.206, ал.3 от КЗ (отм.).

Ответникът е оспорил и исковата претенция за заплащане на обезщетение по полица № *** за имуществени вреди, настъпили в периода – м.август 2013 г. , поради липсата на причинно следствена връзка между бедствието и претендираните вреди, тъй като регистрираните след 22.05.2012 г. в района земни трусове са с много ниска степен и не могат да доведат до причиняване на материални щети по сгради с такъв характер, като претендираните с исковата молба. Твърди също, че в периода на действие на двете застрахователни полици не са активирани свлачища, свличане или срутване на земна маса, които да са довели до увреждания на жилищната сграда на ищцата. Ответникът е оспорил исковите претенции както по основание, така и по размер, като твърди, че същите не отговарят на размера на действително претърпените вреди.

Безспорно между страните е било наличието на обвързващо ги валидно застрахователно правоотношение по сключените полици за застраховка „Жилищни сгради и домашно имущество” при ОУ, със срок на действие обхващащо периода, в който се твърди да са настъпили имуществените вреди; че във връзка с настъпило на 22.05.2012 г. застрахователно събитие земетресение по полица № *** е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 9 376, 74 лв. по щета № ***, които обстоятелства са приети от съда за ненуждаещи се от доказване с определение по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК.

С решение Решение

№ 295 от 11.04.2016 г., първоинстанционният съд е приел, че за периодите, визирани в исковата молба са настъпили установените и оценени в заключението на вещите лица по допуснатата СТЕ имуществени вреди, в резултат на застрахователно събитие земетръсна дейност, съставляващо покрит застрахователен риск по валидно сключени договор за имуществена застраховка по клауза II.”Земетръсно покритие” т.18.16. Земетресение” от ОУ. Също така, че се касае за настъпили вследствие на земетръсната дейност вреди, след първия трус на 22.05.2012 г., който е бил с най-висока степен е увредил конструкцията, поради които в последствие земни трусове, макар и с по-ниска степен са довели до нанасяне материални щети и те не се дължат на процеси на бавна деформация и разрушаване, постепенно увреждане, нито на естествени процеси на слягане на земни пластове над минни галерии, от което е направил извода за наличие на причинно следствена връзка между застрахователните събития и настъпилите вреди. Също така е приел, че вредите се изразяват в СМР в сутерена и в коридор и стълбищна площадка на двата жилищни етажи, таван и в укрепителни работи на сутерен и етажи (п.IV), които следва да се извършват за привеждане на имота в първоначалното му физическо и функционално състояние. С решението е прието, че настъпилите от земетресението от 22.05.2012 г. вреди са били обезщетени и отремонтирани, поради което претендираните вреди с исковата молба съставляват изцяло нови щети по сградата, които не са в резултат на друго въздействие или пък в резултат на неотстраняване на предишни поражения. Също така, че те не са настъпили в резултат на естествени процеси на слягане на земни пластове, заради наличието на минни галерии в района.