Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3262 от 23.08.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1664/2023
Вид
Определение № 3262
Подписан
23.08.2023
В сила
23.08.2023
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Деница Добрева, Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3262 гр. Варна, 23.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20233100501664 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 4358/04.07.2023 г. при Районен съд – Девня от ВК „ЧОРБАДЖИ АТАНАС“, чрез пълномощника адв. Е. С., против Разпореждане № 2111/04.07.2023 г. по гр.д. № 69/2023 г. по описа ДРС, с което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател за изменение на Определение № 272/04.04.2023 г., с което производството е прекратено, в частта за разноските.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт, като счита същия за нищожен, в евентуалност за незаконосъобразен.

Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил отговорността за разноските, като е осъдил ответното дружество да понесе сторените такива от ищеца. Излага, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, според която при прекратяване на делото разноски се следват на ответника. Твърди, че е недопустимо предварително да се формира становище относно това дали ответникът е дал повод за завеждане на иска, доколкото такава преценка следва да се извърши при разглеждане на спора по същество, каквато настоящата хипотеза не е. Заявява, че e неприложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не е отправил изявление за признание на иска, а напротив, с отговора на исковата молба изрично е оспорил претенцията, като е поискал същата да бъде отхвърлена. В заключение моли обжалваният акт да бъде отменен, като вместо него бъде постановен друг, с който ищецът да бъде осъден да заплати сторените от жалбоподателя разноски на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Становището на ответната в това производство страна е за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд правилно е разпределил тежестта за разноските, съобразно правилото на чл. 78, ал. 2 от 1

ГПК. Твърди, че ответникът е дал повод за завеждане на иска, доколкото в отговор на отправена покана за доброволно плащане на дълга, изрично е отказал да заплати претендирата вповече наемна цена.

Жалбата е допустима за разглеждане, подадена е в срок, от лице, легитимирано с правен интерес от обжалване акта на ВРС.

Съдът счита, че обжалваният акт е валиден и допустим, като относно правилността му намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск от Г. Д. за осъждане на ВК „ЧОРБАДЖИ АТАНАС“ да му заплати общо сумата от 1890.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за наем на земеделска земя от 02.04.2021 г. за стопанската 2021/2022 г. С определение № 272/04.04.2023 г. ДРС е прекратил производството поради оттегляне на иска в хипотезата на чл. 232 изр.1, като е осъдил ответното дружество да заплати сторените от ищеца разноски.

Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяване на делото на ответника се следват разноски. Независимо от горното обаче в случаите когато производството е прекратено поради оттегляне, респектвино отказ от иска, съдът следва да извърши преценка дали поведението на ответника е дало повод на ищеца да десезира съда, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика.

В настоящия случай видно от данните в първоинстанционното производство на 15.12.2022 г. ответникът е заплатил на ищеца наем в общ размер на 630.00 лева. С извънсъдебна покана от 19.12.2022 г. ищецът е отправил искане до ответната кооперация да му заплати допълнително по 90 лева на декар или още 1 890.00 лева, като кооперацията в писмен отговор е отказала. Независимо от горното обаче, съдът констатира, че съгласно чл. 3 от сключения между страните договор /л.6 по делото на ДРС/ изискуемостта на вземането за наем настъпва на 25 февруари на следващата стопанска година, т.е. падежът за изпълнение на задължението от ответника е 25.02.2023 г. Исковата молба е заведена преди тази дата – на 25.01.2023 г., поради което не може да се твърди, че извънпроцесуалното поведение на ответника е причина за сезиране на съда. Обратното би било налице след неизпълнение на падеж, а обстоятелството, че е отказано плащане по повод покана преди падежа е ирелевантно, тъй като не може да бъде отречено правото на длъжника на промяна в поведението посока изпълнение на дълга.

Видно, срокът е уговорен в полза на наемателя, доколкото задължението е изпълнимо преди 25.02.2023 г., но не е изискуемо преди тази дата. Независимо, че в хода на процеса ответникът е заплатил на ищеца пълния размер на претендираната сума, което действие следва да се приеме като такова по признание на иска /противно на твърдението на ответника/, то не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно ответникът да е дал повод за завеждане на делото.

Поради това, настоящият състав намира, че приложение следва да 2 намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, според която при прекратяване на делото разноски се следват на ответника.

С молбата по чл. 248 от ГПК ответникът е отправил искане за присъждане на разноски, като е представил списък, както и доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 489 лева, което с оглед прекратяване на делото преди съдебно заседание, съдът намира за своевременно.

Предвид гореизложеното въззивният състав намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Разноски в настоящото производство не са претендирани, поради което и същите остават за страните, така както са ги сторили.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2111/04.07.2023 г., постановено по гр.д. № 69/2023 г. по описа на ДРС, с което е оставена без уважение молба на ответника по делото В К „ЧОРБАДЖИ АТАНАС“, с. Николаевка, общ.

Суворово с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Определение № 272/04.04.2023 г. в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА,

ОТМЕНЯ Определение № 272/04.04.2023 г. по гр.д. № 69/2023 г по описа на ДРС в частта за разноските, с което ВК „ЧОРБАДЖИ АТАНАС“, с.

Николаевка, общ. Суворово, ЕИК 813147175 е осъдена да залати на Г. К. Д., гр. Варна направените от него разноски в размерна 580.00 лева за адвокатски хонорар и държавна такса.

ОСЪЖДА Г. К. Д., ЕГН **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на ВК „ЧОРБАДЖИ АТАНАС“, ЕИК 813147175, с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна сумата от 489.00 /четиристотин осемдесет и девет/ лева, представляваща сторени от ответника разноски в производството по гр.д. № 69/2023 г. по описа на ДРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.

274, ал.4 вр. чл. 280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3