Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4523 от 29.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9153/2023
Вид
Решение № 4523
Подписан
29.07.2024
В сила
26.07.2024
Състав
Хрипсиме Мъгърдичян, ЦВЕТИНА РУМЕНОВА ЦОЛОВА, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4523 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Мария Г. Шейтанова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100509153 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20087854/19.04.2023 г., постановено по гр.д. №20724/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав по предявения от С. Й. П., ЕГН;

********** срещу „М.“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. **** иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен Предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 21.01.2008 г., изменен със сключени между страните допълнителни споразумения от 15.09.2021 г. и 01.04.2012 г., в частта, с която ответникът „М.“ ООД (в несъстоятелност) в качеството си на продавач се е задължил да прехвърли на ищеца в качеството му на купувач правото на собственост върху следните идеални части от ***, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Манастирски ливади“: 1,27% идеални части, припадащи се на апартамент №39, находящ се в гр.

София, район „Триадица“ с административен адрес: гр. София, ж.к. ****, а съгласно архитектурен проект бл. А, секция 2, ет. 4; 0,56% идеални части, припадащи се на апартамент №40, находящ се в гр. София, район „Триадица“ с административен адрес: гр. София, ж.к. ****, а съгласно архитектурен проект бл. А, секция 2, ет. 4; 0,16% идеални части, припадащи се на паркомясто №17, находящо се в гр. София, район Триадица, с административен адрес: ж.к. ****, на втори сутерен; 0,09% идеални части, припадащи се на паркомясто №18, находящо се в гр. София, район Триадица, с 1 административен адрес: ж.к. ****, на втори сутерен, по който предварителен договор купувачът е изпълнил задължението си за заплащане на уговорената продажна цена преди предявяване на иска.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника „М.“ ООД (в несъстоятелност), представлявано от синдика Ц. М., в която се излагат твърдения за неправилност на атакуваното решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда. Твърди се, че в хода на производството не бил призован по надлежния ред. Намира, че неправилно съдът бил приел, че производството не следва да бъде прекратено, тъй като същото не засягало парични вземания и разпоредбата на чл. 637 ТЗ била неприложима. Поддържа, че неправилно съдът бил приел, че по делото било доказано обстоятелството на плащане на продажната цена по договора от страна на ищеца. От представените към исковата молба приложения не можело да бъде установено дали са извършени плащания съобразно чл. 5, ал. 1 от предварителния договор за продажба и строителство на недвижим имот от 21.01.2008 г. Нямало представени доказателства нито за платени от праводателя суми в общ размер на 342624 лева, нито за платени суми в размер на 94846,90 лева, както се твърди в молбата. Поддържа релевираното и пред първата инстанция възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иска по чл.

19, ал. 3 ЗЗД, като твърди, че 5-годишният давностен срок е започнал да тече през 2008 г., а не през 2012 г. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение и да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. Й. П., в който се излага становище за неоснователност на жалбата. Намира възражението за нередовна процедура по призоваване на дружеството за бланкетно.

Поддържа, че правилно и обосновано първоинстанционният съд бил приел, че ищецът е изпълнил задължението за заплащане на цената по предварителния и окончателния договори. В чл. 2, ал. 1 от сключеното между страните Споразумение от 15.09.2011 г. същите били определили окончателна цена по договора в размер на 431471 лева с включен ДДС, като също така било посочено, че част от сумата в размер на 342624 лева вече са били изплатени до 31.12.2010 г. Впоследствие това обстоятелство е потвърдено с изявление, вписано в Нотариален акт №28, том II, рег. №3160, дело №188 от 19.09.2011 г. В същия било посочено, че останалата част от продажната цена в размер на 94846,90 лева ще бъде изплатена до 19.12.2011 г., който срок бил удължен до 04.04.2012 г. със сключено между страните Споразумение от 01.04.2012 г. В чл. 2, ал. 1 от споразумението от 15.10.2011 г. недвусмислено било посочено, че страните са констатирали, че продавачът е пропуснал да прехвърли собствеността на идеалните части от дворното място, които са включени в договорената цена. Невярно било твърдението, че 2 липсвали доказателства за плащане на продажната цена в размер на 94846,90 лева.

Приети били по делото Договор за жилищен кредит №147/R/2011 г. от 12.03.2012 г. и извлечение от транзакции за извършени плащания с конкретно посочени основания за това, от които безспорно се установявало заплащането на пълната продажна цена по сделката. Намира за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност за предявяване на иска, доколкото със сключеното между страните споразумение срокът за изпълнение на задължението на продавача да прехвърли правото на собственост върху идеалните части било удължено до 30.04.2012 г., от която дата започвал да тече петгодишният давностен срок. Ето защо моли атакуваното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби.

Неоснователно е възражението на ответника „М.“ ЕООД (в несъстоятелност), че производството по настоящото дело е следвало да бъде прекратено, доколкото представляваното от него дружество е обявено в несъстоятелност.

Преобразуващото правопораждащо право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се упражнява чрез предявяването на конститутивен иск. То не е притезателно право, тъй като защитата му не се осъществява чрез осъдителен или установителен иск. При уважаването на този иск, с решението се обявява предварителният договор за окончателен, а когато предмет на иска е вещно право върху недвижим имот, съдебното решение замества нотариалния акт. В разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ е създадено правило, насочено към постигане на основната цел на производството по несъстоятелност удовлетворяване на всички кредитори. Същото е свързано с действието на съдебното решение по отношение заварените искови производства, по които длъжникът е ответник. Тази разпоредба постановява спиране на съдебните и арбитражните производства по имуществените граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудовите спорове по парични вземания, като в закона са въведени няколко изключения от това правило. Смисълът на това спиране е в това, че съществува възможност вземането, предмет на делото да бъде признато по друг облекчен ред. Само такива вземания могат да бъдат приети или да не бъдат приети, или да бъдат оспорени от конкуриращ кредитор в производството по несъстоятелност.

3

По този ред могат да бъдат предявени само притезателни права (вземания) и то само парични. Не могат да бъдат приети от синдика или от съда по несъстоятелността нито правото да се възстанови нарушено владение или държане, нито правото да се върне една наета или заета за послужване вещ. Не подлежат на спиране имуществените граждански и търговски дела срещу длъжника, които нямат за предмет парично вземане това са делата, образувани по конститутивните искове, с които се предявяват преобразуващи (потестативни) права и установителните искове за собственост, за прогласяване нищожност на сделки и др. Не могат да бъдат приети от синдика или от съда по несъстоятелността например, нито правото да се унищожи или развали една сделка, нито правото да се прогласи нейната нищожност, нито правото да се обяви за окончателен един предварителен договор (в този смисъл Определение № 299 от 16.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1485/2020 г., III г. о., ГК). Предвид изложеното, не е налице основание за прекратяване на производството по настоящото дело с предмет потестативно право за обявяване на предварителен договор за окончателен.

Възражението на синдика на ответното дружество „М.“ ООД за нередовно призоваване за открити съдебни заседания пред първата инстанция е неоснователно.

Същият е бил призоваван на адреса, на който му е връчен препис от исковата молба и който адрес е посочен от синдика в отговора на исковата молба. Синдикът не навежда твърдения, че евентуална нередовна процедура по призоваване да е попречила същият да упражни правата си в производството или да представи доказателства във връзка с предмета на делото.

Относно правилността на атакуваното решение Софийски градски съд намира следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 33Д е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен валиден предварителен договор, по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца процесните идеални части, че ищецът е изправна страна по съглашението, настъпване на падежа на задължението, както и че ответното дружество притежава право на собственост върху процесните идеални части от поземления имот.

Страните не спорят, а и от представения по делото предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 21.01.2008 г. се установява, че между ответното дружество в качеството на продавач /изпълнител/ и М.С. П. в качеството на купувач /възложител/ е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което „М.” ООД се задължило да построи и прехвърли правото на собственост върху апартамент № 39 ведно с 1,82 % прилежащи ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 0,84% ид.ч. от правото на строеж и 0,84% ид.ч. от правото на собственост върху процесния поземлен имот с площ от 3430 кв.м. апартамент №40, заедно с 2,06 % 4 от прилежащи ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 0,95 % ид.ч. от правото на строеж и 0,95 % ид.ч. от правото на собственост върху процесния поземлен имот, подземно парко място №17, заедно с 1,81 % от прилежащи ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 0,16 % ид.ч. от правото на строеж и 0,16 % ид.ч. от правото на собственост вър.ху процесния поземлен имот и подземно паркомясто №18, заедно с 1,81 % от прилежащи ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 0,16 % ид.ч. от правото на строеж и 0,16 % ид,ч. от правото на собственост върху процесния поземлен имот срещу сумата в размер на 228000 евро или левовата равностойност по курса на БНБ в деня на плащане. Съгласно чл. 5, ал. 2 от съглашението цената включва всички разходи по проектиране и строителство, капо и стойността на идеалните частн от сградата и дворното място.

На 12.09.2011 г. купувачът по предварителния договор М.С. П. прехвърлил всички свои права и вземания, произтичащи от процесния предварителен договор, на С. Й. П..

Цесията била съобщена на ответното дружество „М.“ ЕООД с уведомление от 13.09.2021 г.

На 15.09.2011 г. между „М.“ ЕООД и С. П. е сключено споразумение, с което било уговорено окончателният договор за покупко-продажба на имотите по процесния предварителен договор да бъде сключен най-късно до 25.09.2011 г. Съгласно чл. 2, ал.

1 окончателната цена по сделката възлизала на сумата в размер на 437471 лева, от които сумата в размер на 342624 лева била изплатена от купувача до 31.10.2011 г.

Останалата за доплащане сума в размер на 94847 лева следвало да се изплати от купувача в срок до три месеца от датата на нотариалната сделка.