Определение № 8700 от 05.05.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8700 гр. София, 05.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 2-РИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова като разгледа докладваното от Галя Митова Гражданско дело №

20251100103887 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба, вх. № 41392 от 03.04.2025 г., на И.

А. К. – за признаване на чуждестранно съдебно решение от 17.04.2013 г., постановено по дело № 514/268/13-ц, Тарутинский Районен Съд, Одеска област, с което бащата на детето К.В. С. – В. М. С., е лишен от родителски права.

В сезиралата съда молба са изложени твърдения, че във връзка с преписката за българско гражданство на дъщерята на ищцата, следвало да представи решение за признаване на чуждестранно съдебно решение, което било и основанието да се обърне към съда с такава молба.

Съдът намира, че така подадената искова молба се явява недопустима.

С влизането в сила на Кодекса на международното частно право (КМЧП – обнародван в “Държавен вестник“, брой 42 от 17.05.2005 г., в сила от 20.05.2005 г.) се промени общият режим на признаване на чуждестранно съдебно решение или акт на друг орган, като са отменени и тогава действащите разпоредби, уреждащи признаване на решенията или актовете на чуждестранните съдилища и други органи единствено чрез нарочно съдебно производство пред Софийски градски съд. Предходният режим се запазва само за допускане на изпълнението на чуждестранните решения (чл. 119 КМЧП).

Правилата на КМЧП, уреждащи признаването на чуждестранно решение (чл. 118 КМЧП) намират приложение, когато липсва уредба на признаването и допускането на изпълнението на чуждестранни решения и други актове в общностното право, международен договор или друг закон.

Между Република България и Украйна е в сила Договор за правна помощ по граждански дела (ратифициран със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 04.11.2004 г. – обн. ДВ, брой 102 от 2004 г., в сила от 29.12.2005 г., попр. ДВ, брой 2 от 06.01.2006 г.). В глава IV от този договор, уреждаща материята на признаване и изпълнение на решения, с разпоредбата на чл. 19, договарящите държави са приели, че всяка договаряща страна е длъжна при условия, установени с този договор, да признава и изпълнява на своя територия 1 влезлите в сила решения, постановени от съответните органи на правосъдието на другата договаряща страна: 1. Решения по граждански дела, определени в чл. 1 на този договор, с имуществен или неимуществен характер, включително съдебни спогодби и решения на съда, в частта за съдебните разходи по тези дела; 2. присъди на съдилищата по наказателни дела в частта на уважения размер на гражданския иск. С разпоредбата на чл. 20 от договора страните са приели по какъв начин се инициира процедурата по признаване и изпълнение на решението на договарящата страна и от какви документи следва да се придружава.

Наличието на договор за правна помощ между двете държави води до извод, че правилата на чл. 117 КМЧП и следващите ще намерят приложение само доколкото в договора за правна помощ не се съдържат противоречащи им правила или липсва уреждане на конкретен въпрос (чл. 3, вр. чл. 124 КМЧП).

В случая, независимо, че е налице Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна, относно признаването на процесното чуждестранното съдебно решение от Украйна следва да се приложи именно реда на КМЧП, с оглед разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от посочения договор. Тази разпоредба гласи, че на териториите на договарящите страни се признават без специално производство решения на органите на правосъдието по граждански дела (в чл. 1 от този договор се определя понятието “граждански дела“ за целите на договора – делата, които възникват при граждански, трудови, семейни и търговски правоотношения), които не изискват по своя характер изпълнение, а процесното чуждестранно съдебно решение е именно такова.

Предвид това, че във визирания Договор за правна помощ между страните липсва уредба на конкретния въпрос “без специално производство“, следва да намерят приложение именно правилата на КМЧП.

С нормата на чл. 118 КМЧП са уредени два вида признаване на решенията или актовете на чуждестранните съдилища и други органи – като тук става въпрос за установителни и конститутивни решения (с изключение на осъдителните решения, които са предмет на съдебната процедура по чл. 119 КМЧП): пряко признаване, без необходимост от съдебно производство, от органа, пред който те се представят – чл. 118, ал. 1 КМЧП; и непряко признаване по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред Софийския градски съд – чл. 118, ал. 2 КМЧП.

Законодателят е предвидил признаването на решенията или актовете на чуждестранните съдилища и други органи да се извършва пряко от органа, пред който те следва да се предявят – съответното длъжностно лице по гражданското състояние. При прякото признаване по чл. 118, ал. 1 КМЧП органът, пред който е представено, след проверка за наличието на предпоставките по чл. 117 КМЧП, може да признае решението, т. е. да зачете правните му последици – силата на пресъдено нещо на установителното решение и конститутивното действие на конститутивното решение. С тази разпоредба общините са овластени да признават чуждестранни решения и други актове, без те да преминават през досегашната процедура за екзекватура (следва да се има предвид и Указание № 5240 от 13.06.2005 г. на МРРБ, ГД “ГРАОН“ относно реда и условията за признаване на чуждестранни съдебни решения и други актове съгласно КМЧП, вр. с чл. 117, т. т. 3 и 4, чл. 118, ал. 1, § 4, § 5 от КМЧП, чл. 113 ЗГР). Въз основа на чуждестранни решения 2 служителите в отделните ЕСГРАОН на общинските администрации отразяват промените в гражданското състояние на лицата в регистрите по гражданско състояние и регистрите на населението. Това са решения по дела за:

• прекратяване на брак (за развод, за унищожаване на брака, за обявяване нищожност на брака);

• промяна на име;

• за установяване или оспорване на произход;

• допускане на осиновяване, за прекратяване или унищожаване на осиновяването;

• за ограничаване или лишаване от родителски права;

• други решения за промяна в гражданското състояние на лицата, за която законите на чуждата държава предвиждат съдебен ред.

При положение, че този орган откаже признаване и неговият отказ, обективиран в съответния индивидуален административен акт, влезе в сила, се поражда спор и едва тогава може да се предяви установителният иск пред Софийския градски съд, който се разглежда по реда на чл. 118, ал. 2, вр. чл. 117 КМЧП.

Очевидно настоящата хипотеза не е такава, тъй като в исковата молба липсват каквито и да било твърдения за това И. А. К. да е поискала от компетентното длъжностното лице по гражданското състояние признаване на процесното чуждестранно съдебно решение от 17.04.2013 г. на Тарутинский Районен Съд за лишаване от родителски права на бащата на детето К.В. С. – В. М. С., респ. няма и доказателства, че длъжностното лице по гражданското състояние е постановило отказ да признае съответния чуждестранен съдебен акт и този негов отказ да е влязъл в сила, вкл. и след обжалване на съответния индивидуален административен акт.

Налага се обоснован извод, че в настоящия случай ищцата не е използвала способа на прякото признаване от съответното длъжностно лице по гражданското състояние, а същата директно е сезирала съда. При това положение, предвид липсата на спор относно условията за признаване на процесния чуждестранен съдебен акт за лишаване от родителски права (акт с конститутивен характер), установителният иск по чл. 118, ал. 2, вр. чл. 117 КМЧП, се явява недопустим. В тази посока е и установената съдебна практика, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 118, ал. 2 КМЧП, която константно приема, че писменият отказ на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния иск пред Софийския градски съд – (вж.

Определение № 200 от 20.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1173/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 808 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5686/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 268 от 4.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3404/2013 г., I г. о., ГК, Определение № 416/23.07.2009 г. по ч. гр. д. № 149/2009 г. на III г. о., Определение № 79/25.02.2015 г. по ч. гр. д. № 7343/2014 г. на I г. о., Определение № 475/10.07.2012 г. по ч. гр. д. № 328/2012 г. на III г. о., Решение № 23/13.02.2006 г. по гр. д. № 638/2005 г., II г. о. на ВКС, Решение № 342/13.05.2009 г. по гр. д. № 940/2008 г., III г. о. на ВКС, както и Определение № 115/16.01.2017 г. по ч. гр. дело № 5950/2016 г. на Софийския апелативен съд, Определение № 3

2281/05.07.2019 г. на Софийски апелативен съд по в. ч. гр. д. № 2949/2019 г., Определение № 115 от 1.05.2017 г. на Софийски апелативен съд по в. гр. д. № 5950/2016 г., Определение № 1799 от 15.07.2014 г. на Софийски апелативен съд по в. ч. гр. д. № 1921/2014 г. и др.).

В случая, ищцата се е позовала на чл. 622 ГПК, но това е редът за признаване на решения и актове, постановени в други държави – членки на Европейския съюз, а процесното съдебно решение не попада в този обхват. Също така, не е основание настоящият съд да разгледа исковата молба, като допустима, и соченото от ищцата основание – преписката за българско гражданство на нейната дъщеря. Указанията на Министерство на правосъдието (приложени към молбата) нямат характер на изискуемия отказ за признаване на чуждестранното съдебно решение по реда на чл. 22, ал. 2 от Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна, вр. чл. 118, ал. 2 КМЧП от Министерство на правосъдието на Република България, а с тях се изисква представянето на допълнителен документ за изясняване на факти и обстоятелства по представените такива с молбата по чл. 29 ЗБГ. Единствено писменият отказ на органа за признае чуждестранното съдебно решение се свързва с правния интерес като предпоставка за завеждане на установителния иск пред Софийски градски съд, и без него производството няма предмет, поради което и се явява недопустимо.

По изложените правни аргументи исковата молба, с приложенията, следва да бъдат върнати, а производството по делото – да бъде прекратено.

Така мотивиран, и на основание чл. 130 ГПК, Софийският градски съд ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А искова молба, вх. № 41392 от 03.04.2025 г., с приложенията, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 3887 по описа за 2025 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение - брачни състави, II-ри брачен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с частна жалба пред Апелативен съд – София, в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4