Определение № 106 от 20.02.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. Перник, 20.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500090 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Образувано е по частна жалба /формулирана като „въззивна жалба“/, от „Йеттел България“ ЕАД, чрез адвокат В. Н., срещу определение № 4311 от 19.

12. 2024г., постановено по гр. д. № 3359 / 2024г. по описа на Пернишкия районен съд, с което е изменено решение № 900 от 25.10.2024 г., постановено по гр. д. № 03359/2024 г. по описа на ПРС, в частта, в която З. Т. М., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъдена да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище/адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост IV“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата в размер на 552,65 лева, представляваща разноски по заповедното и исковото производство, съразмерно с допуснатата до разглеждане част от исковете, представляващи държавни такси и адвокатско възнаграждение, като вместо него З. Т. М., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъдена да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище/адрес на управление: гр.

София, район „Младост“, ж.к. „Младост IV“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата в размер на 172,65 лева, представляваща разноски по заповедното и исковото производство, съразмерно с допуснатата до разглеждане част от исковете, представляващи държавни такси и адвокатско възнаграждение.

С частната жалба се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В частната жалба се позовава на 1

Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения минимум.

Насрещната страна З. Т. М., чрез адвокат Б. В., е депозирала писмен отговор, с който оспорва частната жалба, като неоснователна.

Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна.

Същата е подадена в срок от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт, който подлежи на обжалване. Следователно същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

За да постанови обжалваното определение Пернишкият районен съд се е позовал на дело С-438/2022 г. на СЕС, по което е постановено решение от 25.01.2024 г., на определение № 3196 от 29.11.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1955/2024 г., I т. о., определение № 892 от 10.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 954/2023 г., I т. о., определение № 1640 от 4.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3549/2023 г., III г. о., съгласно която практика съдът може да определи адвокатско възнаграждение и под минималния размер определен в НМРАВ, включително и за заповедно производство.

Отбелязал е, че обемът на заповедното дело сам по себе си нито може да обуслови фактическа, нито правна сложност на последното, тъй като подаването на заявление, в което е обективирано искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, се изразява в попълване на бланка по утвърден от Министъра на правосъдието образец, което не се характеризира с особена фактическа и правна сложност.

Посочил е, че с постановеното по делото решение производството по предявените искове в едната им част е било прекратено, поради недопустимост на иска, като и във връзка с прекратената част от исковото производство, издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е била обезсилена, а в останалата част искът е отхвърлен, поради направеното от ответницата плащане в хода на процеса.

С оглед гореизложеното Пернишкият районен съд е направил извод, че сторените от ищеца разноски в заповедното производство са прекомерни, в който смисъл е и противопоставеното от ответницата възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, както в заповедното, така и в исковото производство, поради което и дължимите разноски за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното производство следва да бъдат намалени до 2 сумата от 100,00 лв. с вкл. ДДС, поради което искането за изменение на постановеното по делото решение в частта на присъдените разноски на ищеца следва да бъде уважено, като определените от съда разноски общо за исковото и заповедното производства сторени от ищеца, се намалят от 552,65 лева на 172,65 лева.

Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение, не е нищожно и не е недопустимо.

По отношение правилността и законосъобразността на същото, намира следното :

Действително с цитираната от страна на Пернишкия районен съд съдебна практика: дело С-438/2022 г. на СЕС, по което е постановено решение от 25.01.2024 г., определение № 3196 от 29.11.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1955/2024 г., I т. о., определение № 892 от 10.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 954/2023 г., I т. о., определение № 1640 от 4.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3549/2023 г., III г. о., съгласно която практика съдът може да определи адводакатско възнаграждение и под минималния размер определен в НМРАВ, включително и за заповедно производство, без това да влияе на качеството на адвокатския труд.

Пернишкият окръжен съд следва да направи разграничение, че с обжалваното определието е намалено адвокатското възнаграждение само в заповедното производство от 480лв. с ДДС на 100лв. с ДДС, без да са намалявани разноските по решението на Пернишкия районен съд, касаещи исковото производство и по този начин е формирана крайната сума по двете производства 172,65лв. Същата сума е сбор от 125лв. разноски в заповедното производство /25лв. държавна такса и 100лв. адвокатско възнаграждение с ДДС/ и 47,65лв. разноски в исковото производство /общо за държавна такса и адвокатско възнаграждение/.

При предявяването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същото е за сумата в общ размер на 843,59лв.

Заповедта за изпълнение е била издадена за общата претендирана сума от 843,59лв. Длъжницата е получила заповедта за изпълнение на 16. 04.

2024г., а устройството рутер е било върнато с приемо - предавателен протокол от същата на „Йеттел България“ ЕАД на 15. 05. 2024г. /л.30 от исковото производство/. Възражението по чл. 414 от ГПК е подадено в заповедното 3 производство на 16. 05. 2024г. /л.38 от заповедното производство/. Доводите в него, че длъжницата е правила опит да върне устройството, което обаче не било прието, са голословни. И в заповедното и в исковото производство не са представени никакви доказателства в тази насока – нотариална поканата, писмо с обратна разписка и т.н. Освен това тези доводи са непълни, тъй като длъжницата не е посочила, че един ден преди това - на 15. 05. 2024г. устройството рутер е било върнато с приемо – предавателен контрол.

В заповедното производство заявителят е имал материален размер от 843,59лв. Попълването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не представлява единствено попълване на бланка. За да се попълни същото и особено в частта му по т.12 от него, е необходимо заявителят да е запознат с всички писмени доказателства – от договора до последните три фактури, което изисква труд и време. В заповедното производство заявителят не се явява в съдебно заседание и същото се провежда без публично садебно заседание.

Изхождайки от тези обстоятелства Пернишкият окръжен съд намира, че адвокатското възнаграждение от 240лв. с ДДС, е достатъчно по смисъла на цитираната по - горе съдебна практика на СЕС и на ВКС, поради което частната жалба се явява частично основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта над 100лв. до 220лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, т.е. над за общата сума над 172,65лв. до 312,56лв. В останалата му част същото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 4311 от 19. 12. 2024г., постановено по гр. д. № 3359 / 2024г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта, с която е изменено решение № 900 от 25.10.2024 г., постановено по гр. д. № 03359/2024 г. по описа на ПРС, в частта му за разноските, направени в заповедното 4 производство над 100лв. адвокатско възнаграждение с ДДС до 240лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, т.е. за общата сума разноски, които З. Т. М. е осъдена да заплати на „Йотетел България“ ЕАД над 172,65лв. до 312,56лв.

Потвърждава обжалваното определение в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5